Решение № 3124 от 03.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3124 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110103275 по описа за 2025 година

Производството е за делба във фаза по извършването.

С Решение № 4211/25.11.2025 г., постановено по настоящото дело и влязло в законна сила, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС е допусната съдебна делба между М. Т. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, и П. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ****, на следните недвижими имоти и движими вещи: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, с предназначение „Жилище, апартамент“, с площ от 89,33 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, пералня, дрешник и входно антре, заедно с избено помещение № 38 с площ 7,30 кв.м., както и 2,3136% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, находящ се на административен адрес: ****, с предназначение „Жилище, апартамент“, с площ от 42,40 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 39 с площ 5,12 кв.м., както и 1,1246% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с регистрационен номер ****, номер на рама ****, цвят син металик; лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с регистрационен номер ****, номер на рама ****, цвят червен, при квоти ½ идеална част за М. Т. Х. и ½ идеална част за П. Д. М..

Съсобствеността е възникнала от прекратената с развод съпружеска имуществена общност, а равенството на дяловете е установено със сила на пресъдено нещо и не е било спорно между страните.

С молба, постъпила на 02.07.2026 г., ответницата П. Д. М., чрез процесуалния си представител адвокат П. Х., е отправила предложение за спогодба и е изразила становище относно способа за извършване на делбата, поддържано и в устните състезания. Според 1 изложеното в него единственият подходящ способ е разпределението на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, доколкото ответницата обитава по-големия апартамент № 38, а ищецът е във владение на по-малкия апартамент № 39, което прави удобно разпределението да бъде съобразено с това фактическо положение. Наред с това ответницата е заявила, че не желае да получи в дял леките автомобили, като е поискала и двата да бъдат поставени в дела на ищеца с оглед приближаване на дяловете по стойност.

Ищецът М. Т. Х., чрез процесуалния си представител адвокат Г. Ш., е противопоставил насрещно предложение по-големият апартамент да бъде поставен в неговия дял срещу заплащане на ответницата на сумата от 40 000 евро за уравнение. В устните състезания процесуалният му представител е поддържал, че установеното с постигнатото в бракоразводния процес споразумение ползване на жилищата е ирелевантно към настоящия момент. Съдът е приканил страните към спогодба и им е разяснил последиците от нея, но такава не е постигната, тъй като всяка от страните изрично е отхвърлила предложението на насрещната.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице инж. М. Д. А., депозирано с вх. № 50262/23.06.2026 г. и прието без възражения от страните в откритото съдебно заседание на 03.07.2026 г., се установява актуалната пазарна стойност на делбените обекти. Огледите на място са извършени на 12.06.2026 г. и на 15.06.2026 г., а оценката е изготвена по сравнителния подход въз основа на информация за реално сключени сделки и за оферти със сходни характеристики, при отчитане на корекции за начина на продажба и за конкретните особености на оценяваните обекти.

Вещото лице е констатирало, че двата процесни апартамента представляват съседни жилища, разположени на пети етаж в девететажна сграда с панелна конструкция, находяща се в квартал „Левски“ в гр. Варна, в район с изградена техническа инфраструктура, добра транспортна достъпност и благоприятна екологична обстановка. Апартамент № 38 се състои от коридор, хол, Г-образна кухня с остъклена тераса, две спални, баня-тоалет, перално помещение и килер, с настилки от теракот и естествен паркет и дървена дограма със стъклопакет, като пазарната му стойност е определена на 167 235 евро, равностойни на 327 083,23 лева. Апартамент № 39 се състои от входно антре, стая, стая с кухня и баня-тоалет, при аналогично изпълнение на настилките и дограмата, като неговата пазарна стойност възлиза на 95 000 евро, равностойни на 185 803,85 лева.

По отношение на движимите вещи вещото лице е установило, че лекият автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, е произведен през 1995 г., с бензинов двигател и ръчна скоростна кутия, като отдавна не се ползва и не е в движение, поради което пазарната му стойност е определена на 500 евро, равностойни на 977,92 лева. Лекият автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, е произведен през 1991 г., също с бензинов двигател и ръчна 2 скоростна кутия, като за автомобили от тази година липсва пазарно предлагане и вещото лице го определя като годен единствено за вторични суровини, поради което пазарната му стойност възлиза на 220 евро, равностойни на 430,28 лева.

Общата пазарна стойност на делбената маса се равнява на сбора от стойностите на четирите обекта, а именно 262 955 евро, равностойни на 514 295,28 лева, като при квоти от по ½ идеална част стойността на дела на всеки от съделителите възлиза на 131 477,50 евро, равностойни на 257 147,64 лева, какъвто извод се съдържа и в обобщителната таблица към заключението.

