Решение № 65 от 05.02.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Казанлък, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510101260 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Б.” ЕООД, със седалище гр. П.Б. и адрес на управление ****, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК 123738419, представлявано от Н. Х. Х.управител срещу „СКБ - И.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:

****, с ЕИК 206560004, представлявано от В.Р.Б. - управител. В исковата си молба ищецът твърди, че през 2022г. „Б.” ЕООД, гр. П.Б. била ангажирана от „СКБ - И.” ЕООД, гр. Б. (с предходно седалище гр. П.) да извърши услуги с пътно-строителна техника, да достави пясък, фракция и бетон, заедно със съпътстващите транспортни услуги до обекти в гр. К. по т. н. „Воден цикъл“, на който „СКБ - И.” ЕООД, гр. Б. бил изпълнител по договор за СМР.

Нарочен писмен договор с ответника не били подписвали. Заявките се осъществявали от представител на „СКБ - И.” ЕООД, гр. Б. по телефона или на място в един от офисите на дружеството им. Извършените доставки и услуги отразявали в данъчни фактури, които следвало да им бъдат заплатени по банков път. Издадените данъчни фактури били надлежно отразени в счетоводните книги на двете дружества и в дневниците им по ЗДДС. Заявява, че фактурираните суми са дължими на датата на издаване на всяка една от фактурите, тъй като не били договаряли разсрочено плащане на задължението. Конкретните услуги и доставки, били както следва: през м. март 2022г. извършили доставка на пясък - 164.64 т., доставка на трошен камък 0/63 - 33.46 т., доставка на трошен камък 0/32 - 35.92 т., извършили и услуги със самосвал - 138 ч., за което била издадена данъчна фактура № ****г. на окончателна стойност 10 796,21 лева. Фактурираната сума не им 1 била платена. Към настоящия момент възложителят - длъжник им дължал:

10796,21 лв. - главница по фактурата и 850,00 лв. мораторни лихви за периода от 01.04.2022г. - денят, следващ датата на издаване на фактурата до 10.01.2023г.. През м. април 2022г. извършили доставка на немит пясък - 52.92 т., доставка на трошен камък 0/63 - 105.14 т., доставка на бетон клас С 12/15 4.00 куб.м., извършили и услуги със самосвал - 71 ч., за което била издадена данъчна фактура №****г. на окончателна стойност 6 606,91 лева.

Фактурираната сума не им била платена. Към настоящия момент възложителят - длъжник им дължал: 6 606,91 лв. - главница по фактурата и 470,00 лв. мораторни лихви за периода от 01.05.2022г. - денят, следващ датата на издаване на фактурата до 10.01.2023г. През м. май 2022г. извършили услуга с комбиниран багер с чук - 1 мсм. и услуга със самосвал - 12 мсм, за което била издадена данъчна фактура №****г. на окончателна стойност 5184,00 лева. Фактурираната сума не им била платена. Към настоящия момент възложителят - длъжник им дължал: 5 184,00 лв. - главница по фактурата и 340,00 лв. мораторни лихви за периода от 17.05.2022г. - денят, следващ датата на издаване на фактурата до 10.01.2023г. През м. юни 2022г. извършили услуга със самосвали - 40 ч., за което била издадена данъчна фактура №****г. на окончателна стойност 1920,00 лева. Фактурираната сума не им била платена. Към настоящия момент възложителят - длъжник им дължал: 1 920,00 лв. - главница по фактурата и 100,00 лв. мораторни лихви за периода от 01.07.2022г. - денят, следващ датата на издаване на фактурата до 10.01.2023г. Тъй като дължимите суми не им били платени на датата на падежа, а и месеци след това, на 11 януари 2023г. подали Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано частно гражданско дело №****г. по описа на PC П.. Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответното дружество подало възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено спрямо ответника “СКБ-И.“ЕООД, със седалище гр. Б., ****, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК 206560004, представлявано от В.Р.Б. управител, че ответното дружество дължи сумата 26 267,12 лева, от които: 24 507,12 главница и 1760,00 лева мораторни лихви, както следва: 10 796,21 лв. главница по данъчна фактура №****г. и 850,00 лв. мораторни лихви за периода от 01.04.2022г. - денят, следващ датата на издаване на фактурата до 10.01.2023г.; 6 606,91 лв. - главница по данъчна фактура №****г. и 470,00 лв. мораторни лихви за периода от 01.05.2022г. - денят, следващ датата на издаване на фактурата до 10.01.2023г.; 5 184,00 лв. - главница по данъчна фактура №****г. и 340,00 лв. мораторни лихви за периода от 17.05.2022г. денят, следващ датата на издаване на фактурата до 10.01.2023г.; 1 920,00 лв. главница по данъчна фактура №****г. и 100,00 лв. мораторни лихви за периода от 01.07.2022г. - денят, следващ датата на издаване на фактурата до 10.01.2023г., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до 2 окончателното изплащане на задължението. Моли съда да им бъдат присъдени разноските, направени в настоящото производство, като и тези, направени в заповедното производство - ч. гр. дело №****г. по описа на PC П.. Всички суми, дължими по настоящото дело, заявява, че могат да бъдат платени по банков път, по следната банкова сметка, открита на името на ищеца: **** - „****“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор от ответника.

