Определение № 3051 от 03.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3051 гр. Бургас, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20242100501785 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане № 1200/31.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 461/2024 г. по описа на Районен съд – Царево, в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника В. И. А. за сумата от 194,33 лв. - обезщетение за забава. Жалбоподателят счита, че в обжалваната му част разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в случая са спазени изискванията за съдържанието на договора за кредит, посочени са лихвения процент и ГПР, като съдът неправилно е приел, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включено при изчислението на ГПР. Изложени са и други доводи, които не кореспондират с мотивите на районния съд, поради което не следва да бъдат обсъждани. Моли се разпореждането на РС да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него въззивният съд да се произнесе по същество. Към частната жалба не са приложени доказателства, не са направени доказателствени искания.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 от ГПК, от правоимащо лице, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд, поради което същата е допустима.

1

По същество съдът намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС-Царево е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника В. И. А. за следните суми: 601,67 лв. – платена главница на „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит № 2495616 и 194,33 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.04.2022 г. до датата на подаване на заявление в съда, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и разноските по делото. Изложени са твърдения за сключен на 27.12.2021 г. между длъжника В. А. и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит, както и за сключени на същата дата между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство и между кредитора и „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство, с който „Ай тръст“ ЕООД се е задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по договора за кредит. Твърди се също така, че В. А. не е изпълнила задълженията си по договора за кредит, поради което същите са били изпълнени от поръчителя, но кредитополучателят не е възстановил платената сума на „Ай Тръст“ ЕООД. Заявено е, че на 09.03.2023 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което вземането на „Ай Тръст“ ЕООД към В. А. е прехвърлено на заявителя по делото.

Към заявлението са представени описаните в заявлението документи, а именно: Договор за потребителски кредит № 2495616 от 27.12.2021 г., Приложение № 1 към него, Общи условия на „Кредисимо“ ЕАД за предоставяне на кредити, Договор за предоставяне на поръчителство от 27.12.2021 г. и Приложение № 1 към него, както и Договор за поръчителство от същата дата.

С обжалваното разпореждане съдът е разпоредил издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната главница, законната лихва върху нея, считано от 30.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за съдебно-деловодни разноски в размер на 75 лв., и е отхвърлил заявлението в частта относно претендираното обезщетение за забава в размер на 194,33 лв., тъй като е приел, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради това, че ГПР е невярно посочен и същият не отразява всички разходи по договора, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в ГПР не е включено възнаграждението по договора за поръчителство, а същото представлява косвен разход по кредита, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Поради това съдът е приел, че на осн. чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата, но не дължи лихва или други разходи по него.

2

След запознаване с представените по делото доказателства, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено, като на осн. чл. 272 от ГПК препраща към изложените от районния съд мотиви и правните му изводи.

Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподателя, че в случая изискванията за съдържанието на договора за кредит са спазени, тъй като са посочени лихвен процент и ГПР, както и че възнаграждението по договора за кредит не следва да се включва при изчисляването на ГПР. От чл. 4 на договора за кредит е видно, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя и то с одобрено от кредитодателя юридическо лице, е едно от двете алтернативно предвидени обезпечения на кредита – по избор на кредитополучателя, като предоставянето на обезпечение е условие за одобряване на заявлението за кредит и сключването на договора за кредит. Поради това съдът намира, че ако кредитополучателят е избрал да предостави обезпечение чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство, какъвто е настоящият случай, то възнаграждението по този договор несъмнено представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и на осн. чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да бъде включено при изчисляване размера на ГПР.

В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че лихвеният процент е 37,64 %, а ГПР е 44,86 %, но не са изброени общите разходи за потребителя, които са включени в ГПР. Видно е обаче от договора за предоставяне на поръчителство, че възнаграждението по него е в общ размер от 484,44 лв. (6 месечни възнаграждения по 80,74 лв.), т.е. същото представлява почти 60 % от размера на предоставения кредит. Поради това и при уговорена лихва в размер на 37,64 % се налага изводът, че действителният размер на ГПР (с включване в него и на възнаграждението за поръчителя) несъмнено надвишава посочения в договора ГПР от 44,86 %. По този начин според въззивния съд са нарушени както чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на МС на РБ, така и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като макар в договора формално да е посочен годишен процент на разходите в предвидения в закона размер, в него не са включени всички разходи за потребителя, съответно ГПР не е изчислен законосъобразно.

При тези данни и съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, БОС намира, че в случая в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

3

По горните съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1200/31.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 461/2024 г. по описа на Районен съд – Царево, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника В.

И. А. за сумата от 194,33 лв., представляваща обезщетение за забава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4