Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 254 от 12.06.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 237/2025
Вид
Определение № 254
Подписан
12.06.2025
В сила
12.06.2025
Състав
Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Зоя Стоилова Шопова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Смолян, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500237 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 1364/14.05.2025г. от „К.“ ЕАД чрез юрисконсулт А.И. срещу Определение № 174/25.04.2025г., постановено по гр.д.№ 508/2024г. по описа на Районен съдМадан, с което е отхвърлено искането му да бъде изменено Решение №45/20.03.2025г., постановено по гр.д.508/2024г. в частта му относно присъдено адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че съдът е сезиран с установителен с за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №3084350/27.11.2024г., предявен срещу „К.“ ЕАД, като искът е уважен, а „К.“ ЕАД е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38ал.2 от ЗАдв. Твърди се, че така определения адвокатски хонорар е прекомерен, като съдът не е взел предвид, че в случа делото не представлява правна и фактическа сложност, тъй като са налице безспорни факти - сключването на процесния Договор за кредит и неговото съдържание. Спорният предмет в сведен до тълкуване клаузите на Договора, като ищецът не е провел доказване. По делото не с били разпитвани свидетели, няма назначена експертиза, производството е приключило в едно съдебно заседание, което показва, че делото не е с правна и фактическа сложност. Положения от процесуалния представител труд по делото се свежда до депозиране на искова молба и представяне на писмено становище в единственото заседание по делото, без да взема лично участие в същото. От страна на ищеца не са ангажирани повече доказателства в подкрепа на исковете, а обемните писмени изявления на процесуалния представител с идентични доводи в тях, не налага извод, че размерът на възнаграждението следа да бъде завишен само на това основание. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан с посочения в Наредба №1/2004г., минимален размер на хонорара, като последния служи само за ориентир, а няма задължителен характер, съгласно даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС.По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да 1 са обвързващи за съда.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде намален размерът на присъдено адвокатско съобразно действителната правна и фактическа сложност на производството, като счита, че възнаграждение от 150 лева би било справедливо спрямо спецификите на конкретното дело.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 1556/28.05.2025г. от К. Ч. Л. чрез пълномощника й адв.Мая Орманова, в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че цената на предявения иск е в размер на 4500,00 лева - стойността на отпуснатия кредит и съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото възлиза на 750,00 лева.С Решение № 45/20.03.2025г., постановено по гр. дело № 508/2024г. по описа на PC Мадан е уважен изцяло предявения иск и на основание чл.38 ал.2 от ЗА съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, който размер под регламентирания в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата размер от 750,00 лева и не е прекомерен, а е адекватен на положения от адвоката труд, защитавания материален интерес и съответства на правната и фактическа сложност на делото.

Колкото и да е ниска според жалбоподателя тази сложност, то присъденият размер е минимален за водене на гражданско дело с цена на иска 1000,00 лева, при положение, че цената на иска по настоящото дело е 4500,00 лева, поради което липсата на правна и фактическа сложност не е аргумент за определяне на хонорар под този размер. Моли да бъде оставена без уважение подадената частна жалба срещу Определение № 174/25.04.2025г., постановено по гр.д.№ 508/2024г. по описа на PC- Мадан, като неоснователна.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възрагженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок , от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение правилно по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран от К. Ч. Л. с предявен срещу „К.“ ЕАД иск за признаване за установено по отношение на ответника, че сключения между страните Договор за потребителски кредит № 3084350/27.11.2024г., по силата на който „К.“ ЕАД е предоставило на К. Ч. Л. потребителски кредит в размер на 4500 лева е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Претендирано е и заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

С постановеното по делото Решение № 45/20.03.2025г. Районен съд-Мадан е уважил предявеният иск, като е признал за установено по отношение на „К.“ ЕАД, че сключения между К.

Ч. Л. и „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3084350/27.11.2024г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, като е осъдил „К.“ ЕАД да заплати на процесуални представител на ищцата адв.Мая Орманова на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 400 лева.

С обжалваното Определение № 174/25.04.2025г. районният съд е оставил без уважение молбата на „К.“ ЕАД по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение, в частта му за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение от 400 на 150 лева.

Районният съд е приел за неоснователно възражението на молителя за прекомерност на 2 присъденото адвокатско възнаграждение съобразно действителна фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес и положения от адвоката труд.

Въззивният съд напълно споделя изводите на районния съд в обжалваното определение.

При определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца за оказана от него безплатна адвокатска помощ следва да бъдат отчетени цената на иска от 4500 лева, фактическата и правна сложност на делото, която в случая не е завишена, обема на свършена от процесуалния представител работа по проучване и подготовка на делото, изготвяне на искова молба, явяване в съдебно заседание, представяне на отговор по молбата по чл.248 от ГПК.

Въззивният съд, след като съобрази Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22г. и практиката на ВКС, според която посочените размери на адвокатски възнаграждения в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа могат да служат за ориентир при определяне от съда на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, като бъдат съобразени и посочените по-горе обстоятелства, счита че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа според материалния интерес от 4500 лева адвокатското възнаграждение следва да е 750 лева. Районният съд е присъдил по реда на чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което с малко (25 лева) надхвърля половината от дължимото по Наредбата възнаграждение, поради което Въззивният съд счита, че същото не е прекомерно и искането за намаляването му до 150 лева е неоснователно и правилно районният съд го е оставил без уважение, поради което обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 174/25.04.2025г., постановено по гр.д.№ 508/2024г. по описа на Районен съд-Мадан.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3