Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264537 от 07.07.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1055/2020
Вид
Решение № 264537
Подписан
07.07.2021
В сила
22.07.2022
Състав
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 58 ал. 1 т. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 58, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 294, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 430 · Търговски закон
  • чл. 507 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр.

София, 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛИЦА

Й.

При участието на секретаря Надежда

Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Й. гр. д. № 1055 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, с вх. № 10280/ 27.01.2020 г., с която „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****, чрез процесуалния си представител, е предявило против С.В.И. ***, с ЕГН **********, иск за осъждането му да заплати следните парични суми: сумата от 50 361.36 евро, представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит HL 29684 от 27.11.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното и изплащане; сума в размер на 2 545,10 евро, представляваща възнаградителни лихви за периода от 04.06.2018 г. до 05.06.2019 г., сумата от 5 115,89 евро, представляваща мораторни лихви за периода от 04.06.2018 г. до 19.01.2020 г.; сумите от 193,74 евро и 145 лв., представляващи такси по договора за периода от 04.07.2018 г. до 19.01.2020 г., сума в размер на 151,44 евро, представляваща обезщетение за заплатени застрахователни премии за периода от 15.12.2014 г. до 19.01.2020 г., както и сумата от 78 лв. за платени нотариални такси за периода от 10.04.2019 г. до 19.01.2020 г. Претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, между страните бил сключен на 27.11.2007 г. договор за потребителски кредит № HL296841, по силата на който ищецът, тогава с наименование „Българска пощенска банка“ АД е отпуснала на кредитополучателя

С.В.И. кредит в размер на

63 000 евро за срок от 264 месеца с дата на откриване на заемната сметка 30.11.2007 г. Като обезпечение по договора за кредит между страните била сключена с н. а. № 42, том

XII, per. № 26 250, дело № 2060/ 2007 г. на нотариус В.Б., вписана в НК под per. № 302, с район на действие PC - гр. София, договорна ипоката. На 04.12.2007 г. ответникът усвоил заемната сума от 63 000 евро.

По силата на два договора за цесия, от 09.04.2008 г. и от 26.11.2009 г., вземането на ищеца, произтичащо от процесния договор за кредит, било прехврълено на „Б.Р.С.” АД, а в последствие на „Ю.Б.“ АД. Длъжникът бил надлежно уведомен за всяка от извършените цесии.

Страните са сключили две допълнителни споразумения към договора за кредит, от 17.03.2009 г. и от 28.03.2014 г., по силата на които главницата по кредита е преоформена, като всички дължими от кредитополучателя плащания във връзка с кредита, включително просрочените главница, лихви и такси по договора бяха служебно преоформени от банката чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главница по първоначално предоставения кредит. В резултат от това преоформяне главницата по договора за кредит възлиза в общ размер на 66 611. 25 евро. По този начин е било формирано едно ново по размер задължение, което е свързано с неизпълнение на договореното. Налице е постигнато съгласие между страните за новия размер на дълга, който, след като е преструктуриран, се дължи от ответника. Последният е изпаднал трайно в просрочие към 02.04.2019 г.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от

Договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Поради непогасяване на 10 вноски за главница, съответно 10 вноски за лихва, считано от 04.06.2018 г., банката – ищец е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът е бил уведомен по реда на чл. 47 от ГПК с нотариална покана на нотариус Ивайло Николов, вписан в НК под peг. № 040, с район на действие PC - гр. София. Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 05.06.2019 г.

При настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, С.В.И. дължал главница в размер на 50 361. 36 евро и незаплатени възнаградителни лихви в размер на

2 545, 10 евро за периода от 04.06.2018 г. до 05.06.2019 г., дължими на основание чл. 3 ал. 1 от договора за кредит. На основание чл. 3 ал. 2 от договора за кредит ответникът дължи на банката мораторни лихви в размер на 5 115, 89 евро за периода от 04.06.2018 г. до 19.01.2020 г.

На основание чл. 4 от договора за кредит и общите условия на банката за предоставяне на кредити на физически лица, ответникът дължи на банката такси за управление на кредита, като техният размер за периода от 04.07.2018 г. до 19.01.2020 г. е в размер на 193, 74 евро и 145, 00 лева. За периода от 15.12.2014 г. до 19.01.2020 г. ответникът дължи и на основание чл. 14 ал. 4 във вр. ал. 3 от процесния договор обезщетение за заплатени застрахователни премии в общ размер на 151, 44 евро. На основание чл. 78 ЗЗД ответникът дължи на банката 78 лв., представляващо обезщетение за заплатени от нея нотариални такси за връчването на нотариални покани за обявяване на предсрочната изискуемост по процесния договор за банков кредит. Така посочените суми не са заплатени от ответника и все още са дължими на банката – ищец. Настоява ответника да бъде осъден да и заплати сумата от 50 361. 36 евро, представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит HL29684 от 27.11.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното и изплащане; сума в размер на 2 545, 10 евро, представляваща възнаградителни лихви за периода от 04.06.2018 г. до 05.06.2019 г., сумата от 5 115,89 евро, представляваща мораторни лихви за периода от 04.06.2018 г. до 19.01.2020 г.; сумите от 193,74 евро и 145 лв., представляващи такси по договора за периода от 04.07.2018 г. до 19.01.2020 г., сума в размер на 151,44 евро, представляваща обезщетение за заплатени застрахователни премии за периода от 15.12.2014 г. до 19.01.2020 г., както и сумата от 78 лв. за платени нотариални такси за периода от 10.04.2019 г. до 19.01.2020 г. Настоява исковете да бъдат удовлетворени изцяло. Претендира съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът С.В.И. не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище, че признава задължението и изложените в исковата молба твърдения. Неизпълнението на задължението по договора за банков кредит се дължало на влошаване на финансовото му състояние, останал без работа, предвид което моли, в случай на уважаване на исковата претенция, да договори разсрочване на дълга.

