Решение № 258 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100600683 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 19.12.2023 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 6960 / 2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131 състав, подсъдимият Д. Р. В. е признат за виновен в това, че на 05.03.2020 г., в гр. София, ул. ****, в съучастие като съизвършител с Н. С. Г. и С. Н. Г., като изблъскал П. Г., нанесъл му с юмрук и с удари с ръце по главата, му причини лека телесна повреда – временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в контузия на главата с изразен подкожен хематом в лявата челна област с три охлузвания на същото ниво, придружена с мозъчно сътресение, кръвонасядане на лява буза, контузия на лявата долно - челюстна става, овално кръвонасядане на лявата мишница, контузия на лявата подбедрица, съпроводена с оток, кръвонасядане и охлузване – престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 1 500,00 ( хиляда и петстотин ) лева.

Със същата присъда подсъдимата Н. С. Г. е признатa за виновна в това, че на 05.03.2020 г., в гр. София, ул. ****, в съучастие като съизвършител с Д. Р. В. и С. Н. Г., нанасяйки удари с ритници по лявата ръка и крак на П. Г., причинила на същия лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, изразяваща се в контузия на главата с изразен подкожен 1 хематом в лявата челна област с три охлузвания на същото ниво, придружена с мозъчно сътресение, кръвонасядане на лява буза, контузия на лявата долно - челюстна става, овално кръвонасядане на лявата мишница, контузия на лявата подбедрица, съпроводена с оток, кръвонасядане и охлузване – престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 1 000,00 ( хиляда ) лева.

С така постановената присъда е признат за виновен и подсъдимият С. Н. Г. в това, че на 05.03.2020 г., в гр. София, ул. ****, в съучастие като съизвършител с Н. С. Г. и С. Н. Г., хващайки за ръцете П. Г. за ръцете и държейки същия докато са му нанасяни удари, му причинил лека телесна повреда – временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в контузия на главата с изразен подкожен хематом в лявата челна област с три охлузвания на същото ниво, придружена с мозъчно сътресение, кръвонасядане на лява буза, контузия на лявата долно - челюстна става, овално кръвонасядане на лявата мишница, контузия на лявата подбедрица, съпроводена с оток, кръвонасядане и охлузване – престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 ( хиляда ) лева.

С така постановената присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите Д. В., Н. Г. и С. Г. са осъдени да заплатят поотделно сума в размер от по 487,33 лева за всеки един, съставляваща сторени по делото разноски, както и сума в размер от 335,93 лева за всеки един по сметка на Софийски районен съд, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановената присъда са депозирани жалба и допълнение към нея от адв. В. – защитник на подсъдимите Д. В., Н. Г. и С. Г.. Адв. В. развива аргументи, че същата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при погрешно приложение на материалния закон. С жалбата се твърди и че наложените на подсъдимите наказания се явяват явно несправедливи с оглед конкретния казус. Релевират се съображения и че Софийски районен съд не е изяснил в пълнота обективната истина по делото, а неправилната интерпретация на събраните в хода на производството доказателства е довела контролираната инстанция и до неправилни фактически изводи. Твърди се, че в настоящия случай реакцията на подсъдимите е обусловена от предшестващото я нападение от страна на П. Г. спрямо подс. С. Г.. Нещо повече, според адв. В. коментираното нападение от страна на П. Г. към инкриминирания момент не е било приключило, поради което и действието на подзащитните му е следвало да бъде прието като отбранително такова. В заключение се моли въззивният съдебен състав да отмени атакуваната присъда, като вместо нея да постанови нова, оправдателна такава.

Срещу така постановената присъда са депозирани две идентични по съдържание жалби от подсъдимите Д. В. и Н. Г., чрез защитника им адв. К.. В същите се релевират изводи за недоказаност на повдигнатото спрямо подзащитните му обвинение. Моли за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, оправдателна така. В условията на 2 алтернативност, моли Софийски градски съд да приложи института на реторсия спрямо подс. Н. Г.. Излага съображения и досежно явната несправедливост на наложеното спрямо подзащитните му наказание.

След изготвянето на мотивите към присъдата на Софийски районен съд е депозирано и допълнение към въззивните жалби от подсъдимите Д. В. и Н. Г., отново чрез защитника им адв. К.. В същото се твърди, че контролираната инстанция е проявила тенденциозност при излагане на доказателствения анализ, поради което и е достигнато до противоречиви и неправилни изводи от фактическа страна. Посочва се също и че първият съд не е взел предвид налични по делото данни, че удари на подс. Н. Г. са нанасяни и от страна на свид.

А. И.. Според защитата също така не са коментирани възражения инвокирани в хода на съдебните прения, поради което и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание от 30.01.2025 г.

