Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.01.2018, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
1950/2017
Подписан
08.01.2018
В сила
18.05.2018

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.Добрич, 08.01.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ,ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,ШЕСТИ СЪСТАВ на седми декември през две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: КАЛИНКА ***А като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1950 по описа за 2017г. и за да се произнесе съобрази следното :

С искова молба от 13.06.2017г. от „***”***, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.***, подадена чрез пълномощник, срещу П.С.Г. с ЕГН **********,*** е предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 4390лв., представляваща претърпени от ищеца вреди/загуби/, поради това, че ищцата като „*** обменно гише” закупила 2500 *** долара при изпълнение на служебните си задължения.

Обстоятелства на които ищцовото дружество основава претендираните права:

- при изпълнение на трудовите си задължения като „*** обменно гише”, на 01.03.2016г., ответницата Г. обменила 2500*** долара срещу 4390лева;

-на събрание ответницата признала, че не е проявила нужната бдителност, не е проверила банкнотите и че ще възстанови сумата, с която е ощетено дружеството;

-страните се съгласили Г. разсрочено да възстанови сумите до 01.11.2017г. като било подписано споразумение;

-ответницата не е изпълнила задължението си да провери банкнотите на на наличния в бюрото апарат- машина ***] -преди започване работата във валутното бюро служителката Г. била обучена от опитни служители относно видовете валути, знаците им, особености;

-ответницата Г. подала жалба в полицията, че е измамена и закупила фалшива ***.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата

Г. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Относно недопустимостта не се сочат доводи. Мотивирайки неоснователността, излага следните възражения:

-при сключване на трудовия договор от 17.02.2016г. ответницата била обучавана 10дни от лицето Н. Д., тъй като **едомила работодателя, че няма опит на длъжността „*** обменно бюро”;

-на 23.02.2016г. , около 17часа, в бюрото пристигнало непознато лице и поискало да обмени пет броя банкноти по

100долара. Г. извършила проверка на ***та на ** **, която била единственото налично във валутното бюро устройство за проверка. Проверката показала червени ленти върху банкнотите, когато са поставени под тази светлина. Служителката опипала банкнотите и установила нужната грапавост и релеф, както била обучавана и обменила ***та;

-на 25.02.2016г., около 17.30часа, същото лице дошло два пъти и общо поискало обмяна на 2000долара по 100всяка банкнота. Г. извършила проверка на ** и самите банкноти за нужната грапавост и релефи. Тъй като върху банкнотите светнала индикиращата червена лента и отговаряли на нужната грапавост и релефност, ответницата обменила банкнотите в лева.

-действията на ответницата били записани на от наличната в бюрото камера;

-на 01.03.2017г., около 9-10часа, **т на дружеството Л. взел от бюрото 6000долара. Няколко часа по-късно – около 12-13часа, ** звъннал на ответницата и и казал, че от нейното бюро са излезли 2500*** долара. След приключване на работния ден ** взел ответницата от местоработата и и я отвел в обменното бюро по ул.”Дунав”№56. Там пристигнал и В.

. На ответницата били дадени 2500долара и В. и ** я принудили да подпише запис на заповед, като и обяснили, че иначе ще я дадат на съдия изпълнител и ще плаща двойно повече. Г. подписала записа на заповед тъй като нямала опит, нямала средства и към него момент разчитала само на пенсията на баба си. Под принуда подписала и погасителния план за връщанена сумата. В тази връзка прави възражение за унищожаване на записа на заповед;

-ответницата Г. поискала да се сезират органите на полицията. Първоначално В. се съгласил, но после казал, че има човек, който ще купи фалшивата *** от ответницата на половин цена;