С оглед релевираните от страните доводи, съображения и възражения и ангажираните от тях доказателства, Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2007 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, понастоящем с наименованието „Ю.Б.“ АД и ответника С.В.И. бил сключен договор за потребителски кредит № НL 29684, по силата на който банката – кредитор е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 63

000 евро, от които 3 000 евро за рефинансиране на потребителски кредит към същата банка и 60 000 евро за текущи нужди. Договорът е сключен за 264 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка на кредитополучателя.

Съгласно чл. 3 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.6 пункта, като към момента на сключване на договора той възлиза на 6.35 %. Съгласно ал. 3 на чл. 3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължат лихви в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита съгласно предходния текст, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Чл. 4 от договора предвижда, че кредитополучателят заплаща такса за управление на кредита в размер на 1.5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, а в началото на всяка следваща година, считано от датата на откриване на заемната сметка, заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0.3 % върху размера на непогасената главница. Съгласно ал. 5 на с. чл., базовият лихвен процент на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя при изменение на неговия размер чрез обявяването му на видно място в банковите салони, като договорените надбавки не се променят. Чл. 6 от договора предвижда, че кредитополучателят погасяват кредита при равни анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска от 466,42 евро, като погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен. Съгласно ал. 3 на с. чл., в случаи, че по време на действието на договора банката промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната. По силата на чл. 13 ал. 1 от договора, за обезпечаване вземанията на банката кредитополучателят е учредил договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж. к. „*****.

Заемната сметка е била открита на 30.11.2017 г. Като доказателство по делото е представен н. а. за договорна ипотека върху горния имот, № 42, т. XII, рег.

№ 26250, дело № 2060/ 2007 г. на нотариус с рег. № 302 на НК, с район на действие СРС. Чл. 10 от договора, регламентиращ задълженията на кредитополучателя, включва задължения да заплаща такси и комисиони съобразно Тарифата на условията, лихвите и комисионите, които банката прилага по операциите си, както и да направи и поддържа застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката, покриваща целия период на издължаване на кредита, като я прехвърли в полза на банката. Съгласно чл. 14 ал. 3, кредотополучателят се съгласява банката да застрахова от негово име и за негова сметка недвижимия имот, служещ за обезпечение, като банката плаща застрахователната премия от негово име и за негова сметка.

На 09.04.2008 г. между „Юробанк

И Еф Джи България“ АД и „Б.Р.С.“ АД бил сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит на стойност 147 215 430,58 евро по приложен списък, сред които е и процесния договор за потребителски кредит.

На 26.11.2009 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата на който „Б.Р.С.“ АД като цедент прехврълил на „Ю.Б.“ АД, в качеството и на цесионер, вземания по договор за кредит, между които и процесния.

На 17.03.2009 г. страните са сключили допълнително споразумение към договора за кредит, според който са се съгласили, че размерът на задължението на ответника възлиза в размер на 62 802,95 евро, от които 178,64 евро просрочена главница; 881,64 евро – просрочена лихва;

61 552,63 евро редовна главница и 190,04 евро редовна лихва, като са се споразумели за въвеждането на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания. Кредитополучателят следва да внесе еднократно по посочената в договора за кредит сметка сума в размер на 1 062 евро, като внасянето и е основание за влизане в сила на настоящото допълнително споразумение. С подписването на споразумението страните се съгласяват сумата, представляваща разликата между погасената сума по т.ІІІ /0 евро/ и общия сбор на сумата по т. I.1 и т. I.2 да бъде преоформена посредством натрупване към редовната главница по т. I.3. Съгласно чл. 5, страните се съгласяват, че кредитополучателят ще ползва 12-месечен период за облекчено погасяване на общия дълг, считано от датата на влизане на споразумението, през който период кредитополучателят погасява общия дълг на равни месечни вноски, като конкретния им размер се определя в двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от договора. След изтичане на фиксирания период на облекчено погасяване, кредитополучателят ще погасяват общия дълг на равни месечни анюитетни вноски, като размера им се определя с погасителния план, посочен по - горе. Посочено е, че в случай, че кредитополучателят не изплати две поредни месечни погасителни вноски, губи правото да се ползва от облекчените условия по споразумението и следва да погасява задълженията си в съгласие с правилата, регламентиращи погашенията след изтичане на периода за облекчено погасяване, като в този случай банката едностранно и незабавно изготвя нов погасителен план без да е необходимо каквото и да е волеизявление на кредитополучателя, който и съобразно т. 7 от споразумението се задължава да получи изготвения от нея погасителен план.