Решение № 27 от 25.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване № 20221000601374 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане на адвокат К. К. – упълномощен защитник на осъдения Б. С., за възобновяване на производството по н.о.х.д. №2979/2018 г. на СРС, НО, 114 състав и потвърждаващото го решение по в.н.о.х.д.

№144/2022 г. на СГС, 15 въззивен състав.

В искането се твърди, че съдебните актове са необосновани, издадени в нарушение на материалния закон и при допускане на съществено нарушение на процесуалните правила.

Отбелязва се, че липсват доказателства на 15.08.2017 г. осъденият да е присъствал на процесното място и да е извършил съставомерните според обвинението действия. Коментира се негодността на протокола за разпознаване, както и достоверността на показанията на свидетелите на обвинението, които са в служебна, роднинска или приятелска зависимост едни от други. Коментира се липсата на мотив осъденият да извърши съставомерната деятелност, тъй като към процесната дата приятелката му, която обвинението твърди да е в основата на конфликта, вече е била подала молба за напускане на дружеството, в което е работил пострадалият Н. Ш..

В искането се твърди, че първият съд е допуснал процесуални нарушения от съществен характер, като при прочитане на показания от досъдебното производство не е разяснил на осъдения разпоредбата на член 281, ал. 7 от НПК, не е искал становището му за приемане на СППЕ и за 1 прочитане показанията на свидетелите Т. и И. /разпитани след като веднъж са били заличени/, не му е дал възможност да даде обяснения в съдебното заседание на 9.12.2020 г. и го е лишил от възможността като самостоятелна страна в процеса да прави доказателствени искания. Като съществено процесуално нарушение защитата оценява и неспазването на реда за задаване на въпроси, установен в чл. 280, ал. 2 от НПК. Конкретизира този си довод с твърдението, че в съдебно заседание на 11.06.2019 г. на поискания за разпит от защитата И. С. най-напред са задавани въпроси от държавното и частно обвинение.

Претендира се от защитата да е допуснато нарушение и при оценка на доказателствата, тъй като без основание е даден приоритет на обвинителните такива, като са игнорирани обясненията на осъдения и подкрепящите ги по съдържание и насоченост показания на неговата приятелка П. Б.. Отделно от това не са отчетени противоречията в показанията на първата група свидетели, степента на обвързаност помежду им и с пострадалия, както и казаното от поемните лица в съдебната фаза на производството. Твърди се, че съдебният акт на първата инстанция е безмотивен, тъй като правната му страна съдържа „две общи изречения“ относно обективната и субективна страна на деянието по член 144, ал. 3 от НК.

Като нарушение на материалния закон защитата изтъква осъждането на невинен човек, както и неправилната преценка на съдилищата, че посочените като съставомерни действия и репликата „Внимавай, поръчан си“ биха могли да запълнят обективните признаци от състава на заканата с убийство.

Поискано е производството да бъде възобновено, порочните съдебни актове отменени, а осъденият Б. С. – оправдан. Алтернативно е поискано делото да бъде върнато за разглеждането му от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на осъдения – адвокат К. К., поддържа искането за възобновяване на посочените в него основания.

Осъденият Б. С. моли актовете на инстанциите по същество да бъдат възобновени и той да бъде оправдан. Отрича да е извършил както закана с убийство по отношение на пострадалия, така и закана от друг вид. Отрича на сочените от обвинението дата, час и място да е имал какъвто и да е физически или словесен контакт с пострадалия. Ако искането за оправдаването му не бъде уважено, осъденият претендира след възобновяване на производството делото да се върне за доразследване и събиране на нови доказателства.

Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 6състав, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на 2 основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е частично основателно.

С присъда от 20.04.2021 г. по н.о.х.д. № 2979/2018 по описа на Софийски районен съд, НО, 114 с-в Б. С. С. е признат за виновен в това, че на 15.08.2017г., около 9:00 часа, в гр. София, ж. к. „Стрелбище“, бл. 93, приземен етаж, в офиса на „Фемили Груп“ ООД се заканил с убийство на Н. И. Ш., като насочил към него отвертка, казал му „Внимавай, поръчан си“ и хвърлил към него стол, като това заканване е възбудило основателен страх у пострадалия за осъществяване на заканата, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, отложени с изпитателен срок от три години.

С присъдата на С. са възложени разноските по делото.

С Решение №407 от 16.06.2022 г. по в.н.о.х.д.№ 144/2022 г. на СГС, НО, 15 съставприсъдата на първостепенния съд е била потвърдена изцяло.

В искането за възобновяване чрез упълномощения си защитник осъденият се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и се позовавана касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила, като изтъква отделно от това и доводи за необоснованост на съдебните актове.

Преди да анализира поотделно всяко от посочените основания САС посочва няколко обстоятелства:

1. На първо място, възобновяването на наказателното дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда или на друг акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Страните в това производство са различни от страните в редовното инстанционно производство. Участвалите в последното частен обвинител, граждански ищец или техен повереник нямат място в производството по възобновяване, в което участват страните по правоотношението на извънредната процедура, а те саосъденият, неговият защитник, ако има такъв или защитата е задължителна, и представителят на съответната апелативна или касационна прокуратура. По тази причина депозираното пред САС писмено становище на участвалия в първата инстанция повереник на частния обвинител адв. К. се преценява единствено в контекста на изразено и пред тази инстанция искане за осъждане на С. за обвинението, за което е предаден на съд. Останалите наведени в становището твърдения са по съществото на обвинението и не следва да бъдат предмет на обсъждане от апелативния съд.

