Определение № 1312 от 14.05.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 732/2020
- Вид
- Определение № 1312
- Подписан
- 14.05.2020
- Състав
- ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ЗЛАТИНА ИВАНОВА КАВЪРДЖИКОВА, ИВАНКА ДИМИТРОВА ДРИНГОВА
Други актове по делото
- Решение № 260334 от 13.08.2020 · ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ИВАНКА ДИМИТРОВА ДРИНГОВА, НАСУФ ИСМАЛ
- Разпореждане № 260008 от 05.01.2021 · ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 260357 от 16.02.2021 · ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103-105 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103-105 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103-105 · Закон за задълженията и договорите
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
- чл.134 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.63 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- § 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в в закрито заседание на четиринадесети май 2020г
Председател: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 732 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 7773/ 29.01.2020 от А.Д.А. против решението на ВРС-ХХVс-в № 6004/30.12.2019г по гр.д.№ 9689/2017г, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от него срещу З.Ж.З. и С.Й.А. искове за: за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 12.07.2012г, обективиран в НА № 185 том I рег.№ 1983 н.дело № 149/2012г на нотариус № 334 - Марина Ташева, вписан в СлВп под акт № 47/2012г, поради накърняване на добрите нрави, на осн.чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД; в условията на евентуалност-за прогласяване недействителността на същия договор, на осн. чл.135 ал.1 ЗЗД; както и предявеният от А.Д.А. и съищец З.Ж.З. срещу С.Й.А. иск с правно основание чл.134 ал.1 ЗЗД за разваляне на горепосочения договор за покупко-продажба от 12.07.2012г, обективиран в НА № 185 том I рег.№ 1983 н.дело № 149/2012 на н-с № 334-Марина Ташева, вписан в СлВп под акт № 47/2012г, вх.рег.№14530/12.07.2012г;
ОСЪДЕН е А.Д.А. да заплати на С.Й.А. сумата от 3069,67лв, представляваща направените по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита постановеното решение, с което са отхвърлени като неоснователни трите обективно съединен иска в условията на евентуалност, за неправилно, незаконосъобразно и неправилно, като излага следните оплаквания:
При постановяването на акта РС е изтълкувал превратно и едностранчиво някои от доказателствата по делото, включително и събраните при въззивното му разглеждане, а други е игнорирал или не е обсъдил в тяхната съвкупност.
1.По отношение на отхвърления главен обективно съединен иск по чл.26 ал.1 предл.З от ЗЗД за нищожност поради накърняване на добрите нрави
Незаконосъобразно било прието от съда, макар да било налице нееквивалентност на двете насрещни престации, договорът не бил нищожен на посоченото основание, тъй като по делото нямало доказателства, че страните са целели увреждане интересите на въззивника.
Освен това, според съда разликата между действителната продажна цена към датата на сделката и договорената между страните не била съществена, за да бъде направен обоснован извод за наличие на визираните законови предпоставки за иска чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС, приета в Решение № 153/24.07.2015 по гр.д.№ 3014/2014г на ГК-ІІІ ГО „противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка, на които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици.
Нееквивалентността на престациите, когато има като резултат нарушаването на такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави" - .
Освен това, в трайната практика е прието, че преценката за накърняване добрите нрави следва да бъде извършвана във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, за да се направи извод дали е нарушен принципът на справедливостта.
В случая противоречието на сделката с добрите нрави било основано на твърдение за нееквивалентност на разменените престации и затова е следвало съдът да прецени налице ли е твърдяната нееквивалентност, при какви критерии се установява тя и дали има други условия по сделката, които да накърняват принципа на справедливостта. В този смисъл са и Определение № 877/26.11.2012г на ВКС по т.д.№ 662/2012 на ТК-II ТО; Определение № 157/14.03.2013г на ВКС по т.д.№ 926/2012 на ТК-ІІ ТО.
Излага още, че в съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК /напр. Решение № 119/22.03.2011г на ВКС по гр.д.№ 485/2011г на ГК-І ГО/ било възприето становището, че ако се установяла значителна нееквивалентност на насрещните престации /каквато се констатира въз основа на заключението на СОЕ, прието при първоначалното разглеждане на делото, според която разликата в цената е от 3 до 4 пъти под реалната такава/, то може да се приеме за противоречие с добрите нрави, определени като граница на свободата на договаряне, визирана в чл.9 ЗЗД, която от своя страна е ограничена от императивни разпоредби на закона.
За да се достигне до извода дали са накърнени добрите нрави, следва да прецени действителната воля на страните, съобразно нормата на чл.20 ЗЗД, като се отчетат всички уговорки, взаимната им връзка и целта на договора. По отношение на договора за продажба, който е каузална сделка, следва да съобрази и целта, която е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните от конкретната сделка.
Отговор на въпроса дали нееквивалентността е значителна следва да се даде и след като се съобрази преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес.
По делото било установено безспорно, че договорената продажна цена с договора за покупко-продажба в размер на 13 764,60лв /колкото била и данъчната оценка на имота към момента на сделката/, се различавала от 3 до 4 пъти от средната пазарна цена на имотите към момента на сключването на сделката.
Според заключението на вещото лице по допуснатата СОЕ, неоспорено от страните, пазарна стойност на имота към датата на изповядване на сделката е била между 35 000лв до 52 600лв.
При това положение тълкуването на договора, съобразно чл.20 ЗЗД, налага извод, че действителната воля на страните е за сключване на договор за продажба като всяка от страните е преследвала целта да удовлетвори свой допустим от закона интерес. Тъй като се касае за сделка покупко-продажба, то законният интерес, който продавачът принципно и преимуществено преследвал и удовлетворявал при една сделка е да реализира печалба от продажбата. От друга страна, законният интерес, който купувачът по сделка покупко-продажба преследва е да закупи вещта, предмет на сделката при възможно най-изгодна за него цена и условия.