Софийски градски съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода по същество адв. Р. ( преупълномощен за явяване в съдебно заседание от адв. В. ) – защитник и на тримата подсъдими Д. В., Н. Г. и С. Г. приема, че атакуваната присъда страда от липса на мотиви. В тази връзка добавя, че мотиви формално са изготвени, но същите страдат от такива празноти, от които би могло да се достигне до извод, че на практика такива липсват. Твърди също се, че Софийски районен съд не е отговорил на възраженията на защитата. В заключение се моли градският съд да отмени присъдата, а делото да се върне за ново разглеждане. В правото си на реплика, адв. Р. прави и алтернативно искане, ако съдът прецени, че не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, то да постанови нова присъда, оправдателна такава.

Адв. К. – защитник на Д. В. и Н. Г., излага аргументи, че Софийски районен съд превратно е тълкувал наличните доказателства и доказателствени средства, поради което и неправилно е достигнал до извод, че подсъдимите Г. и В. следва да бъдат признати за виновни. В тази връзка акцентира върху участието на свид. А. И. в процесния конфликт. В заключение моли за нова оправдателна присъда. Претендира се и досежно сторените в хода на делото разноски.

Повереникът на частния тъжител П. Г. – адв. П., от своя страна, намира доводите на защитата за неоснователни. Не приема за налични нарушенията, релевирани от страна на защитата. Адв. П. посочва също, че за да се приложи института на реторсията следва да са установени еднакви по вид телесни увреждания както по отношение на подсъдимото лице, така и досежно пострадалия. В заключение моли въззивната инстанция да постанови акт, с който потвърждава първоинстанционната присъда. Претендират се и сторените за адвокатско възнаграждение разноски в хода на въззивното производство.

Частният тъжител П. Г. поддържа заявеното от повереника му.

Подсъдимите Д. В. и Н. Г., в своя лична защита се присъединяват към становището на 3 защитниците си. В правото си по чл. 333, ал. 2 от НПК молят градският съд, в този му състав да бъдат оправдани.

Подсъдимият и С. Г., редовно уведомен не се явява в съдебното заседание.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, I въззивен състав, като обсъди доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледани по същество същите се явяват неоснователни.

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал по предвидения в НПК ред достатъчно доказателства, от които могат да се направят правилни изводи досежно предмета на доказване. Настоящият въззивен състав, намира че при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, като въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, като приема от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. Р. В. e роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, с основно образование, работи, неосъждан, неженен, във фактическо съжителство, с постоянен адрес : гр. София, ул. ****, с ЕГН **********.

Подсъдимата Н. С. Г. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, неженена, във фактическо съжителство, с постоянен адрес : гр. София, ул. ****, с ЕГН ****.

Подсъдимият С. Н. Г. е роден на **** г. в гр. Маджарово, българин, български гражданин, с висше образование, не работи, неосъждан, разведен, с постоянен адрес : гр. Хасково, ул.

****, с ЕГН **********.

Частният тъжител П. Г. и семейството му, включително свидетелите А. И., С. И. – негови синове, обитавали къща, находяща се на адрес гр. София, ул. ****. Пред къщата, към улицата бил разположен двор, отделен от тротоара с метална ограда, в която имало голяма порта за вход на МПС, а в нея била вградена и по - малка врата за достъп на хора. Освен това на около 5 - 6 метра навътре в двора имало още една ограда и метална врата. Във вътрешната част на двора се отглеждало женско каракачанско куче, а във външната, в обособено с ограждания място по - голямо мъжко куче от същата порода.

На отсрещната страна на улицата, а именно на административен адрес гр. София, ул. “****, се намирала друга еднофамилна къща, която пък се обитавала от подсъдимите Н. Г. и Д. В., които се намирали във фактическо съжителство, техните непълнолетни деца, и бащата на подсъдимата – подс. С. Г..

4

Двете семейства, а именно това на частния тъжител П. Г. и на подсъдимите били в значително влошени отношения, поради спор относно паркирането на тротоарната площ разположена пред къщата на подсъдимите, където частният тъжител или неговите синове спирали управляваните от тях автомобили, с което се затруднявали достъпа до гаража и входната врата на имота.

На 05.03.2020 г., следобед, управляваният от частния тъжител лек автомобил, марка “Грейт уол“, с рег. № СА **** ХА бил паркиран перпендикулярно на тротоара на ул. “****, вдясно от входната врата на имота и вляво от вратата на гаража на подсъдимите, с предна част, насочена към къщата. Около 17:00 часа, частният тъжител П. Г. и синът му – свид. А. И. забелязали подс. С. Г., който режел с флекс машина метални профили, поставени върху дървени стойки, като действието се извършвало на тротоара пред гаража му, в непосредствена близост до посочения по - горе лек автомобил. При това двама покрили дясната страна на автомобила с талашитни плоскости и найлони, с цел да го предпазят от искрите, след което се насочили към дома си на отсрещната страна на улицата.