Определение № 973 от 04.08.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 973 гр. София, 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500675 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по Частна жалба с вх. № 4347/22.05.2024 г., депозирана от Д. Й. И.., ЕГН **********, чрез адв. Б. М., против Определение № 429/10.05.2024 г. по гр.д. № 1854/2023 г. на РС – Ботевград, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото е прекратено.

Депозирана е и Частна жалба с вх. № 5125/17.05.2024 г. от Д. Й. И.., ЕГН **********, чрез адв. Б. М., против Определение № 478/23.05.2024 г. по гр.д.

№ 1854/2023 г. на РС – Ботевград, с което е върната допълнена искова молба, постъпила с вх. № 4322 от 22.05.2024 г., като депозирана след прекратяване на производството по делото.

В двете жалби са развити идентични съображения за неправилност на определенията, тъй като съдът не е съобразил датата на пощенското клеймо на допълнителната искова молба, видно от което уточнението е подадено в срок.

В срока за отговор въззиваемите не изразяват становище.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбите доводи, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащи на обжалване съдебни акт, поради което са процесуално допустими, а по същество основателни.

С протоколно определение от 22.04.2024 г. исковата молба, депозирана от Д. И. И. е оставена без движение. Преодставен е двуседмичен срок на ищцата от постановяване на определението, в който с писмена молба да уточни всички съсобственици на имота, чието разпределение на ползването се иска, с препис за всеки един от ответниците, като бъдат посочени всички съсобственици на всеки един от имотите и имотите, на които се иска разпределение на ползването.

Определение № 429/10.05.2024 г. по гр.д. № 1854/2023 г. на РС – 1

Ботевград, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото е прекратено. В решаващите си мотиви съдът е приел, че срокът за изпълнение на указанията, дадени с протоколно определение от 22.04.2024 г., е изтекъл на 07.05.2024 г. и до постановяване на прекратителното определение те не са изпълнени, като нередоновстите в исковата молба не са отстранени.

На 05.05.2024 г. по пощата, видно от пощенското клеймо, процесуалният представител на ищцата И. – адв. М., е депозирал уточнение на исковата молба, именувано „искова молба допълнена“, съобразно дадените с протоколно определение от 22.04.2024 г. указания. Молбата е постъпила в РСБотевград на 22.05.2024 г. и е получила вх. № 4322.

С Определение № 478/23.05.2024 г. по гр.д. № 854/2023 г. на РС – Ботевград, допълнената искова молба, постъпила с вх. № 4322 от 22.05.2024 г., е върната, като депозирана след прекратяване на производството по делото.

Определение № 429/10.05.2024 г. по гр.д. № 1854/2023 г. на РС – Ботевград е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Основателни са доводите, развити в Частна жалба с вх. № 4347/22.05.2024 г., тъй като видно от пощенското клеймо допълнената искова молба, постъпила с вх. № 4322 от 22.05.2024 г., е депозирана на 05.05.2024 г., т.е. два дни преди изтичне на срока за изпълнение на указанията, дадени с протоколно определение от 22.04.2024 г. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, ако исковата молба е изпратена по пощата преди изтичането му. В случая е налице именно тази хипотеза, поради което, макар да е необяснимо забавянето от 17 дни между подаването на писмото в пощенска станция и получаването му в съда, последният неправилно е върнал исковата молба и прекратил производството по делото преди да извърши преценка дали указанията са изпълнени.

На следващо място, с ТР № 6/2017 г. по ТД № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Производството разкрива характеристиките на пълен въззив, включваш възможността да бъде проверена правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания.

В изпълнение на тези си правомощия настоящият състав констарира, че при така дадените указания първоинстанционният съд не е разполагал с право да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 4 вр. ал.

3 ГПК с Определение № 429/10.05.2024 г. по гр.д. № 1854/2023 г. на РС – Ботевград, дори уточнителна молба да не беше депозирана в законния срок.

Това е така доколкото на ищеца на се указани последиците от неизпълнение на указанията в срок. Константно е разбирането в съдебната практика, че уреденият в чл. 7 ГПК основен принцип в гражданския процес задължава съда да информира страните във връзка с предоставените им от закон процесуални права и задължения, а това включва и уведомяване за последиците от неизпълнение на конкретни указания, като при неизпълнение на това задължение не е налице за връщане на нередовния процесуален документ.

Съответно неуказване на послециите от неизпълнението представляват 2 съществено процесуално нарушение (вж. Определение № 324 от 9.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4841/2013 г., II г. о., ГК, Определение № 474 от 11.11.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 418/2009 г., II г. о., ГК, Определение № 337 от 11.09.2020 г. на ВКС по ч. т. дело № 1404 по описа за 2020г., Решение № 1011/09 г. от 12.03.2010 г. на ВКС по гр.дело № 3409 по описа за 2008 г., Определение № 248 от 1.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2754/2016 г., II г. о., ГК). Това е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като дори указанията да не са били изпълнение в срок, първоинстанционният съд е дължал нови с изрично указване на последиците при неизпълнение, едва след неизпълнението на които е разполагал с правомощие да върне исковата молба и прекрати производството по делото на основание чл. 129, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК.

С оглед изложеното основателна е и Частна жалба с вх. № 5125/17.05.2024 г., като Определение № 478/23.05.2024 г. по гр.д. № 1854/2023 г. на РС – Ботевград следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд не е рапзолагал с право да върне допълнена искова молба, постъпила с вх. № 4322 от 22.05.2024 г., тъй като не е имало основание за прекратяване на делото.

Само за пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че трябва да бъде постановено нарочно определение за връщане на уточнението на исковата молба. След като към момента на постъпването й в съда производството по делото вече е било прекратено, тя е следвало да бъде приложена към делото.

Ето защо жалбите са основателни, обжалваните определения следва да бъдат отменени, като постановени при съществени процесуални нарушения, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 429/10.05.2024 г. по гр.д. № 1854/2023 г. на РС – Ботевград.

ОТМЕНЯ Определение № 478/23.05.2024 г. по гр.д. № 1854/2023 г. на РС – Ботевград.

ВРЪЩА делото на

РС-Ботевград, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4