Ищцовото дружество, редовно уведомено за датата на съдебното заседание изпраща процесуален представител, който заяви при наличието на законовите предпоставки срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

Редовно призовано за датата на съдебното заседание, ответното дружество не се яви, не изрази становище по исковете и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за негови задължения в размер на 24507,12 лв. /двадесет и четири хиляди петстотин и седем лева и 12 ст./ - главница за неплатена цена за доставка и услуги по данъчни фактури № **** г., № **** г., № **** г. и № **** г. и за сумата 1760,00 лв. /хиляда седемстотин и шестдесет лева/ - представляваща мораторна лихва, считано от датата следваща деня на издаване на фактурите до 12.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата 24507,12 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 525,35 лв. /петстотин двадесет и пет лева и 35 ст./ представляваща държавна такса, както и сумата 1908,00 лв. /хиляда деветстотин и осем лева/- адвокатско възнаграждение.

По делото са представени фактури № **** г., № **** г., № **** г. и № **** г., като няма представени доказателства по делото за изплатени от ответника суми по издадените фактури.

По делото е депозирана съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 13790/08.11.2023 г., чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Описаните в исковата молба 4 броя данъчни фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и са отразени в дневниците му по ЗДДС. Няма информация вписани ли са фактурите в дневниците за покупки, както и ползван ли е данъчен кредит в пълен размер ДДС от ответника.

Процесните 4 броя фактури съдържат всички реквизити, предвидени в ЗСч и ЗДДС. Счетоводството на ищеца е водено редовно. За счетоводството на ответника няма информация. От информацията предоставена от ищеца е видно, че по процесните фактури не е имало плащане. Размерът на 3 мораторната лихва, дължима от ответника на ищеца по всяка една от процесните фактури за забавено плащане на сумата за периода от деня, следващ датата на издаване на фактурата до 10.01.2023г. е в размер на 1779,98 лв..

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ, чл. 266 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: сключването на валиден договор за търговска покупко – продажба; изпълнение по него от страна на ищеца доставил на ответника процесните стоки, които са приети от ответника поради което за ответника е възникнало задължението за плащане на дължимата цена; изпадане в забава на ответника и размера на задължението на ответника за главница и лихви. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че страните са сключили валиден договор за изработка, че той е изпълнил задълженията си по договора точно, количествено и качествено – престирал е услуги, които са приети от ответника, поради което за ответника е възникнало задължението за плащане на уговореното възнаграждение; размера на дължимото възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становището на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, счита исковете за вероятно основателни.

Предявената искова молба е изпратена на ответника с указания за отговор в едномесечен срок и последиците от неподаването на такъв, процесуалните действия, които следва да се извършат на този етап от развитието на процеса и настъпващата преклузия за някои от тях. Връчването е осъществено редовно.

По делото няма постъпил отговор на исковата молба, ответникът не се явява и не изпрати представител в съдебно заседание, нито прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Същевременно, ищецът обективира нарочно искане за осъществяване на процедура по постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са приложими разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което произнасянето по настоящото производство следва да е под формата на неприсъствено решение, тъй като са налице процесуално и материалноправните предпоставки.

Предвид представените по делото писмени доказателства и изложените по-горе съображения, съдът счита, че следва да уважи предявените искове от „Б.” ЕООД, със седалище гр. П.Б. и адрес на управление ****, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК 123738419, представлявано от Н. Х. Х.-управител срещу „СКБ - И.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, с ЕИК 206560004, представлявано от В.Р.Б. – управител с 4 правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.

327 от ТЗ, чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата 24507,12 лв. /двадесет и четири хиляди петстотин и седем лева и 12 ст./ - главница за неплатена цена за доставка и услуги по данъчни фактури № ****г.,№**** г., №**** г. и №**** г., сумата 1760,00 лв.

/хиляда седемстотин и шестдесет лева/ - представляваща мораторна лихва, считано от датата следваща деня на издаване на фактурите до 12.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата 24507,12 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 34/13.01.2023 г. по ч. гр. д.

№ **** г. по описа на Районен съд – П..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да уважи искането за присъждане на сума в размер на 825,35 лв., включваща заплатена държавна такса в размер на 525,35 лв. и разноски за вещо лице в размер на 300 лв.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. съдът в исковото производство е длъжен да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, в случай, че уважава предявените искове. Съдът следва да възложи на ответника и направените от ищеца в заповедното производство разноски в размер на 2433,35 лв.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК, КРС РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ, чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че „СКБ - И.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, с ЕИК 206560004, представлявано от В.Р.Б. – управител дължи на „Б.” ЕООД, със седалище гр. П.Б. и адрес на управление ****, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК 123738419, представлявано от Н. Х. Х.управител следните суми: 24507,12 лв. /двадесет и четири хиляди петстотин и седем лева и 12 ст./ - главница за неплатена цена за доставка и услуги по данъчни фактури № **** г., №**** г., №**** г. и № **** г., сумата 1760,00 лв. /хиляда седемстотин и шестдесет лева/ - представляваща мораторна лихва, считано от датата следваща деня на издаване на фактурите до 12.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата 24 507,12 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 34/13.01.2023 г. по ч. гр. д.