Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3844 от 14.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21943/2022
Вид
Решение № 3844
Подписан
14.03.2023
Състав
НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3844 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря Е. Ю. И. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110121943 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от А. Н. И. срещу „К. Н. Ю.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество по трудово правоотношение въз основа на трудов договор № А-22126/28.09.2020 г., по силата на което е заемал длъжността „телеагент“. Посочва, че същото е било прекратено, като със Заповед № 10125/04.04.2022 г. на директора за България на „К. Н. Ю.“ ЕАД му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, чл. 187, ал. 1, т. 8 вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и чл. 188, т. 3 КТ – поради разпространяване на поверителни за работодателя сведения, уронване доброто име на предприятието и други тежки нарушения на трудовата дисциплина за това, че на 30.06.2021 г., 12.08.2021 г., 25.08.2021 г. и 06.09.2021 г. ищецът разпространил поверителна за работодателя информация в група с неизвестен брой членове и състав, част от платформата „Дискорд“, като направил поверената му информация, достъпна и видима за неограничен брой трети лица. Поддържа, че при издаване на процесната заповед не е спазена процедурата по чл. 193 КТ за искане на обяснения, същата не съдържа задължителните реквизити по чл. 195 КТ, като не е мотивирана, издадена е от лице без представителна власт, както и че наказанието е наложено извън сроковете по чл. 194 КТ. Оспорва реално да е извършено нарушение на трудовата дисциплина, а при условията на евентуалност – че наказанието не е съответно на вменените нарушения.

Въз основа на горното иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено и да бъде възстановен на заеманата длъжност.

Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че уволнението е законосъобразно, като отговаря на всички формални и материални изисквания за това. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и 1 събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № А22126/28.09.2020 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „телеагент“; същото е било прекратено със Заповед № 10125/04.04.2022 г., с която e наложено на ищеца наказание дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл.

190, ал. 1, т. 4 (поради злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения), чл. 187, ал. 1, т. 8 (злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения) вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ (други тежки нарушения на трудовата дисциплина) и чл. 188, т. 3 КТ.

От приложения по делото трудов договор № А-22126/28.09.2023 г., сключен между страните /л. 6 и сл./, се установява, че в чл. 10 от същия е предвидено задължение на служителя за конфиденциалност, съдържанието на което е дефинирано като задължение да съхранява като поверителна всяка информация относно работодателя и неговите клиенти, включително производствени и търговски тайни, като сведения, които се отнасят до договори, организации, доставчици, клиенти, колеги, съдружници, акционери и до дружествени дела на работодателя. По делото е приложена длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност /л. 102/, от която не се установява по-детайлно описание на сведенията, представляващи поверителни такива за работодателя.

Представена е по делото подписана от ищеца декларация за конфиденциалност от 28.09.2020 г. /л. 108/, съгласно която същият заявява, че е запознат и се задължава да спазва вмененото му задължение за пазене на поверителни сведения.

Видно от приложените по делото писмени доказателства /л. 12/ на 04.04.2022 г. в 15:07 ч. на А. Н. И. е връчена покана на основание чл. 193 КТ за даване на писмени обяснения за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Като фактически обстоятелства, съставляващи вменените нарушения, са изложени следните фактически твърдения: „ на 30.06.2021 г., 12.08.2021 г., 25.08.2021 г. и 06.09.2021 г. служителят е разпространил поверителна за работодателя информация в група с неизвестен брой членове и състав, част от платформата „Дискорд“, като по този начин е направил поверената му в качеството на служител информация, достъпна и видима за неограничен брой трети лица, а именно: на 30.06.2021 г. служителят е публикувал екранна снимка от вътрешната система „Зендеск“, от която се вижда бележка относно обработен тикет/запитване, ИД-номера на акаунти на крайния клиент и друга вътрешна информация; на 12.08.2021 г. служителят е публикувал екранна снимка от вътрешната работна система PST tool, чрез която се извършват промени по акаунтите на потребителите, от която си виждат направените бележки по акаунта, последните команди, които са изпълнени по него и ИД-номера на крайния потребител; на 25.08.2021 г. е публикувал ектранна снимка от вътрешната работна система „Зендеск“, от която се вижда бележка относно обработен тикет/запитване, ИД-номера на акаунти на крайния клиент и друга вътрешна информация, като непосредствено над снимката е написал „по дяволите, падна ми се да го ескалирам в Store“; на 06.09.2021 г. е публикувал екранна снимка от вътрешната работна имейл-система, от която ясно се вижда номера на обработеното от служителя запитване/тикет, разменената с крайния клиент кореспонденция, номерата на други запитвания и друга вътрешна информация, като непосредствено над снимката е написал „това, за което говоря в спамс“.

Поканата е двуезична с изписан текст както на български, така и на английски език.

2

Приложени са по делото писмени обяснения от ищеца от 04.04.2022 г. /л. 3738/.

На 04.04.2022 г. в 15.52 ч. на ищеца е връчена процесната Заповед № 10125/04.04.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В заповедта са възпроизведени фактическите обстоятелства, посочени като вменени нарушения на трудовата дисциплина и в поканата за даване на обяснения. Заповедта също е двуезична, като обективираните в същата изявления са изложени на български и английски език.

От приложен сигнал с вх. № 30.03.2022 г. /л.39/ се установява, че това е датата, на която ответното дружество работодател е разбрало за фактическите действия, съставляващи вменени нарушения на трудовата дисциплина.

Приложени са по делото и други писмени доказателства – сигнали, заповеди във връзка с инициираната проверка за установяване наличието на нарушения на трудовата дисциплина, молби, декларации, договори между „Епик Геймс Интернешънъл“ и „Телъс Интернешънъл Сървисис Лимитид“ и между „К. Н. Ю.“ ЕАД и „Трансактел Интернешънъл Сървисис Лимитид“, които съдът намира за неотносими към изясняване предмета на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани.

От показанията на св. М. Й., който е бил ръководител на екипа, в който ищецът е работил, и който е уволнен на същото основание като ищеца заедно с още няколко служители, се установява, че екипът използвал чат в „Дискорд“, в който коментирали въпроси, свързани с работата. Този комуникационен канал бил създаден при началото на пандемията, когато се наложило да работят от вкъщи. Групата била създадена от двама служители, които по-късно напуснали. Сървърът „Дискорд“ се ползвал само от хората от испанския екип. Твърди, че достъп до групата в „Дискорд“ не са имали лица, които не са служители във фирмата, като достъпът до групата бил осигуряван чрез линк от администратора. Освен тази група, бил поддържан и чат в WhatsApp, отново със същата цел, както и служебен чат в „Гугъл“, който също се ползвал при работа от дома. Твърди, че използвали „Дискорд“ за разрешаване на работни въпроси, вместо служебния чат в „Гугъл“, защото при задаване на въпрос в последния, отговорът не се виждал от всички. До „Дискорд“ служителите имали достъп през мобилните си телефони. Като ръководител на А. сочи, че той бил добър служител, винаги е давал добри резултати.

От показанията на св. Ф. Г., служител на ответното дружество, който бил уволнен на същото основание като ищеца, се установява, че при искане на обяснения, на служителите не били показвани скрийншотове и не разбрал за какви снимки става въпрос. Показанията на този свидетел също са в насока, че достъп до групата в „Дискорд“ имали само служители, до които се отправяла покана. При напускане на служител, същият бил отстраняван от групата.

Според показанията на св. Х. Д., служител на ответното дружество и към момента на провеждане на разпита й в съдебно заседание на 08.11.2022 г. и член на комисията, която разгледала случая, поверителната информация, за разгласяване на която ищецът бил уволнен, представлявала снимки на екрана на компютъра на А., на които се виждали имейл адреси на хора. Твърди, че е забранено ползването на външни платформи за комуникация, като има предоставена вътрешна такава – Гугъл чат. Сочи, че не й е известно ищецът да е имал други дисциплинарни нарушения.

От показанията на св. Х. В., също служител на ответника, се установява, че на 30.03.2022 г. уведомил клиента „Епик геймс“ за съмнение за нарушаване на процедурите за сигурност и за инициирано в тази връзка разследване. Твърди, че в случая били разпространени имена на хора, техни имейл адреси, лични адреси, информация, която може да идентифицира компютъра. Сочи, че не знае до какво би 3 довело разпространяването на IP адреси. Твърди, че за ответното дружество не е имало никакви негативни последици от действията на ищеца, като с уволнението на служителите предотвратили евентуални вредни последици, без да конкретизира естеството на евентуални такива.

От показанията на св. В. Р., служител на ответника, се установява, че ищецът в работата си давал добри резултати, като поведението му се отличавало с коментари за определени ситуации с хора от екипа, като на конкретизиращ въпрос от съда уточнява, че това поведение се изразявало в желание да дава повече помощ на колегите. Сочи, че чат в WatsApp бил създаден в началото на пандемията с цел уведомяване за евентуални закъснения или невъзможност за започване на работа поради технически проблеми.

Твърди, че бил осигурен работен чат, като в тази група всеки член на същата вижда отговора на зададения въпрос. Нарушенията, за които било наложено наказание на служителя, се изразявали в разпространение на снимки на компютъра, на които се виждат системите, на които се работи.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц.; Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.

И.). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя.