Определение № 114 от 21.03.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 128/2024
- Вид
- Определение № 114
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Магдалина Стефанова Иванова, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.73 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.80 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.116 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.3, пр.3, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.3, пр.3, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.3, пр.3, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.3, пр.3, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.346 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.38а, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.450, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.450, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалина Ст. Иванова
Членове:
Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20245000600128 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.345 вр. чл.450, ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения И. С. Н., чрез служебния му защитник адв.Р.Й., срещу определение № 81/26.01.2024г., постановено по ЧНД № 1269/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за замяна на наказанието доживотен затвор, определено му на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК с протоколно определение от 12.02.2010г., постановено по ЧНД № 12972/2009г. по описа на Районен съд гр.София, с което са групирани наказанията, наложени му с присъди по НОХД № 1538/2001г. по описа на Софийски градски съд, по НОХД № 211/2002г. по описа на Софийски градски съд, по НОХД № 379/2008г. по описа на Районен съд гр.Казанлък и по НОХД № 4543/2009г. по описа на Районен съд гр.София, с наказание тридесет години лишаване от свобода.
Съдебният акт се атакува като неправилен. Прави се искане за неговата отмяна и замяна на санкцията доживотен затвор с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години. Излагат се съображения, че са налице предпоставките за тази замяна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Молбата на осъдения Н. от 06.10.2023г., с която е сезиран първоинстанционният съд, за замяна на наказанието доживотен затвор с тридесет години лишаване от свобода, е процесуално допустима. Спазено е изискването на чл.450, ал.4 от НПК. Последното произнасяне в подобно производство е с протоколно определение № 260077/03.02.2021г., постановено по ЧНД № 2324/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, потвърдено с определение № 260117/02.03.2021г., постановено по ВЧНД № 92/2021г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив, т.е. минали са повече от две години, каквото е и изискването на законодателя.
За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Стара Загора първоначално е спрял вниманието си на съдебното минало на жалбоподателя, който е осъждан многократно.
С присъда № 24/08.02.2002г., постановена по НОХД № 1538/2001г. по описа на Софийски градски съд, влязла в сила на 05.06.2003г., осъденият Н. е признат за виновен за престъпление чл.116, ал.1, т.3, пр.3, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК, извършено на 11.09.2000г., за което е осъден на доживотен затвор.
С присъда № 252/07.11.2002г., постановена по НОХД № 211/2002г. по описа на Софийски градски съд, влязла в сила на 29.10.2003г., за престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.3, т.4, пр.2, т.5 вр. чл.115 от НК, извършено на 15/16.01.1998г., му е наложено наказание доживотен затвор.
С присъда № 70“И“/10.06.2008г., постановена по НОХД № 379/2008г. по описа на Районен съд гр.Казанлък, влязла в сила на 25.06.2008г., е признат за виновен за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода месец юни-юли 1997г., за което е осъден на една година лишаване от свобода, ефективно.
С протоколно определение от 16.10.2009г., постановено по НОХД № 4543/2009г. по описа на Районен съд гр.София, влязло в сила на 16.10.2009г., за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено в периода 18/20.09.1999г., му е определено наказание една година лишаване от свобода, ефективно.
С протоколно определение от 12.02.2010г., постановено по ЧНД № 2
12972/2009г. по описа на Районен съд гр.София, влязло в сила на 02.03.2010г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията, наложени на осъденото лице с присъди по НОХД № 1538/2001г. по описа на Софийски градски съд, по НОХД № 211/2002г. по описа на Софийски градски съд, по НОХД № 379/2008г. по описа на Районен съд гр.Казанлък и по НОХД № 4543/2009г. по описа на Районен съд гр.София, като му е определено едно общо най-тежко наказание доживотен затвор при първоначален „специален“ режим.
На 29.06.2001г. е постъпил в Затвора гр.София, с начало на наказанието 28.09.2000г.
На 09.06.2004г. е преведен в Затвора гр.Стара Загора.
Според администрацията на последното пенитенциарно заведение към 26.01.2024г. е изтърпял, както следва: фактически: 23 години, 3 месеца, 28 дни, от работа не, всичко: 23 години, 3 месеца, 28 дни.
На 14.12.2011г. с решение по протокол № 6 на тогава действащата Комисия по чл.73 от ЗИНЗС /отм./ първоначално постановеният му „специален“ режим е заменен със „строг“ режим. Осъденият е изведен в общи помещения и настанен в 4-та група на корпуса на затвора. На 22.10.2015г., във връзка с устройването му на работа в обслужващата дейност в корпуса, е преразпределен в 6-та група, където пребивава и към момента. За първи път изтърпява наказание в пенитенциарно заведение. Преди това е осъждан за престъпление по чл.346 от НК, условно.
Според затворническата администрация осъденият Н. е изцяло адаптиран към специфичните условия на пенитенциарната среда. Наказван е общо седем пъти за допуснати различни нарушения, свързани основно с притежание на неразрешение вещи и възмездни услуги спрямо други лишени от свобода. След 2011г. е стимулиран многократно с награди „Писмена похвала“ и „Удължено свиждане“.
Осъденото лице проявява активност по отношение на предложените му дейности и заявява желание за участие в трудова дейност още в качеството му на подсъдим. Докато пребивава в Зоната с повишена сигурност в Затвора гр.Стара Загора на няколко пъти участва в програма за профилактика на стреса, както и в курс по компютърна грамотност. Устроен е на работа в 3 обслужващата дейност в корпуса на затвора от 22.10.2015г., първоначално на доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС, а впоследствие на щат като сервитьор в затворническата столова. Показва отговорно отношение и през ноември 2016г. е преназначен на длъжност „Работник пералня“. Месец след това поради допуснато нарушение във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, свързано със стремеж за търсене на материална изгода и склонност към субкултурни прояви, е спрян от работа и е дисциплинарно наказан. След изтичане на срока на наказанието, през ноември 2017г. е възстановен на щат сервитьор, каквато функция изпълнява и към момента.
