Решение № 16911 от 17.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16911 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110107381 по описа за 2025 година

Образувано е по постъпила искова молба от Д. А. А. срещу „Кредирект“ ЕООД.

Предявен e за разглеждане установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК за признаване на нищожността на договор за потребителски кредит № 1080890 от 28.05.2024 г., сключен между „Кредирект“ ЕООД и Д. А. А.. Предявени в условията на евентуалност са искове по: 1/ чл. 26, ал. 1, предл.

1 и предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1080890, съгласно която се дължи неустойка в общ размер на 3844,66 лв. от кредитополучателя в случай на непредоставяне на договореното в договора обезпечение и 2/ чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 5, ал. 1, т. 5 вр. чл. 3, ал. 2, т. 6 от същия договор, съгласно която кредитополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 50% върху главницата.

Ищецът Д. А. А. твърди, че на 28.05.2024 г. е сключила с ответника „Кредирект“ ЕООД договор за потребителски кредит № 1080890/28.05.2024 г. за предоставяне на сумата от 2000 лева. Твърди, че се е задължила като кредитополучател по договора да върне заетата сума за срок от 18 месеца, с ГПР в размер на 62,85% и ГЛП – 50% или сума в общ размер на 3013,34 лева, от която договорна възнаградителна лихва за периода на ползване на кредита е в размер на 1013,34 лева. Посочва, че съгласно договора кредитополучателят се е задължила да предостави и обезпечение на 1 кредитора под формата на банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за периода на сключване на кредита или до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска до погасяване на кредита или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на условия, посочени в договора за кредит. В чл.

18, ал. 1 от Договора е предвидено заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, като съгласно посочената договорна клауза при непредоставяне на исканото обезпечение в срок от 2 дни от сключване на договора за кредит, кредитополучателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 3844,66 лв.

Поддържа, че договорът за кредит е потребителски, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, защото при сключване на договора е действала извън своята професионална и търговска дейност, а кредитодателят е търговец, който предоставя заеми и кредити в рамките на своята професионална и търговска дейност. Посочва, че доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР, същият е неправилно посочен, което обуславя нищожност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на съдебна практика на СЕС, съгласно която при неправилно посочен ГПР следва да се приравни на непосочен ГПР, което води до нищожност на целия договор за потребителски кредит. Оспорва неустойката за непредоставяне на обезпечение по договора като нищожна поради противоречие на добрите нрави, заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и надвишаване на максималния размер на ГПР и като нелоялна търговска практика. Навежда, че при систематично тълкуване на разпоредбата за предоставяне на обезпечение, исканите обезпечения и краткият срок, в който се изисква предоставянето им - само 2 дни след сключване на договора за кредит, уговарянето на неустойка за непредоставяне на обезпечение след сключване на договора за кредит при положение, че кредиторът следва да установи платежоспособността на длъжника към момента на сключване на договора, следва изводът, че неустойката за непредоставяне на обезпечение представлява скрита печалба за кредитора. Счита също така, че договорната възнаградителна лихва по договора в размер на 50 % е нищожна поради противоречие на добите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва за претендирания период. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв.

В срочно подаден отговор ответникът „Кредирект“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е нищожна, като твърди, че същата не излиза извън присъщата й обезпечителна и санкционна функция, тъй като с нея се цели длъжникът да изпълни 2 задължението си. Посочва, че нищожност на отделна договорна клауза не води до нищожност на целия договор за кредит, тъй като неустойката не е част от същественото съдържание на договора за кредит, а при нищожност клаузата следва да се счита неписана, но не и да влече нищожност на целия договор за кредит. Оспорва твърденията, че сумата по неустойката за непредоставяне на обезпечение следва да се включи при изчисляване на ГПР, като посочва, че ГПР се изчислява към датата на сключване на договора, а задължението за неустойка възниква в по-късен момент едва 2 дни след сключване на договора за кредит. Оспорва също така твърденията, че договорната възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие на добрите нрави, като счита, че доколкото възнаградителната лихва е включена в ГПР, а в процесния случай ГПР не надвишава максималния, не е налице незаконосъобразност на уговорения лихвен процент. Претендира разноски. Оспорва претенцията на адвоката на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., евентуално оспорва претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по всеки иск поотделно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 22233/20.05.2025 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 26.06.2025 г. без възражение от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че са страни по процесния договор за потребителски кредит № 1080890 от 28.05.2024 г., по силата на който кредитодателят се е задължил и е предоставил сумата от 2000 лева, а кредитополучателят се е задължила да я върне при уговорен ГПР в размер на 62,85% и ГЛП – 50%, както и че кредитополучателят се е задължила да предостави и обезпечение на кредитора под формата на банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за периода на сключване на кредита или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на условия, посочени в договора за кредит, като в чл. 18, ал. 1 от Договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок от 2 дни от сключване на договора, кредитополучателят ще дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер от 3 837,87 лв., като същата не е включена при формиране на посочения в договора ГПР.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения главен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си 3 последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 1080890/28.05.2024 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институциятърговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за цели, свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор за потребителски кредит № 1080890/28.05.2024 г., сключен между „Кредирект“ ЕООД, като кредитор, и Д. А. А., като кредитополучател, е по правната си същност потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В процесния случай, по договора за кредит са посочени размерът на предоставения кредит (означен като „размер на кредита“ в размер на 2000 лв.), срокът на кредита – 18 месеца, размерът на погасителната вноска, както и посочване на ГПР – 62,85% и годишен лихвен процент 50%, а също и общо дължимата сума по кредита, изчислена към датата на сключване на договора. Към договора е представен и погасителен план, съдържащ размера, броя и периодичността на заплащане и падежната дата на всяка погасителна вноска, въпреки че в договора е уговорен 4 фиксиран лихвен процент и поради това предоставянето на такъв погасителен план не е част от задължителното съдържание на договора (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК).

В договора за кредит е посочен и размерът на годишния процент на разходите (ГПР) – 62,85%. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. май 2024 г. основният лихвен процент е в размер на 3,78%, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 13,78%, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК е 68,90%, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.

По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорената в договорите неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към размера на ГПР, съдът намира следното: