Решение № 3929 от 09.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7132/2025
- Вид
- Решение № 3929
- Подписан
- 09.06.2026
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Дамян Ивайлов Христов
Други актове по делото
- Решение № 4974 от 17.07.2026 · Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Ина Емилова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Закон за пощенските услуги
- чл. 6 ал. 2 , 3 и 4 · Закон за пощенските услуги
- чл. 6 ал. 2 , 3 и 4 · Закон за пощенските услуги
- чл. 6 ал. 2 , 3 и 4 · Закон за пощенските услуги
- чл.500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал. 1 т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3929 гр. София, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100507132 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по подадена от въззивната жалба от М. И. И. срещу решение № 3818/06.03.2025Г. постановено по гр.д. №65364/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО,39 състав, в частта, с която е осъден да заплати ЗД „БУЛ ИНС“ АД, сумата от 8.07 лв. – представляваща законната лихва върху главницата от 576.27 лв. за периода от датата на депозиране на исковата молба – 04.11.2023 г. до датата на плащането на задължението- 10.12.2024 г.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения при разглеждане на делото, в противоречие с материалния закон и при необоснованост на изводите. Твръди, че неправилно районният съд е счел, че на ответника е връчена покана за изпълнение на задължението за заплащане на регресно обезщетение, като дори и да се приеме, че е така, то ищеца е злоупотербил с права като е използвал съда като поща, която да връчи искова молба, въпреки, че ответника е бил добросъвестен и е извършил надлежно плащане.
Липсва фактическият състав, от който следва отговорността на ответника за заплащане на законната лихва – нито е получил покана, нито е даден срок за изпълнение преди датата на подаване на исковата молба.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и иска за законна лихва отхвърлен.
Претендира разноски.
От насрещната страна по жалбата - ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подаден писмен отговор в срок по чл.263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт. Счита, че незнанието на закона не е обстоятелство изключващо отговорността на ответника, а и застрахователят е направил опит за връчване на покана за доброволно изпълнение на единствения известен на ответника адрес.
1
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивникът е сезирал съда и с частна жалба срещу определение № 17506/15.04.2025г. поправено с определение № 22114/20.05.2025г. по гр.д. № 65364/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, СРС, 392 състав, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
В частната жалба се навеждат доводи за недопустимост и евентуално незаконосъобразност на постановеното определение. Посочва се, че въззивникът не е искал изменение на решението в частна за разноските, а е обжалвал същото в частта за разноските поради незаконосъобразно произнасяне на първоинстанционният съд т.е. съдът не е бил сезиран надлежно с искане по чл.248 от ГПК. При условие, че въззивният съд счете, че определението е допустимо, твърди същото да е постановено при превратно тълкуване и прилагане на закона, като съдът не е обсъдил всички предпоставки по чл.248 от ГПК и обстоятелството, че вземането за главница не е било изискуемо към датата на подаване на исковата молба, поради липса на покана и поради което и разноски на ищеца не се дължат, напротив – такива следва да бъдат присъдени на ответника.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната по нея страна - ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността решението в обжалваната му част, съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:
Първоинстанционният съд е сезиран от ЗД „БУЛ ИНС“ АД с осъдителен иск с правно чл.
500 ал. 1 т. 1 от КЗ срещу ответникът М. И. И. за сумата от 576.27 лв., представляваща регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи в размер на 25 лева по щета № 2010015627 по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/02/119003352542, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 04.06.2020 г. събитие, а именно ПТП по вина на ответника, управявал лек автомобил МПС с несъобразена скорост и с алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законна лихва за период от 04.11.2023 г. /датата на подаване на исковата моба/ до изплащане на вземането.
Предмет на въззивното производство е решението, в частта, с което на основание чл.214 ал.2 от ГПК ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 8,07 лв. – лихва за забава върху присъдената главница за периода от датата на подаване на исковата молба до плащането на главницата.
С оглед цитираната вече разпоредба на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Предвид посоченото, не е спорно между страните, че:
2
-исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство и е предявен иска по чл.500 л.1 т.1 от КЗ е входирана в СРС на 04.11.2024г.;
- препис от исковата молба и приложенията към нея е връчена на ответника на 04.12.2024г.;
-на 10.12.2024г. с платежно нареждане – л.42 от делото на СРС, ответникът е извършил плащане на претендираната главница в полза на ответника, който на същата дата е получил плащането на сумата от 576,27 лв.;
-на 10.12.2024г. ответникът е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, в който е признал претенцията на ищеца и приложил доказателства за извършено плащане.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ поради извършено в хода на процеса плащане от стана на ответника.,в която част като необжалвано решението е влязло в сила.
