Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260195 от 18.12.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 842/2020
Вид
Решение № 260195
Подписан
18.12.2020
В сила
28.04.2021
Състав
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 1 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 468 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 470 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 486 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • § 13 · Закон за задълженията и договорите

р е ш е н и е

№ гр. Плевен, 18.12.2020 г. в името на народа плевенски окръжен съд, ІІІ - ти граждански състав, в закритото заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: екатерина панова членове: методи здравков

Жанета Димитрова при секретаря при прокурора като разгледа докладваното от член – съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско дело № 842 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба от М.П.Ц. - длъжник в изпълнително дело № 20209060400099 по описа на ЧСИ В.С., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен против действията на ЧСИ по изпълнителното дело.

Твърди се, че на 27.07.2020 г. му е връчена призовка за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, както и че изпълнителният лист касае присъдена издръжка на детето Е.М.Ц.. Твърди, че от 01.09.2017 г. лично се грижи за детето, от който момент майката К.Е.Б. дължи издръжка за детето, като издръжката дължима от майката се събира принудително от ДСИ при РС Плевен въз основа на издадени от РС Плевен изпълнителни листове.

Иска се отмяна на действията на ЧСИ В.С., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело№ 20209060400099 по описа на ЧСИ като незаконосъобразни, поради това, че не дължи посочените в изпълнителния лист парични суми.

В определения от въззивният съд срок за отстраняване на нередовностите по движение на жалбата, длъжникът уточнява, че обжалва действията на ЧСИ по налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, извършени през м. март 2020 г. по време на извънредното положение, в резултат на което е бил лишен от сумата от 600 лв., необходима му за издръжката му и тази на детето му Е., за което се грижи сам. Уточнява също, че обжалва действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ да спре или прекрати принудителното изпълнение по делото въпреки, че е уведомен за полаганите грижи от длъжника за детето дължимата сума от взискателката в размер на 7 000 лв., както и поради това, че на 07.09.2017 г. същият ЧСИ е прекратил изпълнителното дело поради изплащане на дълга. Излагат се доводи за висящо изпълнително дело пред СИС при РС Плевен, по което взискател е жалбоподателя, а длъжник взискателката в изпълнителното производство, като се иска от окръжният съд да изиска изпълнителнителното дело за да се убеди в твърденията му. Излагат се също доводи за осъждане на взискателката в наказателно производство за неизпълнение на задълженията си към детето да заплаща издръжка и за висящо второ наказателно производство за същото престъпление и се иска изискване на справка от Бюро съдимост при РС Плевен и от РП Плевен в тази насока.

По делото са депозирани писмени възражения по жалбата по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от взискателката К.Е. ***, в която поддържа, че е налице неизпълнено задължение от страна на жалбоподателя като длъжник по подлежащия изпълнителен лист. Излагат се и доводи, които не са относими към предмета на жалбата и не следва да бъдат съобразявани.

От мотивите на ЧСИ В.С., рег. № 906 по описа на КЧСИ с район на действие ОС Плевен по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се установява становището му за недопустимост на жалбата. Посочва се, че изпълнителното дело е образувано по издаден по гр.д.

№ 2008/2015 г. изпълнителен лист в полза на взискателя К.Е. Б., в качеството на законен представител на детето Е.М.Ц. против длъжника М.П.Ц. и има за предмет вземания за издръжка. Посочва се, че на 10.03.2020 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 03.06.2020 г. лично и повторно чрез пощенска пратка на 28.07.2020 г.. Посочва се, че на 10.03.2020 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в посочени банки и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчен на третото задължено лице – работодател на длъжника на „***“ ЕООД на 13.03.2020 г.. Посочва се, че на 25.03.2020 г. по делото е постъпила молба от длъжника за вдигане на наложения запор върху банковите му сметки, която след получаване на становището на взискателя е уважена и запорите са вдигнати. Посочва се, че на 06.04.2020 г. е постъпила нова молба от длъжника относно изготвяне на справка за дължимите суми с възражение относно размера им, която молба ЧСИ е разпоредил да бъде уточнена, като разпореждането му е връчено на длъжника на 22.06.2020 г.. Посочва се, че по делото е постъпила молба от длъжника от 11.08.2020 г., с която е уведомен, че е подадена жалба до Плевенския окръжен съд против действията му, заявление, че не дължи паричните суми по делото и искане за прекратяване на изпълнителното производство. Посочва се, че по тази молба ЧСИ се е произнесъл с отказ да прекрати изпълнителното производство поради липса на основание по чл. 433 от ГПК. Посочва се, че след това на 21.08.2020 г. по делото е постъпила жалбата на длъжника от 10.08.2020 г., изпратена му за администриране от Плевенския окръжен съд. Според ЧСИ с жалбата не се обжалват конкретни предвидени в чл. 435 ал. 2 от ГПК негови действия по изпълнителното дело. В становището се посочва, че между страните въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20169060400586 по описа на същия ЧСИ, което е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК, като на гърба на изпълнителния лист са посочени всички събрани по това дело парични суми и вземането не е удовлетворено изцяло. Посочва, че по изпълнително дело № 20209060400099 са постъпили следните суми: 215,55 лв. на 23.03.2020 г., 347,79 лв. на 07.04.2020 г., 127,70 лв. на 15.04.2020 г., 127,34 лв. на 15.05.2020 г. и 78,20 лв. на 15.06.2020 г., като с постановление от 18.06.2020 г. на ЧСИ същите са разпределени за погасяване на вземането на взискателя и такси по изпълвнителното производство към ЧСИ.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Установява се от представеното по настоящото дело в препис изпълнително дело № 20209060400099 по описа на ЧСИ В.С., рег. № 906 по описа на КЧСИ с район на действие ОС Плевен, че същото е образувано на 10.01.2020 г. по молба на взискателя К.Е.Б. против длъжника М.П.Ц. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.07.2015 г. по гр.д. № 2008/2015 г. по описа на ПлРС, с който длъжника е осъден да заплати на взискателката, в качеството на майка и законен представител на детето Е.М.Ц. месечна издръжка в размер на 110 лв., считано от 01.05.2015 г. до промяна на обстоятелствата, както и издръжка за минало време в размер общо на 500 лв.. Установява се, че на длъжника е връчена двукратно лично покана за доброволно изпълнение на 03.06.2020 г. от служител на ЧСИ и по пощата на 28.07.2020 г..