Изготвените в хода на пенитенциарното третиране оценка и преоценка на риска от рецидив и вреди отразяват известно позитивно развитие в корекционния процес. В първоначалната оценка по профила на нуждите е регистриран риск от рецидив в горната част на средното ниво – 75 бала, с изразени дефицити в зони настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения, злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди предвид характера на правонарушенията по чл.116 от НК и данните от съдебните производства е определен като висок и непосредствено при живот на свобода, насочен срещу деца или познати пълнолетни лица. Злоупотребите с алкохол са изведени като основен фактор, който може да отключи вредоносно поведение. При направена преоценка по профила при замяна на режима от „специален“ на „строг“ и извеждането в общи помещения, общата стойност на риска от рецидив остава в пределите на средното ниво, редуцирана до 61 бала. Отчетено е частично снижение в зони емоционални проблеми, отношение към правонарушение, междуличностни проблеми и умения за мислене, но за последните три зони дефицитите все още остават значителни и работата по тях продължава. Рискът от вреди в основния етап и в условията на изтърпяване на наказанието е снижен от висок на среден, като не е непосредствен. В последвалите прегледи по профила не се наблюдава последващо развитие.
Анализирайки разпоредбата на чл.38а, ал.3 от НК и въведената с нея абсолютна предпоставка осъденият да е изтърпял не по-малко от двадесет години, първоинстанционният съд е сигнал до извода, че тя е налице, позовавайки се на горната справка от Затвора гр.Стара Загора към дата 4
26.01.2024г., приемайки че жалбоподателят е изтърпял 23 години, 3 месеца и 28 дни.
За разлика от първостепенния съд, който намира, че при изчисляване на изтърпяното се прилагат правилата за срочното наказание, включително чл.59 от НК, въззивният съд е имал повод да отбележи в свое определение № 488/06.12.2023г., постановено по ВЧНД № 525/2023г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив, че подобен подход е неправилен, развивайки подробни съображения в подкрепа на виждането си.
Съдебната практика е последователна, че периодът на задържане не трябва да се зачита при преценка изтърпени ли са изискуемите минимум 20 години /Определение № 260132/09.03.2021г. на АС гр.Пловдив по ВЧНД № 119/2021г., Определение № 168/21.07.2021г. на АС гр.Пловдив по ВЧНД № 373/2021г., Определение № 154/18.08.2021г. на АС гр.Варна по ВЧНД № 266/2021г., Определение № 289/13.07.2023г. на АС гр.Пловдив по ВЧНД № 266/2023г./.
В случая към 26.01.2024г., датата на контролирания съдебен акт, материалноправната предпоставка за изтърпени 20 години е налице, като се вземат предвид датите, на които са влезли в сила присъдите, с които са наложени наказанията доживотен затвор, макар и не в приетия размер от 23 години, 3 месеца и 28 дни.
Окръжен съд гр.Стара Загора, за да прецени дали е настъпила положителна и при това трайна промяна у осъдения Н., детайлно е изследвал цялостното поведение и личността на същия, настъпила ли е положителна и при това трайна промяна у него. Преценката за това е направил след обстоен анализ на всички данни, съдържащи се в досието му, цялостното му поведение в местата за лишаване от свобода, оценката на риска от рецидив, заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, становището на затворническата администрация, която има преки и непосредствени впечатления от личността и поведението на жалбоподателя.
Според становището на началника на Затвора гр.Стара Загора осъденото лице израства в неблагоприятна семейна среда, в условия на емоционални и социални дефицити. Родителите му се развеждат в детските му години и той остава да живее при баща си, като е отглеждан предимно от баба си. Липсата на емпатийна привързаност слага траен отпечатък върху 5 личността му и впоследствие обуславя изграждането на повърхностни и нетрайни взаимоотношения в личния му живот. Понастоящем родителите му са починали. Не поддържа контакт с двете си партньорки, с които е съжителствал и от които има деца. Няма връзка с братята си. Поддържа спорадични контакти единствено с дъщеря си от първото съжителство, предимно по телефона.
В личностен план интелектуалното ниво е съответно на придобитото средно образование и натрупания социален опит при сравнително ограничени когнитивни интереси. Екстровертен тип личност, с добри комуникативни способности, общува без затруднения и умее да се представя в добра светлина. Стреми се да избягва конфликтни ситуации, като често във взаимоотношенията, които изгражда, поставя на водещо място търсенето на лична изгода и материално благоденствие. Комбинативен и адаптивен, склонен да представя себе си в социално желаната светлина. Ценностната ориентация е с егоцентрично-хедонистична доминанта. В емоционален план е овладян, но същевременно остава твърде дистантен и слабо рефлексивен.
Търси внимание и значимост. Трудно приема критика и отхвърляне. С невисока устойчивост при наличие на фрустрационни обстоятелства, но макар и трудно успява да възстанови баланса си.
Видно от експертната оценка относно актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, той няма индикации на изразено повишение на тревожност и депресия, нито се намира в състояние на дистрес.
Съхранени са адаптивните способности и уменията да релаксира натрупаното напрежение и е добре приспособен към пенитенциарната среда. Емоционално хладен, дистантен, със слабо изградени способности за емпатия и изграждане на топли, удовлетворяващи междуличностови взаимоотношения. В повечето случаи е склонен да търси причините за неуспехите си в другите. Съхранена е яснотата на съзнанието - може правилно да възприема нещата и явленията около себе си, да реагира адекватно и да възпроизвежда преживяното.
Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2130c324-8021-4431-ac4e-91b9aee73b9b