Предмет на въззивното производство е произнасянето на първоинстанционният съд относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД вр. чл.214 ал.2 от ГПК.
Според разпоредбата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
В настоящият случай е необходимо да се направи разлика между двата института на изискуемостта и на изпадането в забава на длъжника.
Според чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. Регресното вземане на застрахователя срещу застрахования по чл.500 от КЗ, макар да възниква в момента на деликта, става изискуемо от момента на плащането/прихващането на застрахователното обезщетение на третото лице, от който момент задължението на деликвента се счита погасено и от който момент започва да тече и давността за събиране на вземането на застрахователя към деликвента. /решение № 35 от 9.07.2019 г. за ВКС по т. д. № 1175/2018 г., I т. о. на ВКС/.
Датата на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на установен срок за изпълнение на задължението на ответника по чл. 500 от КЗ, за да изпадне същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на чл. 84 ал. 2 ЗЗД.
В случая, не се претендира обезщетение за забавено изпълнение на главницата до датата на подаване на исковата молба, а се претендират изтекли лихви за периода от датата на подаване на исковата молба до плащането на сумата.
Принципно верни са мотивите на първоинстанционният съд, че щом към датата на подаване на исковата молба ищецът е имал изискуемо вземане спрямо ответника на претендираното основание и в претендирания размер, погасено в хода на процеса чрез плащане т.е. иска е бил основателен към датата на подаване на исковата молба, то последния дължи и заплащането на изтекли лихви след исковата молба на основание чл.214 ал.2 от ГПК до погасяване на вземането.
В случая обаче следва да бъде съобразено обстоятелството, че отговорността за лихва за забава е обезщетение за виновно неизпълнение на парично задължение т.е. предполага длъжникът да е изпаднал в забава, като се счита, че подаването на исковата молба несъмнено е такава.
В случая спорно е дали до датата на връчане на препис от исковата молба ответникът не е имал знанието, че спрямо него е възникнало изискуемо вземане на застрахователя т.е. дали същия е 3 дал повод за завеждане на делото, тъй като в противния случай – ответникът не знае за съществуващо вземане спрямо него, не е дал повод да завеждане на делото, не е бил поканен да изпълни, то до датата на връчване на покана /исковата молба/, неговото поведение не основание за ангажиране на отговорността му за обезщетение за забавено изпълнение.
Ищецът е представил регресна покана до ответника, както и товарителница, с която е предадена на пощенски оператор „Булпост“ на 04.09.2024г. и върната разписка за невръчена пратка – л.22-25 от делото на СРС.
В настоящия случай обратната разписка, за връчване не е оформена надлежно. За да е налице редовно връчване е необходимо спазване на правилата на чл. 36 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ вр. чл. 6 ал. 2 , 3 и 4 ЗПУ. Съгласно чл. 6 ал. 4 от Закона за пощенските услуги условията за доставка на пощенски пратки се уреждат с Общи правила, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл. 5 ал. 3 от приложимите съгласно нормата на чл. 6 ал. 4 от ЗПУ, Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети , изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията / обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г. и и доп.
ДВ, бр. 19 от 02.03.2018г. и отменени снови Общи правила за сотавяне на пощенски пратки с ДВ бр.13/2026г., нодействали в процесния период/, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В конкретния случай видно от копието на обратна разписка е маркирана графа „пратката не е потърсена от получателя“и печат на пощенския оператор и подпис на служител.
Пратката е върната обратно без представени доказателства за изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5 ал. 3 от Общите правила. При липса на фактическо връчване и при неизпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5 ал. 3 от Общите правила, не би могло да се приеме, че пратката се счита за доставена на получателя /Решение № 470 от 11.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3077/2023 г., III г. о./.
Следователно едва с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на 04.12.2024г. ответникът е уведомен за съществуващото вземане на ответника спрямо него и същия е поканен да го изпълни, включително и му е връчена регресната покана на л.22 от делото, в която самия ищец е определил5- дневен срок за плащане на регресното си вземане.
Разпечатката съдържа 49 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21345cfb-24f8-4ea3-b3a1-063925c067a3