2. Необосноваността не е сред касационните основания за отмяна на 3 присъдата, респективно не е основание и за възобновяване на наказателното дело в извънредната процедура по Глава тридесет и трета. Доводите в тази насока в искането за възобновяване следва да бъдат преценявани в контекста на твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява възобновително основание по член 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

3. Доводите във връзка с нарушенията по член348, ал. 1, т. 2 от НПК са несъстоятелни. В искането за възобновяване твърденията в тази насока се свеждат до твърдения за:

-неправилна оценка на доказателствата относно това, че осъденият е присъствал на процесното място и е извършил съставомерните според обвинението действия;

-неправилно поставяне в основата на съдебните изводи на протокола за разпознаване на осъдения;

-нарушаване на правото на защита на осъдения поради допускане нарушение на член 281, ал. 7 от НПК и член 280, вр. с чл. 277, ал. 3 и ал. 4 от НПК; поради неизискване на лично становището на осъдения по повод приемане на СППЕ по делото; поради отказ да даде обяснения и поради изслушване на свидетели на поемните лица, които веднъж са били заличени в това процесуално качество;

-липса на мотиви от правна страна.

На първо място, апелативният съд не намира, че редовните съдебни инстанции неправилно са оценили доказателствата във връзка с местонахождението на осъдения на процесните дата и час. Част от доказателствата за това, че на 15.08.2017 г., около 09.00 часа, С. е бил във офиса на „Стоун Фемили Груп“ ООД и е извършил посочените в обвинителния акт действия са с първичен характер и изхождат от очевидец – пострадалия Н. Ш.. Показанията на последния са последователни и конкретни, включая и при съпоставката им с казаното от него на досъдебното производство. Показанията на пострадалия се потвърждават и от други гласни доказателства и в частност от разказите на свидетелите Г. С., С. Н. и И. С..

Последните двама са дошли в офиса непосредствено след процесните събития, а на първия от тях пострадалият е разказал за случилото се в телефонен разговор. Съпоставката на тези доказателствени източници води до еднозначен извод за пълна синхронност в изявленията на изброените лица.

Последното, преценено с последователността и конкретиката в изложението на свидетелите, показва, че правилно първият съд е поставил в основата на доказателствените си изводи разказаното от тях. Не следва да се забравя, че пострадалият е подал сигнал за случилото се още на 15.08.2017 г., непосредствено след станалото, което на собствено основание изключва или най-малкото значително снижава възможностите за инсценировка на събитията във вреда на осъдения.

4

Тезата на осъдения, че на процесните дата и час е бил с приятелката си П. Б. в жилището, което са обитавали съвместно, стои изолирано в системата на доказателствения материал по делото. Тази теза намира потвърждение единствено в показанията на свидетелката Б.. Последната обаче правилно е преценена от редовните инстанции като заинтересован от изхода на делото свидетел заради интимната й близост с осъдения и заради конфликтите й със „Стоун Фемили Груп“ ЕООД, където тя е работила до преди процесната дата.

Именно съмненията за финансови злоупотреби, разкрити в някаква степен от пострадалия, са в основата на прекратяване на работното правоотношение на свидетелката Б. с дружеството. Правилно те са изведени и като мотив за действията на осъдения срещу пострадалия Н. Ш.. Обстоятелството, че към процесната дата свидетелката вече е била депозирала молба за напускане на местоработата си /л. 113, л. 114 от н.о.х.д. № 144/22 на СГС/ с нищо не променя направените изводи, а напротив – затвърждава ги, доколкото подкрепя твърдението на пострадалия за разрив в отношенията между Б. и досегашния й работодател.

Показанията на свидетелката Б. правилно са прецени за недостоверни и в контекста на съпоставката им с обясненията на самия подсъдим. Между двете гласни доказателства има съществени противоречия относно това дали и в кой момент свидетелката е съобщила, че е обект на сексуални закачки от пострадалия. Това обстоятелство стои привидно встрани от главния факт, но тъй като и осъденият, и неговата приятелка го посочваткато възможен мотив за изфабрикуване на обвинението срещу С. на него апелативният съд отделя специално място. Правейки го, констатира, че по отношение на това обстоятелство в обясненията на С. и в показанията на свидетелката има съществено противоречие – Б. твърди, че е съобщила на приятеля си за сексуалното посегателство много преди процесната дата, като той я посъветвал да не подава сигнал срещу пострадалия, а подсъдимият заявява, че е научил за тези обстоятелствата едва след процесните събития. Вярно е, че по делото има данни за образувани по сигнал на Б. наказателни производства срещу свидетели по делото, ангажирани с предишната й месторабота, но всички тези сигнали са подадени след образуване на настоящото производство, не са доведени до край, а по едно от тях дори има отказ на прокурора за образуване на наказателно производство /л. 135 от н.о.х.д.№ 2979/2018 г. на СРС/.