-на 09.03.2017г. ответницата Г. придружена от баба си предала в полицията фалшивата *** и подала жалба. Въз основа на нея било образ**ано ДП№37/2016г. по описа на ПИП на ОД на МВР. Пред органите на реда В. признал, че разбрал, че ***та е фалшива по-късно, че не била извършена проверка за това в обменното бюро. За да установят, че банкнотитте са подправени били извършени проверки в НЦА на БАН с апартура и макроскопски при **личение 12пъти и облъчени с ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 365нм. Едва тогава било установено, че ***та е неистинска ;

-излагат се твърдения, че предадената на ищцата *** от 2500долара е излязла от обменното бюро, в което тя работи, доколкото при вземането и връщането банкнотите не били идентифицирани по никакъв начин;

-отрича, че на събрание на колектива е направила признание, че е закупила фалшива *** поради невнимание и неизпълнение на служебни задължения;

С молба от 26.06.2017г. ищцовото дружество сочи, че устройството ползвано в процесното ** е ***.

С молба с вх. рег. № 16461 /

02.10.2017г. ищцовото дружество „***” ***, **едомява съда, че апаратът във валутното бюро е бил ***.

В открито съдебно заседание законния представите на ищцовото дружество В. *** сочи, че щатските ** не се проверяват на ***, а на ръка. Сочи, че, във валутното бюро имало друго устройство за проверяване на банкнотите, освен ***та ***, което служи за проверка на фалшивостта на банкнотите. Не си спомня къде точно е било позиционирано *** устройството. Предполага, че е било поставено на друг рафт в бюрото, който не се вижда на снимките.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и се потвърждава от представените писмени доказателства, че страните в производството са били обвързани с трудово правоотношение въз основа на трудов договор№ 42/16.02.2016г., ответницата Г. изпълнявала длъжността „*** обменно гише”. В длъжностната характеристика за длъжността е вписана отговорност на служителя да отговаря за приети подправени или нередовни банкноти.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че ответницата Г. обменила 2500*** **, като за престъплението е одобрено от съда споразумение между прокуратурата на РБългария и извършителя Т.С. И. с ЕГН **********, за това, че в условията на продължавано престъпление, в периода от 23,02.2016г.- 25.02.2016г. прокарал в обръщение подправени парични знаци- 25бр. неистински щатски стодоларови банкноти с равностойност ан 4436,19лв., като знаел, че са неистински. В този смисъл по гражданското дело е приложено споразумение по НОХД №40/2017г. по описа на ОС Добрич.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Д.Н.Д., изпълняващ длъжността „Началник сектор „НТЛ” при ОД на МВР – Добрич. Вещото лице след запознаване със съдържанието на 1бр. диск СД марка „***” от охранителните камери на процесното обменно бюро, предоставен от ищеца по наказателното производство, сочи че валутното бюро е оборудвано единствено с ***.

Въпреки, че резолюцията не е отлична, достатъчно ясно се вижда, че ответницата П.

Геориева взема банкнотите от Т.С. И. в ръцете си, една по една ги прекарва през ръцете си, прави ги на ветрило, кляка долу до **-** и ги прокарва под светлината.

По искане на страните са събрани гласни доказателства.

Свидтелката *** е баба на ответницата. Последната и съобщила на 01.03.2016г. за инцидент на работното си място. Била силно разтревожена от това, че в бюрото и са намерени 2500*** **.

Споделила на баба си, че работодателя, придружен от своя приятел **, и съобщил, че следва да възстанови равностойността на фалшивата ***, като двамата са застанали пред вратата и са й казали, че няма да излезе от офиса, докато не подпише документа, с който се задължава да върне парите. Заплашили я че в противен случай ще бъде дадена на съдия изпълнител и ще бъде принудена да заплати тези пари двойно и тройно. П.Г. останала да работи във валутното бюро до 08.03. 2016г. тъй като се ч**ствала притеснена от работодателя.

Свидетелят **** ***, без родство с ответницата по делото, също бил **едомен от Г. за случката. Последната споделила на свидетеля, че работодателя я заплашва и по телефона, след което тя си сменила телефонния номер.

Свидтелят ** Г. *** е *** във фирма „***” *** и към момента. Споделя, че щатските ** следва да се преценят външно чрез опипване и прценка на няколко признака/изброява ги/, както и на дневна светлина/бяла/. Описва подробно обстановката в процесното ** до 14.02.206г., когато в него встъпила ответницата. От подробното детайлно описание става ясно, че в бюрото е поставена само ** Д.. Това е уред със светещ дисплей отдолу свети бяла светлина отгоре е ултравиолетова светлина.

Във връзка с инцидента по обмяната на ***те ** в дружеството било проведено събрание, на което били поканени служителите и от другите бюра в града. П.Г. помолила да се донесе ** ** от нейното бюро и показала как е проверявала **те на **-**, не била съгласна, че доуснала грешка и действала според инструкциите. Според свидетеля тази проверка не е гаранция, ползва се основно за друга ***.

Седмица след инцидента П.Г. напуснала без предизвестие и свидетелят бил повикан по спешност да я замести.

Свидетелката Н. ** ***а е също бивша колежка на ответницата, неин обучител преди започване на работа. Свидтелката споделя, че обучението се провело в бюрото по ул.” Дунав” № 56, сочи”...Показах й, че първо трябва да ги огледа, да ги опипа една по една всяка банкнота, след което има машина за проверяване на фалшивостта на банкнотите.”. В бюрото по ул.” Дунав” № 56 имало и машина за проверяване на банкнотите „***”. Тази машина издавала звуков сигнал при проблеми с банкнотите.

Именно в бюрото, където работела свидетелката ***а се провело събранието след инцидента. Като излезли всички служители, в присъствието на В. и ** ответницата подписала заповед за връщане на равостойността на ***те **. От валутното бюро където работела ответницата била донесена ** Д. по нейно настояване.

Свидетелят С.Г.Й. е баща на ответницата П.Г.. Последната му съобщила силно разтревожена за инцидента с фалшивата ***. Споделила на баща си, че под натиск от работодателя подписала документ за връщане равностойността на фалшивата ***. След инцидента свидетелят Й. започнал да чакам дъщеря си с автомобила си всяка вечер след работа, за да я прибира вкъщи. По повод на инцидента свидетелят провел разговор с работодателя и бил допуснат в офиса на обменното бюро. Не констатирал други устойства за проверка на банкноти освен една машина.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Кодексът на труда предвижда възможност работодателят да търси имуществена отговорност от своите работници или служители за причинени от тях вреди. Тази отговорност може да се реализира по два начина:

1. Чрез процедурата за търсене на ограничена имуществена отговорност.

2. Чрез процедурата за търсене на пълна имуществена отговорност.

Прилагането на едната от двете процедури зависи на първо място от наличието на предвидените в КТ предпоставки за реализирането на съответния вид отговорност (пълна илиограничена).

Основните разлики между тези два вида имуществена отговорност са следните:

-Обхват на отговорността. Размер на обезщетението

- при ограничената имуществена отговорност обезщетението, дължимо от работника или служителя, е ограничено до определен в КТ размер.

-Вид на нарушението –при ограничена имуществена отговорност вредите, причинени на работодателя са вследствие небрежно изпълнение на трудовите задължения, а за реализиране на пълна имуществена отговорност следва вредите да са причинени умишлено от работника или вследствие на престъпление.

Редът за реализиране на тази отговорност - при пълната имуществена отговорност се прилага общият ред за търсене на отговорност, съгласно действащото гражданско законодателство, като работодателят следва да докаже пред съда основанието и размера на претенцията си. При ограничената имуществена отговорност процедурата се осъществява по специален ред, уреден в КТ.

Следва да се отбележи, че всяка уговорка в трудовия договор или в длъжностната характеристика, уреждащи друг ред за удовлетворяване вземането на работодателя за вреди е нищожна, тъй като уредбата на имуществената отговоност на работника е императивна.