Решение № 13 от 31.03.2022, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Дряново, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20224220100012 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид :

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът ***, със седалище и адрес гр. ***, представляван от пълномощника адв.

Д.П. от АК – Стара Загора основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 26.11.2013г. в гр. Бургас бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена Българска Банка" АД и ответника. По силата на този договор кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3055лв. за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя. Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл. 4 (2) било договорено, че редовната главница по кредита към дата на сключване на договора е в размер на 10% годишно. Годишният процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита бил 11.57%. Догововорено било, че погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат ежемесечно на 27-мо число на месеца, като ответникът се задължил да погася задължението си общо на 60 месечни анюитетни вноски в размер на 69,40лв., с краен срок на погасяване на кредита до 27.11.2018г. След усвояване на кредита кредитополучателят извършвал погасявания, след което преустановил. Вземането е станало изискуемо поради определения в договора краен срок за издължаване.

На основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка" АД и *** от 31.01.2018г., задължението на 1 кредитополучателя, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.11.2013г. било изкупено от ***. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ***. Съгласно изрично пълномощно ищецът - *** бил изрично упълномощен от цедента - „Обединена Българска Банка" АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Уведомлението за цесия било получено лично от ответника на 21.05.2021г. Въпреки това молят на основание чл.235, ал. 3 от ГПК съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление, изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, кредитополучателят получава уведомлението, изходящо от „Обединена Българска Банка" АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Поради неплащане на дължимите по договора суми *** пристъпило към принудително събиране на вземането си по договора за сумата 1504,97лв.- главница чрез подаване на заявление до Районен съд Дряново на 23.11.2021 г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. дело № 446/2021 г. била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която заповед ответникът подал възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено на 29.12.2021.

Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не било осъществено. Поради което молят съда да постановите решение, с което да признае за установено, че М. К. Г. дължи на *** сумата 1504,97 лв.

–главница, представляваща неизплатено задължение по усвоения кредит по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Молят да им бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника М. К. Г., в който се посочва, че предявеният иск е допустим, като втора фаза на започнало заповедно производство. Заявява, че искът е основателен. Прави признание на иска, като моли същият да бъде уважен при признание. Желае да постигне споразумение с процесуалния представител на ищеца относно сроковете за погасяване на претенцията.

В молба, депозирана преди съдебно заседание на 28.03.2022г. ищецът е направил искане на основание чл. 237 от ГПК съдът да постанови решение при признание на иска.

2

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по следните съображения: Не са налице пречките за това, посочени в чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, както и е признато право, с което страната може да се разпорежда.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото от 30,10 лв. внесена държавна такса.

На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца и сумата 30,10 лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 446/2021 г. на Районен съд Дряново.

Воден от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че М. К. Г., ЕГН **********, гр. *** дължи на ***, ЕИК 131001375, със седалище и адрес управление гр. ***, район ***, представлявано от пълномощника адвокат Д.П. от АК – Стара Загора, преупълномощена от ***” сумата 1504,97 лв. (хиляда петстотин и четири лв. и деветдесет и седем ст.), представляваща главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.11.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (23.11.2021г.) до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 446/ 2021г. по описа на Районен съд Дряново.

ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК 131001375, със седалище и адрес управление гр. ***, район ***, представлявано от пълномощника адвокат Д.П. от АК – Стара Загора, преупълномощена от ***” СУМАТА 30,10 лв. (тридесет лева и десет ст.) – разноски по делото за платена държавна такса, както и СУМАТА 30,10 лв. (тридесет лева и десет ст.) – разноски по ч. гр. дело № 446/ 2021г. по описа на Районен съд Дряново.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

3