Решение № 567 от 20.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Варна, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110100672 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „С. - 49“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, чрез процесуалния му представител – адв. Ц. Д., срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 24026.54 лв., представляваща платена без основание цена /без ДДС/, начислена като мрежови услуги пренос/достъп ниско/средно напрежение за периода 01.12.2018 г. – 30.11.2019 г., за което са издадени съответни фактури в периода 07.01.2019 г. – 06.12.2019 г., за обект на потребление с клиентски № *****, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът „С. - 49“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. Ц. Д., твърди, че процесната сума е заплатена от него без основание на ответника като цена – такса мрежови услуги пренос/достъп ниско напрежение. Излага, че е собственик на недвижим имот представляващ дворно място с обща площ 4950 кв. м., съставляващо УПИ *****, квартал ***, по плана на *****. В процесния имот е изграден с разрешение за строеж № ***** комплектен трансформаторен пост (БКТП) с кабелно захранване 20kV от трафопост № *** по плана на *****. Същият се намира в „Жилищна сграда на три етажа" в хотелския комплекс „С.Б.". Поддържа, че с разрешение за ползване № 24 от 04.02.2004 г. на началник РДНСК — Варна му е разрешено да ползва процесния БКТП. Посочва, че електрическата енергията, която се консумира в собствения му имот, се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия средно напрежение 20kV, негова собственост, 1 които транспортират електроенергията от трафопост № *** /собственост на трето частно лице/ до трансформаторен пост № *** /БКТП/, също негова собственост. Излага, че посредством тези съоръжения имотът и сградите му са присъединени към електроразпределителната мрежа на ответното дружество „Електроразпределение Серер" АД. От самото изграждане на процесния БКТП и кабелната линия средно/ниско напрежение той е единствен потребител на ел. енергия в процесния имот, поради което същият се явява и потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 117, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ. Твърди, че преносът и достъпът от високо към средно напрежение не се извършва от ответника, а от друго дружество – „Електроразпределение Златни Пясъци“ АД. Посочва, че през процесния период в недвижимия му имот се доставя електрическа енергия по партида с клиентски № *****, която заплаща на ответното дружество, с което са в договорни отношения по силата на договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответника. При проверка на издаваните счетоводни документи фактури установил, че ответникът е включил и начислил цена за пренос ниско напрежение и цена за достъп ниско напрежение. Счита, че таксата за пренос и достъп ниско напрежение е начислена от ответника без основание и в противоречие със ЗЕ, ПИКЕЕ, ПТЕЕ, съответно подлежи на връщане.

Оспорва ответникът да му е предоставил услуга пренос ниско напрежение, тъй като обектът се захранва от собствена мрежа ниско/средно напрежение и меренето е извършвано от погрешната страна, след трансформация от собствения на ищеца трансформатор. Позовава се на действалата във времето относима за случая нормативна уредба. Съгласно чл.

14, ал. 1 ПИКЕЕ /ДВ бр. 38/2007 г./ при отдаване на ел. енергия от електропреносната/електроразпределителна мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната с по-високото напрежение на понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1 ПИКЕЕ мрежовите услуги се заплащат на база активната ел. енергия в съответствие със СТИ и/или предоставената мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1-3 по утвърдени от КЕВР цени. В чл. 27 и чл. 29 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производителите и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителната мрежи /отм./, съответно в чл. 28 и чл. 30 от действащата Наредба № 6/24.02.2014 г. границата на собственост между ел. съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. След като за процесния период измерването на доставяната ел. енергия не е извършвано до или на границата на имота, то ответникът не е изпълнил задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните уреди, с което ответното дружество не е осигурило възможност за точност на данните от тях. Счита, че измервателните уреди е следвало да бъдат поставени на мястото на присъединяване на ищеца чрез собственото кабелно захранване 20kV от трафопост 1613, което се явява и граница на имота му, а не в неговия енергиен обект – БКТП с № *** и на страната на ниво ниско напрежение. Ответникът е получил недължимо цената за тези такси за процесния период, поради което и дължи връщане на даденото при начална липса на основание. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуалния му представител – адв.

2

Н. Б.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Счита, че е налице правно основание за заплащане на процесната сума, доколкото между страните има сключен договор за пренос за ел. енергия през ЕРМ собственост на „Енерго-про Мрежи“ АД с изх. № *****. за процесния обект на потребление. В чл. 1.1 от договора е предвидено задължение на ищеца да заплаща цена за пренос на ел. енергия през ЕРМ, което следва и от разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и 3 ПТЕЕ /ДВ, бр.

66/26.07.2013г./. Поддържа, че е налице законово задължение за заплащане на мрежова услуга „пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа“. Твърди, че цената за пренос ниско напрежение се дължи винаги и от всички потребители, с изключение на изрично посочените в ПТЕЕ случаи, в хипотезата на които ищецът не попада. Счита, че цената за дължимата такса „пренос“ е правилно определена. Правилно определено е и мястото на точката на мерене. Съгласно уговореното в чл. 1.2.4 от сключения между страните договор, СТИ следва да бъде монтирано в табло ниско напрежение в ТП 1811, тоест страните са се съгласили измерването да се извършва на ниво ниско напрежение. Присъединяването на ищеца е извършено по реда на отменената Наредба за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия, за което е издадено становище за присъединяване от 04.09.2002 г., преди изграждането на обекта. В него са били посочени всички условия на присъединяването, в това число мястото на мерене на ел. енергията – на страната на „ниско напрежение“ в трафопоста. Съобразно това становище обектът е бил изграден и въведен в експлоатация. Тази уговорка между страните в отклонение на нормативно установените правила счита, че е допустима и впоследствие е договорена и в сключения договор за пренос от 07.03.2014 г., към който момент е нямало нормативна уредба, определяща местата на измерване на доставяната ел. енергия. В тази връзка оспорва приложението на разпоредбите на ПИКЕЕ, приети през м. 08.2004 г., след присъединяване обекта на ищеца. Поддържа, че ползваната от ищцовото дружество електроенергия е правилно и точно измерена. Посочва, че дори да се приеме, че точката на измерване не е правилно определена, то това не води до ощетяване на ищеца. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност прави възражение, че вземането е частично погасено по давност. Претендира разноски.

В проведено по делото на 05.02.2025 г. открито съдебно заседание ищецът се представляват от адв. Ц. Д., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответната страна се представлява от адв. Х. И., който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса, че е заплатил процесната сума в полза на ответника, съответно на коя дата са извършени отделните плащания, съобразно издадените от ответника фактури.

В тежест на ответника, за да бъде отхвърлен иска е да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни 3 последици, в това число, че е налице основание за получаване на претендираните за връщане суми, съответно, че е предоставил на ищеца услугата пренос на ниско напрежение.

В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1. че ищецът е собственик на електроснабден имот, находящ се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, като доставяната ел. енергия се отчита по партида с клиентски № *****; 2. че страните са в договорни отношения по силата на сключен между тях договор от 07.03.2014 г. за пренос на ел. енергия през ЕРМ на ответника; 3. че ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер от 24026.54 лв. без ДДС, представляваща такса/услуга пренос ниско напрежение за периода 01.12.2018 г. – 30.11.2019 г., за което са издадени съответни фактури в периода 07.01.2019 г. – 06.12.2019 г., като отделните плащания са извършени в периода 18.01.2019 г. /датата на първото плащане/ 10.12.2019 г. /дата на последно плащане/.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Л. Б. по приетата по делото без възражения от страните съдебно-електротехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, достъпът до средно напрежение /СрН/ е осъществен чрез кабелна линия /КЛ/ 20 kV от трафопост № *** по плана на к. к. „Св. св. Константин и Елена“, гр. Варна, която линия се използва за захранване на БКТП 1811 със СрН. Достъпът до НН /ниско напрежение/ е осигурен в килия НН на БКТП 1811, след преобразуване на СрН в НН от трафомашината 630 кVA, монтирана в БКТП 1811 и изградената ел. инсталация в обекта. В имота на ищеца „С. - 49“ ЕООД, съставляващ УПИ *****, кв. 19, по плана на к. к. „Св. св. Константин и Елена“, гр. Варна, е изграден с разрешение за строеж № ***** комплектен трансформаторен пост /БКТП/ с кабелно захранване 20 kV от трафопост № *** по плана на к. к. „Св. св. Константин и Елена“, гр. Варна. Същият се намира в „Жилищна сграда на три етажа“ в хотелски комплекс „С.Б.“. С разрешение за ползване № ***** на началника на РДНСК – Варна е разрешено на ищцовото дружество да ползва процесния БКТП. Електрическата енергия, която се консумира в процесния имот на ищеца се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия СрН 20 kV, собственост на ищеца, които транспортират електроенергията от трафопост № *** /собственост на трето частно лице/ до бетонов комплектен трансформаторен пост № ***, собственост на ищеца.

Вещото лице в заключението си посочва, че в деня на огледа – 31.05.2024 г. средството за търговско измерване тим МТ830, с фабричен № *****, е монтирано в ГРТ в килия НН на БКТП 1811. Меренето на консумираната електроенергия е на ниво НН, индиректно с ИТТ /измервателни токови трансформатори/ 1500/5А с КТ 300.

От експертизата се установява, че в процесния имот на ищеца не се осъществява мрежовата услуга „Пренос на ниско/средно напрежение“ от ответното дружество.