Установява се, че на 10.03.2020 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „***“ ЕООД като трето задължено лице и същото е връчено на 13.03.2020 г., като на 16.10.2020 г. дружеството е депозирало уведомление, с което е потвърдило получаване на запорното съобщение и готовността да изплаща дължимите суми като трето задължено лице, както и е посочило, че длъжникът получава месечно трудово възнаграждение в размер на 720 лв..

Установява се, че на 25.03.2020 г. по имейл на ЧСИ В.С. е постъпила молба от длъжника М.Ц. за вдигане на запорите върху банковите му сметки, като е посочил, че сам се грижи за малолетното си дете Е. и се нуждае от средства за издръжката му. Установява се, че след като е уведомена за искането на длъжника, взискателката К.Б. е депозирала молба на 02.04.2020 г. по имейл на ЧСИ, с която е поискала да бъде взигнат незабавно запора в нейна полза срещу длъжника по изпълнителния лист от 16.07.2015 г., издаден от ПлРС, както и че с допълнителна молба от 06.04.2020 г. също изпратена по имейл на ЧСИ взискателката е уточнила, че иска вдигане на запорите в „Пощенска банка“, „****“ и „****“.

Установява се, че на 06.04.2020 г. ЧСИ е изпратил съобщения за вдигане на запора до „****“ АД, „****“ ЕАД и „********“ АД. Установява се, че на 07.04.2020 г. длъжникът е уведомен от ЧСИ за вдигане на запорите, след което на 16.04.2020 г. е подал нова молба със запитване дали е вдигнат запора, наложен върху трудовото му възнаграждение от „***“ ЕООД, тъй като продължават да му се удържат пари. Установява се, че на 02.06.2020 г. взискателката К. Б. е подала нова молба с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и е представила служебна бележка за банкова сметка, ***. Установява се, че на 03.06.2020 г. длъжникът М.Ц. е поискал от ЧСИ да направи справка за дължимите суми, тъй като счита, че е налице несъответствие, която молба е оставена без движение от ЧСИ като неясна. Установява се, че на 22.06.2020 г. длъжникът е получил разпореждането на ЧСИ с указания за уточняване на искането му от 03.06.2020 г. Установява се, че на 18.06.2020 г. от ЧСИ е съставен протокол за извършено погасяване, в който са посочени постъпилите по делото парични суми, погасените такси по изпълнителното дело и погасените суми към взискателя, както и останалите като неизплатени суми за такси в размер на 503,54 лв. и по изпълнителния лист в размер на 3 476,12 лв.. Установява се, че на 05.08.2020 г. взискателката К. Б. е подала нова молба с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и банковите му сметки.

Установява се, че на 11.08.2020 г. длъжникът М. Цветанов е депозирал заявление, съгласно което в срока за доброволно изпълнение прави възражение, че не дължи посочените в поканата за доброволно изпълнение парични суми, уведомява, че подал е жалба до Окръжен съд Плевен, иска прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на незаконосъобразно наложения срещу него запор. Посочва в заявлението, че взискателката му дължи сумата от 7 000 лв. за издръжка на детето Е.М.Ц., за което е образувано изпълнително дело в СИС при РС Плевен. Установява се, че върху молбата е направена резолюция от ЧСИ без дата с характер на постановление, с която отказва прекратяване на производството по делото по чл.

433 от ГПК.

Действията, извършвани от ЧСИ или ДСИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника в изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 1 – 7 вкл. от ГПК и това са: постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468 ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл. 470 от ГПК или в случаите на чл. 486 ал.

2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението. разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 1 – 7 вкл. от ГПК. Съгласно чл. 435 ал. 3 от ГПК длъжникът може да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 1 изр. 1 от ГПК „Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението“. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗЗ, публ. в ДВ бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. „Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".

С оглед представените по делото доказателства и установените по делото обстоятелства, въззивният съд приема, че жалбата на длъжника М.П.Ц. в частта против действията на ЧСИ, изразяващи се в запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от „***“ ЕООД, наложен на 13.03.2020 г. следва да се остави без разглеждане по следните съображения: Жалбата се явява недопустима, тъй като предмет на същата не са действия на ЧСИ съставляващи такива по чл. 435 ал. 2 или ал. 3 ГПК, които длъжникът може да атакува. Дори да се приеме, че жалбата е допустима липсват доказателства за редовност на същата като подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК при подаването й на 10.08.2020 г. до Плевенски окръжен съд. Жалбата е депозирана извън срока по чл.