Решение № 4316 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4316 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110110253 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Централна кооперативна банка“ АД срещу ответника Р.

И. Т. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПКр. вр. чл. 430, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи суми на ищеца както следва: сумата 952,82 лева - договорна лихва за периода от 01.12.2018г. до 29.01.2021г., по Договор за потребителски кредит № 80600КР-АБ-4683/ 04.08.2016г., сумата 764,78 лева - наказателна лихва за периода от 21.11.2018г. до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 29.01.2021г. и сумата 457,00 лева обезщетение за забава за период от 30.01.2021г. до 29.06.2021г., за които суми на 10.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 38402/2021г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Централна кооперативна банка“ АД твърди, че е сключил с ответника Р. И. Т. договор за потребителски кредит № 80600КР-АБ-4683/ 04.08.2016 г., по силата на който е предоставил в заем на ответника сумата от 15 000 лева, която е усвоена в деня на сключване на договора, а кредитополучателят се е задължил да я върне на ежемесечни погасителни вноски, заедно с дължимите лихви и такси в срок до 01.08.2023г. Поддържа, че въпреки че в чл. 6 от договора било уговорено, че е възможна едностранна промяна на общия разход по кредита за кредитополучателя, както в посока намаляване, така и в посока увеличаване, която да повлияе на размера на вноските по кредита, такива промени не били извършвани. Към 28.01.2021г. кредитът бил просрочен с 820 дни, поради което банката упражнила правото си и го обявила за предсрочно изискуем, за което изпратила на ответника покана, връчена на 09.03.2021г. Поддържа, че към 30.06.2021г. кредитополучателят Р. И. Т. не е погасил 27 месечни вноски с падежи от 01.11.2018г. до 01.01.2021г., от които 10 823,78 лева — главница, 952,82 лева - договорна лихва за периода от 01.12.2018г. до 29.01.2021г., 764,78 лева - наказателна лихва за периоди от 21.11.2018г. до 12.03.2020г. и 14.05.2020г. до 29.01.2021г. и 457 лева - обезщетение за забава за период от 30.01.2021г. до 29.06.2021г. Моли за установяване на вземанията, предмет на 1 издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът Р. И. Т. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, както и процесната сума да е предадена и усвоена. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Излага съображения, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като разходът за застрахователна премия не е включен в ГПР по договора, а в договора последният е посочен единствено като процент; разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в договора не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главница, лихва и такса за обслужване на кредита; разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като не съдържа информация относно клаузи за наличието или липсата на правото на отказ на потребителя от договора, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, предвиждащ текстът на договора за потребителски кредит да бъде написан с размер на шрифта не по-малък от 12; разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, тъй няма срок на договора за кредит; разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а, тъй като не съдържа методика на изчисление на референтния лихвен процент, а също и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.

20, 23 и 24, тъй като липсва информация за прекратяване на договора за кредит и размера на лихвения процент на ден. Предвид изложеното, поддържа, че процесният договор е недействителен, поради което се дължи единствено главницата по договора.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 38402/2021г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 10.07.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за заплащането на сумата 10 823,78 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 60600Кр-АБ-4683/04.08.2016г., ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 01.12.2018г. до 29.01.2021 г. в размер на 952,82 лева, мораторна лихва за периода от 30.01.2021г. до 29.06.2021 г. в размер на 457,00 лева, санкционна лихва за периода от 21.11.2018г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020г. до 29.01.2021г. в размер на 764,78 лева.

Ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, в което е посочил, че признава дължимостта на сумата 10 823,78 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 80600КР-АБ-4683/04.08.2016г. и оспорва акцесорните претенции, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По делото е приет Договор за потребителски кредит № 80600КР-АБ4683/04.08.2016г. (л. 13-16), представляващ по същество договор за заем /чл.240 ЗЗД/.

По силата на този договор ищецът „Централна кооперативна банка“ АД предоставил възмездно в заем на Р. И. Т. сумата 15 000 лева, за срок до 01.08.2023г. Съгласно клаузата на чл. 4 от договора сумата на ползвания кредит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на референтен лихвен процент на банката за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорена преференциална надбавка в размер на 0,50 % пункта. Установява се още, че при сключване на договора общо договореният процент е 5 %. Годишният процент на разходите към датата на сключване на договора е в размер на 5,116 %. В чл. 6 от договора е посочено, че банката си запазва правото да променя лихвения процент по кредита при наличие на посочените в тази разпоредба основания, както и при наличие на други основателни причини. С разпоредбата на чл. 10 е предвидено при забава да се дължи законна лихва за забава, а при просрочие с повече от 60 дни е предвидено настъпването на 2 предсрочна изискуемост на непогасените вземания по договора за кредит. По делото е представен и е приет погасителният план към договора за кредит, съгласно който потребителят е следвало да извършва месечни плащания в размер на суми от по 212,01 лева и една последна вноска с падеж 01.08.2023г. в размер на 211,03 лева.

Потребителят е информиран, че общата сума, която следва да върне, е в размер на 17 802,48 лева за срок от 84 месеца.

Същевременно от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза се установява, че процесният кредит е усвоен на 04.08.2016г. от Р. Т., като по негова сметка е постъпила сумата в размер на 15 000 лева, с основание:

80600КТР-Б4849 10:34:52 Усвояване на сума по кредит № 80600КР-АБ-4683 на РИТ.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за кредит, по силата на който заемодателят е изпълнил задължението си да предостави уговорената в заем сума, съответно за заемополучателят е възникнало задължението да върне същата в рамките на договорения срок и при условията посочени в договора.

Ищецът се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, по отношение на която съдът намира следното. Относно въпросът за предсрочната изискуемост на вземането по договор за банков кредит е налице задължителната практика на ВКС - т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към същата са дадени разясненията, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника кредитополучател.

В настоящия случай изявлението на кредитора, с което е упражнил правото си да обяви вземането си за предсрочно изискуемо в пълен размер с оглед неплащането по договора и ОУ за срок, по-дълъг от 60 дни след датата, на която плащането е станало изискуемо, както е уговорено в договора, е достигнало до кредитополучателя.

За да достигне до този извод съдът съобразява приетата по делото покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ с изх. № 5188 от 08.03.2021г., връчена на ответника от ЧСИ на адрес на работодател на дата 09.03.2021г., от която се установява, че ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на падежа на усвоени по договора за кредит суми и длъжникът е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да погаси съществуващото задължение в пълен размер.

Отделно от изложеното в настоящия случай намира приложение и установената съдебна практика, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес, ако в исковото 3 производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. /решение № 60009/02.06.2021 г. по т. дело № 2891/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 10/25.02.2020 г. по т. дело № 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60162/26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о. и др. /. По аргумент от цитираното, доколкото към датата на приключване на устните състезания в настоящата инстанция всички вноски са падежирали (съгласно погасителния план последната вноска е с падеж 01.08.2023г.), то целия непогасен размер на главницата е дължим, независимо дали кредиторът надлежно е обявил предсрочната изискуемост.

С оглед проверката, която съдът дължи по чл. 7 ГПК, е необходимо да се изследва въпроса за валидността на процесния договор за кредит и погасяване на вземанията по давност съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.