Балансът между противоположните интереси на двете страни по сделката следва да бъде търсен в рамките, очертани от чл.9 ЗЗД - свободата на договаряне е ограничена от повелителните норми на закона и добрите нрави.
От доказателствата по делото се установява, че е налице съществена разлика между средната пазарна цена и продажната цена на имота-договорената продажна цена е от 3 до 4 пъти по-ниска от средната пазарна цена за имоти със сходни характеристики. Липсват твърдения и доказателства продавачът З.Ж.З. да е имала законен интерес да договори продажна цена в пъти по-ниска от действителната, обусловен от финансови затруднения, реални очаквания за сериозен спад в цените на пазара на тези имоти, недостатъци на имотите. Напротив,събраните по делото доказателства не съдържат дори индиции за подобни факти и обстоятелства.
Наред с това бил налице друг важен факт, игнориран от ВРС, че с процесната сделка отв.З.Ж.З. е целяла да лиши ищеца от възможността да се възползва от наследствените си права по отношение на процесния имот. Този извод може да бъде направен с оглед дадените гласни показания на свидетелската К. М. К., която е в роднински отношения, както с отв. З.Ж.З., така и с ищеца А. Д.А., чиито свидетелски показания са събрани по гр.д.№ 193/2019г на ВОС.
Друг съществен факт, също игнориран от ВРС, било обстоятелството, че продажната цена по сделката въобще не е била плащана. Това се установявало от представения от ответниците по делото антидатиран частен писмен документ "Споразумение за взаимно прихващане на вземания" от 14.07.2018г, надлежно оспорен от ищцовата страна. Същият е бил сключен два дни след изповядване на процесната сделка, от което индиректно може да се направи извод, че целеният от страните по сделката резултат е да накърнят интересите на ищеца като наследник по завещание предвид проведената процедура по гр.д.№ 193/2019г на ВОС по неговото оспорване.
2
По отношение предявения в евентуалност иск по чл.135 от ЗЗД.
Съгласно чл.133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите. Следователно, при извършването на действие, водещо до намаляване на притежавано от длъжника имущество или цялостно освобождаване от такова, следва да е налице и знание, че същото ще увреди интересите на кредиторите. В този смисъл, не е необходимо доказването на някакви конкретни факти, които да водят до извод, че у длъжника е било налице знание, че със сключването на процесната сделка уврежда своя кредитор. Така е прието в Решение № 18/4.02.2015г на ВКС по гр.д.№ 339б/2014г на ГК-IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на вземането на кредитора. Тук следва да се отбележи, че за уважаване на предявения иск не е потребно доказване, че длъжникът е целял увреждане на кредитора. Целта да се увреди кредиторът е въздигната като условие за недействителност само в хипотезата, при която разпореждането предхожда възникване на вземането /чл.135 ал.3 ЗЗД/.
Следващият въпрос, на който било необходимо да бъде даден отговор по настоящото дело е дали първият отв.С. Йорд.А., с който длъжникът З. Ж.З. е договаряла, е знаел за увреждането. Въпросът касае основателността на предявения иск, тъй като увреждащото действие е възмездно. За да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може то да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора /в този см. Реш. на ВКС № 13/19.02.2015г по гр.д.№ 460б/2014г- ГК, IV ГО/.
Доказателствата по делото сочат на недвусмислен извод, че приобретателят по сделката и ответник по делото С. Й.А. е знаел за увреждането, тъй като към датата на увреждащата сделка е живял на съпружески начала с продавачката по сделката-З. Ж. З., от която има и дете. През годините той е бил запознат и с делото, което майката на А.А. и баба на З. Ж. З. е водила срещу нея за развалянето на договора за гледане и издръжка, с който й е бил прехвърлен процесният имот. Знаел е и че въззивникът А. е наследник на починалата си майка. Така, че целта на процесната сделка е била да се накърнят правата му като наследник.
При постановяване на решението си в тази част РС е игнорирал изцяло обективните показания на свид.К. М. К., която е в роднински и близки отношения, както с ответницата З. Ж.З., така и с ищеца, и чиито свидетелски показания са били събрани по гр.д.№ 193/2019г на ВОС във връзка със намерението на З. Ж.З. да увреди интересите на ищеца чрез процесната сделка. От нейните показания, а също и от тези на свидетелите, посочени от ответниците, се установява, че към датата на увреждащата сделка ответниците не са били във фактическа раздяла. Към 2012г са имали тесни взаимоотношения, най-малкото по повод общото им дете, като контактите им през това време са били чести. Некореспондиращо със житейската и правна логика е ответниците по делото да сключат сделка помежду си, въпреки, че били в антагонистични отношения по техните заявления, както се сочи в отговора на ИМ, и показанията, дадени от техните свидетели.
Нелогично е и обстоятелството, че майката на ответницата Здр.Ж.З. е станала гарант по договора за кредит, които двамата ответници са представили, при условие че към този момент същите били вече във фактическа раздяла, както твърдят.
Презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД може да се прилага при наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията, като напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, имат значение и могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание като естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства. Установените по делото факти обуславят формирането на категоричен извод за знание и у приобретателя, че процесната сделка е сключена с цел увреждане интересите на ищеца. Към този извод води и обстоятелството, че по договора от 2.03.2010г не се доказа категорично купувачът да е извършил договорената насрещна престация, представляваща заплащане на продажната цена, нито във връзка с неплащането продавачът да е предприел някакви действия за реализиране на своите права.
Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21337fb9-7091-48c3-9b7c-48caf46a46b2