Решение № 1261 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300502570 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е. Г., против Решение № 321/29.07.2025 г. постановено по гр.д.№ 98/2024 г. на Районен съд Карлово, с което се:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, за признаване за установено, че П. З. П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представляван от законните представители: сумата от 500 лева, представляваща непогасена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ***г.; сумата от 1185.58 лева, представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание т. 8 от договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до 03.09.2023 г.включително; сумата от 110.06 лева, представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 9 от договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до 12.03.2020 г. включително; сумата от 447.75 лева, представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 9 от договора за кредит от 14.05.2010 г. до 03.09.2023г. включително; сумата от 2.73 лева, представляваща законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост на кредита за периода от 04.09.2023 г. до 14.09.2023 г. включително; сумата от 60.00 лева, представляваща разноски, 1

ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед № 898 от 18.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 1697/2023 г. по описа на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393 да заплати на П. З. П., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 200.00 (двеста) лева. ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, да заплати на адвокат А. В. С., личен номер 1900141140, Адвокатска колегия - Пловдив, сл. адрес: град *** адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на П. З. П. в размер на 700.00 (седемстотин) лева в исковото производство) и 100.00 (сто) лева в производството по ЧГрД № № 1697/2023 г. по описа на КрлРС.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на районния съд, че вземанията на ищеца са погасени по давност, която е започнала да тече от 08.02.2016 г. като първи падеж, от който няма извършени плащания.

Посочва се, че на посочената дата е падежът само на минимална погасителна вноска, което не е основание за погасяване по давност на цялото вземане за главница по договора за кредитна карта. Срокът за ползване на овърдрафта бил уговорен до 14.10.2010 г. и същият бил уговорен да се подновява автоматично – година за година, съгласно Общите условия на титуляра /ОУ/, с които длъжникът декларирал, че се е запознал. Обсъжда се овърдрафтът като вид банков кредит и се сочи, че срокът за ползване на овърдрафта е 14.10.2010 г. и това е срокът на валидност на издадената кредитна карта, след който и при наличие на възстановени от кредитополучателя средства по кредитния лимит, страните по договора били приели, че ползването на овърдрафта се удължава автоматично за още една година и така действието на договора се продължавало многократно.

Твърди се, че кредитът е станал предсрочно изискуемо след отправена от банката покана с предоставен срок и като такава се сочи датата от 04.09.2023 г., от която до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК не бил изтекъл погасителният срок за вземането. Намира се, че ТР № 3 от 21.11.2024 г. по т.д.№ 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС не е приложимо по делото. На следващо място се оспорва изводът на районния съд, че клаузата за автоматично подновяване е неравноправна с позоваване на решение № 50186/16.11.2022 г. по гр.д. № 4472/2021 г. на ВКС, III гр.о. Искането към въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендират се разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. З. П., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат А. С., с който взема становище за нейната неоснователост. Излага доводи за нищожността на договора за кредит /овърдрафт/ с позоваване на §3 и §5 от ПЗР на ЗПК, както и на чл.10 и чл.14 от ЗПК /отм./. Поддържа, че в договора и в ОУ, които не са подписани от въззиваемия, липсват условия, при които може да бъде променян лихвения процент по договора.

Излагат се доводи за неравноправност на клаузите в договора. Поддържа се, че 2 давностният срок е бил прекъснат и най – късно е изтекъл на 02.02.2021 г., т.е към 15.09.2023 г. вземанията по договора са били погасени по давност. Излагат се доводи, че клаузата за автоматично подновяване е неравноправна, тъй като противоречи на примерните неравноправни клаузи в Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993 г.Обосновават се доводи, че и при приложението на ОУ, целият кредит е станали изискуем от 05.12.2008 г. С извършените плащания до 2016 г. давностният срок е бил прекъснат, но към 15.09.2023 г. е бил изтекъл. Поддържа се, че давностният срок е започнал да тече от момента на усвояване на целия кредитен лимит.Искането към въззивния съд е да остави без уважени въззивната жалба.

Претендира разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран от „Първа Инвестиционна Банка” АД, с обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на основание договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *** г., сключен между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател, на последния е предоставен банков кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 500.00 лева, който бил изцяло усвоен по банковата сметка на кредитополучателя в банката, както и многократно усвояван и погасяван на дати и по суми, подробно посочени в исковата молба. Твърди, че овърдрафтът е в просрочие от 08.05.2019 – общо 2328 дни към 14.09.2020 г. включително, поради неплащане в срок на задълженията по договора, при което и съгласно раздел раздел XI, т. 28 а) от Общите условия на банката за предоставяне на банков кредит-овърдрафт по разплащателна картова сметка, приложими към договора за кредит (ОУ), банката изпратила покана от 28.03.2023 г., връчена чрез ЧСИ лично на адресата на 01.04.2023 г., за плащане в 7 – дневен срок от получаването и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 04.09.2023 г. след като задълженията не били погасени в срок. Към 14.09.2023 г., включително, дългът на кредитополучателя, произтичащ от договора за кредит, бил в общ размер на 2306.12 лева, като дългът не бил погасен и понастоящем. Поради липса на плащане, ищецът се е снабдил със Заповед по чл.

417 ГПК № 898/18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 1697/2023 г. по описа на КрлРС за неплатени суми, срещу която в срок е постъпило възражение за недължимост, поради което се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК.

Въз основа на изложеното се моли да се признае за установено, че 3 ответникът дължи на ищеца, сумата от 500 лева, представляваща непогасена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *** г.; сумата от 1185.58 лева, представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание т. 8 от договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до 03.09.2023 г. включително; сумата от 110.06 лева, представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 9 от договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до 12.03.2020 г. включително; сумата от 447.75 лева, представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 9 от договора за кредит за от 14.05.2010 г. до 03.09.2023 г. включително; сумата от 2.73 лева, представляваща законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост на кредита за периода от 04.09.2023 г. до 14.09.2023 г.- включително; сумата от 60.00 лева, представляваща разноски, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед № 898 от 18.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 1697/2023г. по описа на КрлРС.

Ответникът П. З. П. е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.

Оспорва да е усвоил кредита на посочените от ищеца дати.Оспорва да е получавал приложените към исковата молба общи условия. Оспорва да е получавал през годините кредитна карта, чрез която да усвоява кредита. Оспорва клаузите за договорна и наказателна лихва като нищожни. Твърди, че е възстановена главницата по договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

За да отхвърли предявените искове районният съд е приел вземанията за погасени с изтичането на петгодишна давност на осн.чл. 110 от ЗЗД, считано от 08.02.2016 г. като падежна дата, от която няма извършени плащания. Според РС към тази дата е бил усвоен целият заемен ресурс по сключения договор, всяко едно от салдата е падежирало и към дата 09.02.2021 г. срокът за всяко от тях е изтекъл.

Въз основа на последното РС е приел, че цялото вземане за главница и лихви са били погасени по давност към датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК.

РС е приел, че доколкото всяко от формираните салда е обвързано с падеж на плащане, то няма значение дали договорът е бил обявен за предсрочно изискуем за началото на давността. С извършените плащания е било направено признание на дълга, поради което след всяко от тях, считано от новия падеж на плащане е започнал да тече и давностния срок за погасяване на всяко от задълженията.

Същевременно РС е приел, че ищецът не е доказал договорът да е бил продължен сред изтичане на срока на действие на първата кредитна карта, както и че клаузата на чл. 3 от договора за автоматичното му подновяване е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, водеща до нищожност на целия договор.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснати при постановяването му нарушения на императивни

4 материалноправни норми, като въззивният съд се произнесе по съществото на правния спор между страните.