Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 754 от 26.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6764/2026
Вид
Решение № 754
Подписан
26.10.2026
В сила
26.10.2026
Състав
Виктор Бисеров Чаушев, Емилия Атанасова Колева, Герасим Ангелов Пенчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора П. Вл. П. като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261100606764 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа НПК.

С Определение на СРС, НО, 12 състав от 12.08.2026г., постановено по НЧД № 7952/2026г., съдът е групирал част от наказанията, наложени осъдения С. Т. К., като е определил едно общо наказание в размер на седем години. На основание чл. 24 НК съдът е увеличил така определеното общо наказание с две години, като е постановил общото наказание от девет години да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Приложена е разпоредбата на чл. 59 НК.

Срещу определението в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от адв.

Не. Д. - защитник на осъденото лице С. Т. К., в която са наведени доводи за неговата незаконосъобразност в частта относно приложението на чл. 24 НК. Направено е искане съдебният акт да бъде изменен чрез отмяната му в частта относно приложението на чл. 24 НК.

С Определение, постановено по реда на чл. 327 НПК , въззивният съдебен състав е насрочил делото в открито заседание, като е приел, че за правилното му изясняване е необходимо приобщаването на присъдата, постановена по НОХД № 8460/2019г. на СРС, 12 състав, ведно с актовете касаещи инстанционния съдебен контрол. Същите са приобщени към доказателствата по делото във въззивното производство.

В съдебно заседание пред СГС защитата поддържа жалбата на основанията, посочени 1 в нея.

Осъденият по същество поддържа казаното от неговия защитник.

Представителят на СГП намира атакуваното законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. определение за правилно и

В последната си дума осъденото лице моли определеното му общо наказание да не бъде увеличавано.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, прие следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения 15-дневен срок, от процесуално легитимирана страна – защитник на осъдения С. К., поради което е процесуално допустима.

Съдът, обаче счита, че спорният въпрос, касаещ приложението на чл. 24 НК е безпредметно да бъде обсъждан по същество, тъй като първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на крайния съдебен акт, водещо до неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Доводите на СГС за това са следните:

Видно от справката за съдимост на С. К., същият е осъждан многократно, като по отношение на първите 19 осъждания са били извършени преходни кумулации. Последното произнасяне на съда по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал 1 НК преди процесното, е осъществено с Определение на СРС по НЧД № 8495/2020г., влязло в сила на 23.12.2020г. С него съдът е групирал наказанията на осъдения, наложени по: НОХД № 5552/2018г., НОХД № 4888/2018г., НОХД № 5213/2018г., НОХД № 170/2018г., НОХД № 5248/2018г., НОХД № 2793/2018г., НОХД № 2263/2019г., НОХД № 21511/2017г. и по НОХД № 3336/2019г., всички по описа на СРС.

След това групиране С. К. е бил осъден с присъда по НОХД № 8460/2019г., на СРС, 12 състав, влязла в сила на 15.04.2026г. С нея К. е бил признат за виновен за извършено на 05.11.2017г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, и б.

„б“ НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Новото осъждане е дало основание на СРП да внесе предложение в СРС с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал 1 НК за извършване на ново групиране на осъденото лице, чрез включване към предходно обособената група и наказанието по последното осъждане. Направено е и искане за увеличение на общото наказание на основание чл. 24 НК с една година.

С оглед правилото на чл. 39, ал. 1 НПК в СРС е било образувано производство по 306, ал. 1, т. 1 НПК /НЧД № 7952/2026г/, като делото е разпределено на 12 състав, който е следвало да разгледа предложението на СРП и да се произнесе в състав от един съдия и двама съдебни заседатели предвид престъплението, за което е бил осъден с последната влязла в сила присъда по НОХД № 8460/2019г. К. – чл. 196 НК.

2

Видно от Присъдата по визираното НОХД № 8460/2019г. - съдът е разгледал производството в състав един съдия и двама съдебни заседатели с оглед правилата на чл. 35, ал. 1 НПК, като в аналогичен състав /един съдия и двама съдебни заседатели/ е следвало да разгледа и производството по чл. 306, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25 НПК.

Това, обаче, не е сторено, доколкото видно от Определението на СРС, 12 състав по НЧД № 7952/2026г. съдът се е произнесъл по предложението на СРП в състав от един съдия.

С оглед на горното, първоинстанционният съд при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, т. 2 НПК, тъй като се е произнесъл в незаконен състав. Това представлява абсолютно основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като процесуалното нарушение не би могло да бъде отстранено от въззивната инстанция.

Това от своя страна прави безпредметно обсъждането на изтъкнатите в жалбата възражения и доводи относно приложението на чл. 24 НК, поради което СГС няма да излага доводи в тази насока.

Допълнително съдът констатира противоречие между мотивите на първата инстанция и самия диспозитив. Така, от една страна след изброяване на релевантните осъждания на К., а именно тези: НОХД № 5552/2018г., НОХД № 4888/2018г., НОХД № 5213/2018г., НОХД № 170/2018г., НОХД № 5248/2018г., НОХД № 2793/2018г., НОХД № 2263/2019г., НОХД № 21511/2017г., НОХД № 3336/2019г. и НОХД № 8460/2019г., всички по описа на СРС съдът изрично е посочил, че по отношение на всички наказания, наложени по цитираните дела, са налице условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за тяхното групиране. Същевременно в заключителната част е пропуснато да бъде споменато НОХД № 4888/2018г. Доколкото, обаче, волята на съда, изложена в мотивите принципно е ясна и недвусмислена, то визирания порок не се явява съществен и би могъл да бъде отстранен от въззивния съд, ако се беше стигнало до разглеждане на делото по същество.

Това, обаче, не се налага, доколкото при допуснато съществено процесуално нарушение от вида на абсолютните такива, атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Така мотивиран, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Софийски градски съд, НО, ХV Въззивен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение на СРС, НО, 12 състав от 12.08.2026г., постановено по НЧД № 7952/2026г.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4