Определение № 1712 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1712 гр. София, 08.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Х.ва

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20241000501046 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 264775 от 23.02.2023г. предявена от М. М. А. – А.А срещу Определение от 19.02.24г. постановено по г.д.7736 от 2020 г., СГС І-3 св., с което производството по делото е прекратено.

Жалбоподателя намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Намира, че определението неправилно е мотивирано с образуваното по-късно дело пред СРС гр.д. №32930 от 2020г. , 83 св. с пр.осн.чл.29 от СК. Неправилно от СГС е прието, че двете дела са огледални т.е. със обективен и субективен идентитет, което обосновава приложението на чл.126 ГПК. Твърди, че двете дела са с различна правна квалификация, различен предмет и с различни искания. Единия иск с пр.осн.чл.29 от СК предявен пред СРС е конститутивен и касае имущество в режим на СИО, а втория иск с пр.осн.чл.23 от СК предявен пред СГС касае индивидуално определени имоти, за които се твърди, че имат характер на лично имущество в резултат на трансформация, и по своя характер това е установителен иск.

Твърди, че липсва законово основание което да изисква тези два иска да се разглеждат в едно общо съдебно производство. Позовава се на опр.612 от 26.10.2010 по гр.д.№ 471 от 2010г. ВКС, който е направил извод, че процесуалния закон не предвижда задължително обективно съединяване на искове за разлика от задължителното другарство, при субективното съединяване. Намира, че иска по чл.23 от СК макар и воден между същите страни има различен предмет от иска по чл.29 СК, също така различна подсъдност. Намира, че той е й преюдициален спрямо иска по чл.29 от СК, тъй като първо следва да се установи личното имущество, за да може то да не се включва в имуществото СИО, по отношение на което се петендира определяне на по-голям дял .

1

Моли определението за прекратяване да бъде отменено.

Ответната страна Х. В. А. оспорва частната жалба. Намира исковото производство за правилно прекратено. Двата иска по чл.23 и чл.29 от СК са предявени в две различни съдебни производства, като са основани на различни изключващи се основания и ищеца не е посочил кое от основанията е главно и кое евентуално. Позовава се на т. 7 от ППВС 8 от 7.08.81г. , и прави извод, че двата иска няма пречка да се съединят за общо разглеждане, но следва да се разглеждат при условията на евентуалност. Главен иск следва да е установителния, а конститутивния да се разглежда като евентуален, ако установителния бъде отхвърлен. И в двата иска се иска установяване на права, макар и различни на ищцата спрямо едни и същи имоти. Искането за спиране на иска по чл.29 от СК, поради преюдициалност на иска по чл.23 от СК е оставено без уважение. Ако иска по чл.23 от СК се върне за разглеждане може да се постановят две различни, противоречиви съдебни решения за едни и същи имоти. Моли частната жалба да бъде отхвърлена.

СГС, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимиран страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество САС намира, че същата е основателна.

С обжалваното определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.02.24г. СГС, І-3 състав, е прекратил производството по гр.д.7736 от 2020г.. Приел е, че предвид образуваното пред СРС гр.д.32930 от 2020г. на 83 състав по иск с пр.основание чл.29 от СК от общото имущество , настоящия иск с пр.осн.чл.23 СК за трансформация на вещи от това имущество е недопустим, поради което искът пред СГС като по-късно заведен следва да се прекрати.

Спорът пред СГС е с пр.осн.чл.23 от СК, като ищцата А. претендира да установи, че два от имотите придобити от бившите съпрузи по време на брака не са СИО. За имота в гр.***, апартамент 1 на първи жилищен етаж на ул.*** № **претендира да е изцяло нейна лична собственост, придобит с лично имущество, а спрямо посочения в исковата молба апартамент 13, на първо и второ мансардни нива, в гр.***, ул.*** № **, претендира, че една трета от него е също нейна лична собственост.

Видно от приложената по делото пред СГС искова молба с пр.осн.чл.29 от СК предявена пред СРС и описа на имотите към нея, с нея се претендира установяване на по-голям принос от имуществото придобито по време на брака, и описа на това имущество съдържа описани 24 имота. Копие от тази искова молба е представена от ответната страна с възражението си, за недопустимост на предявения иск по чл.23 СК пред СГС.

Сравнени имотите по двете искови молби, прави впечатления различния им брой и вид. Апартамента в гр.***, ул.*** ** е предмет на иска по чл.23 ГПК, но не е включен в имотите твърдени като СИО. Тук единствено 2 съвпада идеалната част от дворното место. Апартамента в гр.*** на ул.*** е включен и в двата иска, но като лична собственост от него по чл.23 от СК се претендира само идеална част, а не целия.

Двата иска са различни по вид – чл.23 от СК е установителен, а иска по чл.29 от СК е конститутивен. Имат различен предмет – първият касае установяване на лично имущество придобито по време на брака, а втория установяване на по-голям принос от общо придобитото имущество, което е СИО. Имотите СИО са много повече и с малка разлика различни от имотите твърдени като лична собственост на ищцата. Припокриват се дворното место в гр.*** ул.*** **, което се твърди като лична собственост към апартамента , както и като СИО. Общо е посочен и апартамента в гр.***, ул.***, без по иска по чл.29 СК да е уточнено, че се касае само за две трети идеални части от този имот да е СИО. От друга страна, доколкото тези имоти са включени и в двата иска, то се предполага, че иска по чл.29 от СК е обусловен от иска по чл.23 от СК . Следователно, ако не се докажат твърденията за лична собственост на тези два претендирани имота, то същите увеличават имотите СИО. Това обаче обуславя приложимост на нормата на чл.229 , т.4 от СК и спиране на едното производството т.е. това по чл.29 от СК до приключване на другото по чл.23 от СК, което се явява преюдициално. Този въпрос във всеки един момент на висящото съдебно може да се постави на нова преценка от съда. САС намира, че доколкото се касае за два отделни и самостоятелни по вид и предмет искове, макар и с общи страни, предявяване и разглеждане в едно исково производство, при условията на евентуалност не се явява необходимост и не предпоставя тяхната допустимост. За такова съединение при евентуалност, би могло да се мисли, ако имотите и при двата иска съвпадаха изцяло.

Независимо от това обективно съединените искове при евентуалност, винаги може да се гледат и като самостоятелни такива. В конкретния случай имотите твърдени като СИО са много повече от двата имота, за които се твърди трансформация на лично имущество.Доколкото ако не се установи трансформацията, тия два имота биха увеличили имуществото СИО и това би се отразило върху претендирания дял на съпругата от тази общност, то искът с пр.осн.чл.23 СК би се явил преюдициален спрямо иска по чл.29 СК. Ако обаче ищцата не желае участието на тези имоти в имуществото СИО и го уточни изрично по иска пред СРС, то действително не са налице предпоставки за спиране на иска по чл.29 СК. Това обаче по никакъв начин не влияе на допустимостта на иска по чл.23 от СК. Ищцата ясно е посочила предмета на иска по чл.23 от СК, същият е различен и по вид и по предмет от иска по чл.29 от СК и не е обусловен от последния, поради което нормата на чл.126 от ГПК не може да намери приложение в конкретния случай и СГС неправилно е прекратил производството пред себе си.

Предвид на изложеното прекратителното определение на СГС следва да се отмени и делото върне на СГС, І-3 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 19.02.24г. постановено в открито съдебно заседание по гр.д.7736 от 2020 г., СГС І-3 св., с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на СГС , 1-3 за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4