От съдържащите се в исковата молба и в отговора адресни данни, както и от съвпадащите изявления на процесуалните представители в откритото съдебно заседание, се установява, че ответницата обитава апартамент № 38, а ищецът обитава апартамент № 39, като това фактическо положение е трайно поддържано и след прекратяването на брака с решението за развод от 18.07.2021 г.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Втората фаза на делбата се развива в предметната рамка на решението по допускането , тоест по отношение на допуснатите до делба имоти и между лицата, титуляри на правото на собственост, като в този аспект делбеният съд е напълно обвързан от решението по допускане на делбата относно обекта на делбата, съпоставен с обектите, определени от експертното становище във втората фаза относно евентуалната поделяемост и обособяването на дялове в натура, и именно върху това становище съдът базира изводите си относно законосъобразния способ, по който следва да се извърши делбата – в този смисъл Решение № 60 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 5519/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.

Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗС правилата за делба на наследство се прилагат съответно и при делба на съсобствена вещ, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според която всеки съделител следва да получи дела си в натура, доколкото това е възможно, а неравенството на дяловете се изравнява с пари. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, действа именно този принцип и всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура, както е прието в Решение № 224 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г. на ВКС, І г.о. Обратно, изнасянето на имотите на публична продан по чл. 348 ГПК е приложимо само когато не са налице предпоставки за извършване на делбата чрез някой от останалите способи за ликвидиране на съсобствеността, предвидени в закона – Решение № 50109 от 01.11.2022 г. по гр. д. № 364/2021 г. на ВКС, І г.о.

В настоящия случай броят на допуснатите до делба обекти надхвърля двойно броя на съделителите, като двата апартамента представляват отделни самостоятелни обекти в сграда със собствени кадастрални идентификатори, всеки от които е годно за самостоятелно обитаване жилище, а двата автомобила са самостоятелни движими вещи, съществуващи в правния мир и годни да бъдат включени в дял. Съсобствеността следователно може да бъде прекратена чрез поставяне на реален дял на всеки от съделителите, поради което не са 3 налице предпоставките за изнасяне на имуществото на публична продан. Различният вид и различната стойност на делбените обекти не са пречка за това, тъй като за извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение, а неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари по изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН. Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки от съделителите, макар те да са неравностойни – Решение № 60 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. на ВКС, І г.о., както и Решение № 140 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 373/2010 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.

Що се отнася до избора между двата способа за реално поделяне, разпределението по чл. 353 ГПК е уредено като изключение от способа по чл. 352 ГПК – тегленето на жребий, както е разяснено с Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС. Тегленето на жребий е възможно само когато всеки съделител може да получи самостоятелен реален дял и при това дяловете на съделителите са равни или броят на обособените реални дялове съответства на числото, представляващо знаменателя на дробта, при която са определени квотите в съсобствеността. В хипотезата, при която броят на реално обособените дялове е равен или по-голям от броя на съделителите, но са налице пречки делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий, съдът следва да извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, като разпредели реално обособените дялове независимо от обстоятелството, че стойността, видът и предназначението им са различни.

Такива пречки в настоящия случай са налице. Делбената маса се състои от две жилища със съществено различаваща се площ и стойност, а двата автомобила имат пренебрежимо ниска стойност и не са в състояние да компенсират тази разлика, поради което каквото и съставяне на дялове да бъде извършено, единият дял ще бъде с около 70 000 евро по-скъп от другия и ще налага значително парично уравнение. Наред с това съделителите от години обитават поотделно двете съседни жилища, което е отразено и в адресите им по делото, а случайният резултат на жребия може да доведе до размяна на обитаваните жилища и до необходимост от освобождаването им, което е свързано с очевидни неудобства и за двете страни. Съвкупната преценка на изложеното обосновава извода, че съставянето на дялове и тегленето на жребий е много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК, поради което делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите между съделителите.

При самото разпределение съдът съобразява установеното в съдебната практика правило по възможност полученият при делбата имот да съответства в максимална степен по стойност на стойността на дела на съделителя в съсобствеността, както и изискването с оглед спазване на равенството между страните във всеки дял да бъдат включени по възможност еднакви по количество и вид имоти. Ето защо в дела на всеки от съделителите следва да бъде поставено по едно жилище и по един лек автомобил. Апартамент № 38 следва да бъде поставен в дял на ответницата П. Д. М., доколкото тя го обитава и изрично е поискала той да бъде разпределен, а апартамент № 39 – в дял на ищеца М. Т. Х. по същите съображения. По-евтиният лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, на стойност 220 евро 4 следва да бъде поставен в дела на ответницата, а по-скъпият лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, на стойност 500 евро – в дела на ищеца, тъй като така разпределението на движимите вещи намалява, а не увеличава дисбаланса между двата дяла.

Изразеното от ответницата нежелание да получи в дял който и да е от автомобилите не може да обоснове различен извод. Трайна, непротиворечива и категорична е практиката на съдилищата, че съдът избира способа за извършване на делбата, съобразявайки всички данни по делото, при което становището на съделител, че не желае реалното поделяне, е ирелевантно, щом съществува възможност всеки съделител да получи реален дял.