Решение № 118 от 08.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев в присъствието на прокурора А. П.пколев Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601382 по описа за 2020 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №903311, постановена на 22.07.2020г. по НОХД №331/2019г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, подс.Р. И. Т. е признат за виновен за това, че на 29.01.2018 г. около 18.55 часа на път III - 1084, километър 4+1000, в района между селата *** и Михнево, община Петрич, като правоспособен водач на моторно превозно средство категории „В“, „С“, „Ткm“ и „М“, при управление на лек автомобил „Тойота“, модел “Рав 4“, с рег.№*** е нарушил правилата за движение от ЗДвП, визирани в чл.20, ал.2, пр.6 от ЗДвП, като при избиране скоростта на движение не се е съобразил с конкретните условия на видимост - нощното време, намалената видимост, управление на къси светлини със зона на осветеност от 60 метра, като се е движел с несъобразена скорост - 81,8 км/ч. при допустима максимална съобразена скорост от 60 км/ч., която не му е позволила да спре в осветената зона пред автомобила, при възникналата предвидима опасност за движението, в резултат на което допуснал пътно - транспортно произшествие като блъснал движещия се по пътя пешеходец И. Б. П., с ЕГН ********** и по непредпазливост причинил 1 смъртта му, с което осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.1, буква „в“, пр. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 пр.3 от НК вр.чл.20 ал.2 пр.6 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 343, ал.1, буква „в“, пр. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 пр.3 от НК вр. чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК, съдът лишили подс.Р. И. Т. от правото да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Срещу постановената от БлОС присъда е постъпила жалба от подс.Р.Т. чрез защитника му адв.Г.. В жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен, поради което следва да бъде отменен. Застъпва се становище, че съдът, макар и да е изследвал технологията на случилото се ПТП е следвало още да разшири задачите към експертите, за да получи оптимално категорични данни, свързани с дължината /като метри/ на осветяване на пътя и банкета от десния фар на конкретния процесен автомобил; възможността на водача да забележи /види/ този пешеходец с оглед облеклото му и времето /тъмна вече част от деня/, определена като метри пред автомобила; моментът на навлизане на пешеходеца в пътното платно и отстоянието на автомобила като метри от мястото, с оглед определяне на „опасната зона“. Посочените въпроси останали без категорични отговори, а присъдата не бивало да почива на предположения. Поради това, че към момента на подаване на жалбата не са били изготвени мотивите към присъдата, отново се описват факти от случилото се на инкриминираната дата. Поставя се въпрос, кога обективно е могъл да бъде забелязан пешеходецът и възможно ли е било при своевременна реакция на водача, да бъде предотвратен удара? Отговорът на този въпрос е необходим, за да бъде направен верен извод за обстоятелствата, свързани със задължението на водача да управлява с такава скорост, която да му позволява да спре в рамките на осветената зона. Изразява се становище, че според вещите лица, пешеходецът е могъл да бъде забелязан на разстояние от 59,07 метра пред автомобила, а осветената зона пред десния фар е около 60 метра. Според защитата, дори Т. да се е движил със скорост от 60 км/ч, при всички положения пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране и 2 ударът е бил непредотвратим.

След запознаване с изготвените от съда мотиви към присъдата, подс.Т. е депозирал чрез защитника си допълнение към въззивната жалба. В него се изразява несъгласие с приетото от съда, че „за подс.Т. не е възникнала непредвидима и непреодолима опасност…“, като за този извод основание било само и единствено скоростта на движение на процесното МПС, без да се коментират всички онези обстоятелства, които имат значение и които са били посочени във фазата по същество. Нямало категоричен отговор на найважният въпрос – на колко метра отстояние пешеходецът е станал видим за водача? Като друг важен аспект се посочва осветеността, относима към опасната зона за спиране. Според експертите, тъй като осветеността е 60 метра, то трябва да бъде избрана скорост най-много до 60 км/ч, тъй като тя позволява спиране в рамките на осветеното. Това означава, че водачът трябва да кара задължително със скорост до 60 км/ч, за да може да спре в рамките на осветената зона, а пешеходецат е станал видим за водача на 59-тия метър, т.е. в опасната зона за спиране, а това означавало, че ударът е непредотвратим.

Поради тези съображения се моли да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан подс.Т..

Пред въззивния съд, представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че от проведеното първоинстанционно съдебно следствие, както и от проведеното такова пред въззивната инстанция, се е потвърдила установената вече фактическа обстановка, която е дала възможност да се установи както осъществяването на престъпния резултат, така и участието на подсъдимия в него. Вещите лица обяснили механизма на извършването на деянието, както и факта, че само и единствено вследствие на неправилното поведение на подсъдимия се е стигнало до причиняване на смърт на пешеходеца. При определяне на наказанието, първоинстанционния съд правилно е пеценил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Моли се да бъде потвърден първоинстанционния акт.

3

Защитата на подсъдимия Т. - адв. Г., изразява несъгласие с първоинстанционната присъда по посочените възражения и основания, които изтъкнал. Застъпва становище, че подсъдимия не е нарушил никое правило за движение по пътищата, което да е в причинна връка със смъртта.

Единствената причинна връзка за станалото произшествие, било поведението на пострадалия, който имал неконвенционално поведение за време и място, и по този начин го е поставил в обективна и субективна невъзможност да реагира, защото възникналата пред Т. опасност в никакъв случай не е предвидима. Не се оспорва, че водачът освен че трябва всеобхватно да наблюдава пътната обстановка, е длъжен да кара и със скорост, която да му позволи да спре в рамките на осветеното. Според вещите лица, осветената зона е 68 метра, а видимостта за забелязване на пострадалия е 59 метра. Не можело да няма безопасна техническа скорост, която да посочи колко метра е във възможностите да спре водача, в рамките на осветеност, без да се регулира осветеността като светлинен поток.

Според защитата, вината на пешеходеца е безспорна, тъй като е нарушил чл.108 и чл.114 от ЗДвП. Установено било, че пътят е бил сух, нормален, асфалтов, не е имало натовареност на движението, т.е. нищо не е предвещавало предизвикване на някаква опасност и затова подс.Т. не бива да носи отговорност, тъй като той нито е имал задължение да предвиди субективно, нито е имал обективна възможност да реагира. Абсурдна била възможността да се разглежда въпросът, дали може да се направи спасителна маневра вдясно, ако може да се направи такава и в случая е предприета, но без резултат. Пешеходецът е участник в движението и следва да съобразява поведението си с правилата и ако ги наруши, той сам се поставя в такава ситуация, в която да бъде наранен. За да се стигне до отговорност на водача, той трябва да има възможност да възприеме всички факти и обстоятелства и обективна възможност навреме да реагира. Според експертизата, ако водачът е видял пешеходеца на 59-тия метър, то има задължение да спре до 68-мия метър и дори да може да спре, ударът е непредотвратим. Поради това се застъпва становището за наличие на случайно деяние, тъй като нищо не е зависело от реакцията на водача. Като алтернатива, ако съдът реши, че има виновно поведение на водача и не е налице слуайно деяние, то да бъде отчетено поведението на водача, както и съотговорността и наказанието да 4 бъде определено в този смисъл.

Подсъдимият Т., редовно призован, се явява лично в съдебното заседание пред въззивната инстанция и поддържа изцяло изложеното от своя защитник. Реализирайки правото си на последна дума, подсъдимият предоставя на съда да прецени.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки 5 собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено следното:

Подс.Р.Т. е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за правоуправление №201844294 от 14.04.2009г. за правоуправление на МПС, категории „В“, „С“, „Ткт“ и „М“, придобити през 1998г. Подс.Т. живеел в село ***, община Петрич. На 29.01.2018г., около 18,55ч., подс.Т. управлявал л.а. „Тойота Рав 4“, с рег. №***, собственост на брат му Илия И. Т.. Водачът пътувал от с.Кавракирово към дома си в село ***, като пътят преминавал покрай селата *** и Михнево. В посоченото време, автомобилът подминал село ***, движел се по път ІІІ-1084 и наближавал село Михнево. В същото време навлязъл в района на километър 4+1000, като пътят в този участък бил прав, двупосочен, с две очертани пътни ленти, които били разделени с единична прекъсната осева линия. Пътната лента в участъка на километър 4+1000, в която се движел лекият автомобил „Тойота Рав 4“, с рег.№***, управляван от Р.Т. в посока селата Михнево и Първомай било с ширина 3,15 метра, като тази в обратната посока също била 3,15 метра. Пътната настилка била асфалтова, гладка, с надлъжен наклон по посока на движение -2 градуса и 24 минути и напречен -1 градус и 55 минути, като в посоченото време и място била суха. От двете страни на пътното платно били изградени еластични огради, като от лявата страна на пътното платно, в посока на движение към село Михнево същата била непрекъсната, а от дясната страна на пътя, в този участък еластичната ограда била прекъсната. От двете страни на пътя били изградени банкети с широчина от по 1 метър, оформени с баластра, а след тях били изградени канавки с ширина от по 0,60 метра и дълбочина от по 0,70 метра. Спрямо този пътен участък важала общата забрана на чл.21 ал.1 от ЗДвП за движение със скорост по-висока от 90 км/ч.

В същото време, в посоченият участък, попътно на автомобила на подс.Т., в посока с.Михнево се движел пеша пострадалия И. Б. П., на 48 години, който се прибирал в дома си. Той ходел в лентата за движение на лекия автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№***, управляван от подс.Т..