Протоколно определение № 109 от 23.09.2026, Районен съд - Златоград

ПРОТОКОЛ

№ 109 гр. З., 23.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.Ч. при участието на секретаря Роска С. Юрчиева

Сложи за разглеждане докладваното от А.Ч. Наказателно дело частен характер № 20265420200018 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ДЕЛОТО започва в 14:50 ч. с оглед късно приключване в з.з. гр.д.

473/2025 г., по описа на РС – З..

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Б. З. Д. - редовно призован, явява се лично.

ПОДСЪДИМИЯТ С. М. Ч. - редовно призован, явява се лично и с процесуалния си представител адв. Р. с пълномощно от днес.

САМОЛИЧНОСТТА на тъжителя и подсъдимия е установена чрез личните им карти в предходно съдебно заседание.

СЪДЪТ информира, че е допуснат в предходно с.з. звукозапис, поради което не е необходимо да запитва страните отново за използването му.

ТЪЖИТЕЛЯТ - Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Р. - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

СЪДЪТ докладва, че в предходно с.з. е изискал представяне на заверен препис от Протокол №144, по НЧХД 73 по описа на 2022 г. на РС – М., предвид депозирано повторно искане от страна на защитника на подсъдимия 1 отвод на съдия-докладчика. Запознавайки се със съдържанието на протокола, Съдът намира за неоснователно допълнително искане на подсъдимия и на неговия защитник за отвеждане на съдия-докладчика по делото, препращайк към вече изложени мотиви по-рано.

ВОДЕН от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение направеното искането за отвод на съдиядокладчика по делото от подсъдимия и защитника му.

СЪДЪТ запита страните, дали са водели преговори за помирение.

ТЪЖИТЕЛЯТ – Моят адвокат се свърза с г-н Р., разговаряха, беше проведен разговор, но към този момент с адвоката ми преценихме, че делото трябва да бъде продължено.

СЪДЪТ – В такъв случай държите ли да явяването на адвоката Ви в съдебно заседание.

ТЪЖИТЕЛЯТ – Не, аз просто се консултирам с него по телефона.

Поддържам тъжбата си, така, както е предявена с повдигнатите в нея обвинения.

СЪДЪТ с оглед заявеното становище от тъжителя, пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия, както следва:

СЕВДАЛИН М. Ч. - роден на **** г., в гр. Н., ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование.

СЪДЪТ разясни на подсъдимия, че от страна на тъжителя е повдигнато обвинение за извършени престъпления от подсъдимия, както следва:

1. Затова в това, че:

На 09.04.2026 г., посредством публикация – електронно съобщение, в социалната мрежа Ф., в личния си профил- „S.S.“, е публикувал снимка на тъжителя, съпроводена със следния текст: „Пишман политик без абсолютно никакво достойнство броди и парадира с луксозно скъпо возило от АПС из улиците на Община Н. и мами старите хора, че щял да стане нар. представител и да им помага и да дооправи Н.. Как и с какво ? Има ли избори на каквото ще да е той е кандидат, нещо не е наред! Н. днес!“;

На 14.04.2026 г. посредством публикация – електронно съобщение, в 2 социалната мрежа Ф., в личния си профил - „S.S.“, е публикувал снимка на тъжителя, съпроводена със следния текст: „Уважаеми приятели този профил е фалшив - С. Ч. и се управлява от интимният партньор на Х. и кандидат за депутат от АПС Б. Д. , както още няколко профила като Не на лъжата, 3а истината, и др. да се знае !!”;

На 14 04.2026 г. посредством публикация – електронно съобщение, в социалната мрежа Ф., в личния си профил- „S.S.“, е публикувал снимка на тъжителя, съпроводена със следния текст: „Кандидат депутат от АПС и отговортик джамииско настоятелство Н. се разхожда предизборно с автомобил от над 60 000 хил.евро и служебна карта за гориво. Така се стимулират младите, без образование стига да говориш само сладко и да лижеш отлично !

Гласувайте!Н. днес ! ”

– престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 във вр. чл. 147, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

2. За това, че С. М. Ч. на:

На 13.04.2026 г. в гр. Н., в заведение за бързо хранене ,,КЛ“, в центъра на гр. Н., пред насъбрали се множество лица, в т.ч. В. Ч. и В. Р., г-н Ч. е заявил следното: „гаджето на Х.Б. Д. се опитва да се набута тука, ама няма да му се получат нещата.”

– престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 във вр. чл. 147, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1 във вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на фактите, изложени в тъжбата, подадена от Б. З. Д., срещу С. М. Ч. е чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 във вр. чл. 147, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1 във вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

СЪДЪТ на осн. чл. 55 и чл. 274 НК разясни на подсъдимия правата му в настоящото производство и дали се е запознал с тъжбата.

ПОДСЪДИМИЯТ Ч. - Запознат съм с тъжбата. Разяснени са ми правата. Няма да правя отвод на състава на съда и на съдебния секретар. Имам адвокат, който да защитава интересите ми.

АДВ. Р. - От името на подзащитния ми, г-н председател, аз считам, че не са налице основанията за обстоятелствата по чл. 81 НПК, тъй като в самата 3 тъжба (вярно е, че законодателят не изисква правна квалификация), но по така изнесените обстоятелства в нея са формулирани под формата на неверни твърдения. Текстовете по които моят подзащитен е предаден на съд са по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2 вр. с чл. 147, ал.1 НК.

Разпоредбата на чл.147, ал.1 НК съдържа две хипотези. Първата е – цитирам дословно „Разгласи позорно обстоятелство“ и втората хипотеза – „Препише престъпление“.

В конкретния случай липсва точно, за какво престъпление ще следва да отговаря подзащитния ми, в смисъл, че е разгласил позорни обстоятелства или е преписал престъпление, или съобразно съдебната практика му е нарушено правото на защита, тъй като той не знае, в какво е обвинен и не би могъл да се защити по съответният ред.

Има многобройна практика, но аз ще цитирам само две решения на ВКС – Решение 75/12.03.2012 г., на ВКС, н.д. 3142/2011 г., на Второ н.о. и Решение 272/28.08.2015 г. ВКС, н.д. 596/2015 г., на Трето н.о. Посочените – пак повтарям текстове, биха и трябва да конкретизират за какво тъжителят се тъжи – за клевета или за обида. Това са два различни състава. Аз посочих чл.147 НК – преписване на престъпление или разгласяване на неверни обстоятелства. Чл.147 НК вече сочи на съвсем други обстоятелства и ние в конкретни случай не бихме могли наистина по никакъв и да е начин да се защитим, защото чл. 146 НК сочи за оронване честта и достойнствоко и в конкретния случай – посочения в тъжбата „неверни обстоятелства“, по-скоро без да подпомагам защитата на тъжителя, сочи ли за деяние на чл.146 НК и това искам наистина да бъде изяснено, въпреки че можеше още по същество да взема това отношение, но за яснота, за правотата в цялостния съдебен процес, трябва да знаем, в какво сме обвинени.

За съжаление първоинстанционния съд, това го е разбрал още при първоначално подаване на жалбата. Окръжния съд (няма да цитирам) в конкретния случай не е могъл да размери същината на казуса, а това е от изключително важно значение. Разликата е много тънка, но тази разлика не е описана и не е посочена още в самата тъжба. Невярно твърдение не може да бъде квалифицирано по никой един състав, който съществува в НК. Аз затова ще Ви моля, въпреки решението, определението на окръжния съд, въпреки всичко, да прекратите производството на осн. чл.24, ал. 5, т. 2 НК.

4

ТЪЖИТЕЛЯТ – Аз категорично възразявам процедурата да бъде прекратена и се мотивирам, защо - В направената от мен тъжба много ясно и категорично всъщност се конкретизирано, какво точно представлява искането, обвинението, за което претендирам аз и съм представил необходимите доказателства, в копие към Вас. Съответно след малко, ще представя и оригиналите, нотариално заверени от мен. Мисля, че съм изложил достатъчно и конкретно, какво точно искам. Съответно всичко е подкрепено с факти и обстоятелства.

Ако се оспорва верността на това, което съм предоставил, моля да бъде назначена експертиза, асо съдът прецени, че е необходима за изясняване на правотата тези неща. Това мога да кажа като изявление по въпроса и се придържам към искането си, делото да бъде продължено. То е комплексно, то не е нещо неконкретизирано - клевета, неверни твърдения по мой адрес.

Същите са конкретизирани в тъжбата посредством няколко публикации в социалните мрежи, след това и на публично място разгласяване на неверни твърдения и клевети, с цел опетняване на доброто ми име в обществото.

Мисля че е достатъчно ясно, няма, какво друго да кажа повече по въпроса.

А доколкото разбрах от разговора на моя адвокат с адв. Р., в момента те нито отричат, нито се съгласяват с твърденията, че са писани тези неща. Може ли да Ви запозная с нещо, което желая да отбележа?

Предложението беше, че г-н Ч. ще гарантира, че повече няма да пише и да говори такива неща, а в същото време се казва, че той не е писал и говорил.

Как ще гарантира, че повече няма да пише? В смисъл двете неща си противоречат, противопоставят се, те не се допълват.

АДВ. Р. – При проведения разговор с колегата от София, за който говори тъжителя, сега, аз нищо не съм му признал, че виждате ли в крайна сметка ще реши съда. Поех ангажимента и не съм говорил с моя подзащитен, че ще говорим и че той ще поеме ангажимента по какъвто и да е начин, нито да се среща, нито да отправя, каквито и да е било публикации в преса, във Ф. и т.н. Но, беше ми поставен въпросът „Не можем ли да изплатим обезщетение“, на което аз се изсмях (Извинявайте!), което значи, че приемаме вината, видите ли да се извиним и да изплатим някакво обезщетение. И доколкото разбрах, целта е обезщетението, г-н председател. За какво да се извивяма. Аз го попитах: „За какво да се извиним, кажете ни за какво да се 5 извиним? (Ама по отношение на публикациите.) Ама чакайте, в крайна сметка, ако трябваше ние сами щяхме да предложим такова нещо. Ние считаме, че не сме виновни“ – това бяха моите думи. Отговориха: „Поне да ни изплатите някакво обезщетение“. Аз директно се изсмях. Ако се търси обезщетение, в крайна сметка, Съдът ще реши. Ако сме виновни, в крайна сметка, Съдът ще реши и ще се изплати обезщетение. Направо се учудих и предложих на колегата: „Елате в З., в С., дайте да седнем със Съда или ние, да видим, Вие за какво претендират, какво искате от нас“. Отговори: „Не, аз съм много ангажиран, имам и други дела“. Казах: „Вие консултирате Вашия човек от разстояние. Това не е защита, не е адвокатска защита, това не е правна защита, сигурно Вашият човек Ви е заплатил за труда, но това не е защита“.

Аз не постъпвам по този начин. Поставя ми се въпрос да изплатим обещетение.

ТЪЖИТЕЛЯТ – Относно споменатото от адв. Р. претендирано обезщетение. Това не е основната идея, която целя с воднето на това дело, но аз смятам, че от тези публикации и твърдения достатъчно нараниха и опетниха по някакъв начин името ми и въздействаха върху психиката ми и аз съм претърпял някакви отрицателни неща, изразяващи се в неспокойство, стрес, притеснение, срам до някъде от обществото, защото всеки нормален човек, би се засегнал до някаква степен от такива злонамерени клевети. Това е, което мога да кажа.

А относно това, как ще ме консултира моят адвокат и защитник, това мисля, че е лично мен и адвоката ми и трети лица нямат правото и възможността да коментират. Съответно не е и етично спрямо колеги, според мен.

ТЪЖИТЕЛЯТ - Ако ми позволите, искам да представя материали, които съм подготвил в моя защита, ако прецените и съответно да бъдат допуснати и приети, както дали по това заседание или в следващото, да бъдат допуснати свидетели, които да удостоверят, че тези неща са верни. Поддържам и предявения от мен граждански иск.

СЪДЪТ – В момента разглеждаме възражения относно редовността на тъжбата.