Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3304 от 28.07.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 44/2026
Вид
Решение № 3304
Подписан
28.07.2026
В сила
20.08.2026
Състав
Петър Вунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 112, ал. 1, т. 4 · Закон за здравето
  • чл. 62 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл. 63, ал. 1 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл. 63, ал. 3 · Наредба за медицинската експертиза

РЕШЕНИЕ

№ 3304

Хасково, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700044 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето ЗЗ).

Образувано е по жалба на П. С. К. против Експертно решение (ЕР) № 94228 от заседание № 199 от 22.12.2025 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – София, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. Най-напред се твърди, че с предходно ЕР на жалбоподателя била определена 54 % трайна намалена работоспособност (ТНР) с водеща диагноза „Друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест“, а с обжалваното пред НЕЛК ЕР № 92062 от 28.07.2025 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при „Многопрофилна болница за активно лечение – [община]“ ЕООД му била определена 34 % ТНР. След последното диагностициране здравословното му състояние се усложнило и се наложило на няколко пъти да бъде хоспитализиран в резултат на рязко влошаване, като било установено хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Счита се, че констатациите на лекарската комисия не кореспондирали с действителното му здравословно състояние и само формално бил даден отговор на указанията от НЕЛК. Твърди и че не му бил извършен допълнителен преглед, който да удостовери актуалното му състояние.

Предвид изложеното се иска да се отмени ЕР № 94228 от заседание № 199 от 22.12.2025 г. на НЕЛК – София, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – НЕЛК, в писмени становища чрез процесуалния си представител – юрк. Е. Д., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – ТЕЛК към „Многопрофилна болница за активно лечение – [община]“ ЕООД, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ - Хасково, Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково, не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.2025 г. от личния лекар на П. С. К. е издадено Медицинско направление за ТЕЛК № 2515010840А1 (л. 58 от Медицинското експертно досие на жалбоподателя), с диагноза на водещо заболяване J44.8 – Друга уточнена хронична обструктивна болодробна болест и диагнози на придружаващите заболявания: I11.9 – Хипертонично сърце бе (застойна) сърдечна недостатъчност; Q05.8 – Сакрална [Наименование]без хидроцефалия.

Със Заявление-декларация вх. № 262025060304048/03.06.2025 г. жалбоподателят е поискал да бъде представен на ТЕЛК за преосвидетелстване по повод изтичане на срока на последното ЕР.

С ЕР № 92062 от зас. № 142 от 28.07.2025 г. на ТЕЛК към „Многопрофилна болница за активно лечение – [община]“ ЕООД, на П. С. К. са определени 34 % ТНР, за срок от 1 година (до 01.07.2026 г.). Водещата диагноза е J44.8 – Друга уточнена хронична обструктивна болодробна болест, с придружаващо заболяване I11.9 – Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Отбелязано е, че освидетелстването е извършено по документи, съгласно чл. 40, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКЕ). В мотивите на решението е посочено още: J44.8: За ХОББ (Хронична обструктивна болодробна болест) с ХДН I ст. се следва по ч. 6, р. 9, т. 2.1 – 30 % ТНР. Няма белодробно сърце; I11.9: За АХ II ст. се определят съгл. ч. 4, р. 6, т.2.1 – 20 % ТНР. Относно обективния статус на лицето е посочено, че същият е отразен в медицинската документация.

Това ЕР на ТЕЛК е оспорено пред НЕЛК – София, с подадена от П. С. К. жалба вх. № 052184/22.08.2025 г.

С процесното ЕР № 94228 от зас. № 199 от 22.12.2025 г. НЕЛК е потвърдила ЕР № 92062 от зас. № 142 от 28.07.2026 г. на ТЕЛК, като е определила, че 34 % ТНР е в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Визирана е представената документация за диагностицирана ХОББ с хронична дихателна недостатъчност І степен без хронично белодробно сърце, за което се следвали 30 % ТНР (по т.2.1., р. IX, ч. 6 от НМЕ), и за Хипертонична болест II стадии, за което се следвали 20 % ТНР (по т.2.1., раздел VI, част IV от НМЕ), т.е. общият % ТНР е определен, както следва: 30 % за ХОББ + 4 % за Артериална хипертония, или 30 % + 4 % (20 % от 20 % = 4 %)/.

ЕР № 94228 от зас. № 199 от 22.12.2025 г. на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 09.01.2026 г., а жалбата срещу него е подадена направо в съда на 14.01.2026 г.

По делото е приобщено Медицинското експертно досие на П. С. К., вкл. документи, отразяващи обективното му здравословно състояние в отделни периоди от време от 1996 г. насам.

От приетото заключение на назначената в хода на съдебното производство съдебно- медицинска експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че жалбоподателят освен с ХОББ е и с диагноза „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“, като е бил на системно антихипертензивно лечение (т.е. дългосрочна медикаментозна терапия, насочена към понижаване на високото кръвно налягане). Освен това има общ метаболитен синдром поради съвкупност от заболявания/фактори, а именно: нагласа и предразположеност към диабет (инсулинозависим захарен диабет, гликиран хемоглобин 6 %, кръвна захар 7 ч. - 11, 12 ч. - 6, 18 ч. - 6); артериална хипертония; хиперхолестеролемия; хиперурицемия; обезитас + леко висцеларно затлъстяване; чернодробна стеатоза. Вещото лице д-р А. С. Н. изяснява и че от ТЕЛК/НЕЛК е било пропуснато заболяване на жалбоподателя, което носи най-висок % ТНР, а именно [Наименование] (Е. н.), като същото е било документирано през 1996 г. Въз основа на всичко установено сочи, че общият % ТНР на П. С. К. трябва да е 50 %.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваното ЕР е издадено от материално компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 ЗЗ, във вр. с чл. 43, т. 1 ПУОРОМЕРКЕ.

Оспореният акт е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му, респ. спазено е задължението по чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКЕ за произнасяне с мотивирано решение. Същото е обосновано с данни за документирана ХОББ в редица амбулаторни листове – от 2020 г., 2021 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г., данни от кардиологична консултация и с други данни от документите по Медицинското експертно досие на жалбоподателя.

Според настоящия съдебен състав при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон.

В случая не са спазени общите правила на чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото обжалваното решение е издадено, без да са изяснени от органа фактите и обстоятелствата от значение за случая и без събиране на относимите доказателства.

Това е така, защото при произнасянето си НЕЛК не е взела предвид наличната в Медицинското експертно досие на П. С. К. документация в цялост, респ. съдържащата се в нея релевантна информация за обективното му здравословно състояние. Безспорно е, че в негов интерес е да представи изискуемите медицински документи за проследяването през последните месеци и години преди освидетелстването на заболяването/заболяванията, от които страда и той е направил това, представяйки десетки амбулаторни листове за извършваните му медицински прегледи и издадените медицински направления, епикризи, решения на ТЕЛК и НЕЛК, и други. Въпреки това обаче, реалното състояние на жалбоподателя не е намерило отражение в оспореното решение в необходимата пълнота. От Медицинското експертно досие на П. С. К. се установява, че същият има няколко заболявания и състояния, които влияят на общия % ТНР и те са били налице както към датата на произнасянето на ТЕЛК, така и към датата на произнасянето на НЕЛК. Всички те е следвало да бъдат взети предвид от ТЕЛК, респ. НЕЛК и ако беше сторено, щеше да бъде издаден административен акт със съдържание, различно от това на оспорения, отчитайки, че жалбоподателят е бил диагностициран с „Е. н.“, за което състояние (заболяване) има данни да е съществувало много преди произнасянията на органите на медицинската експертиза.

В тази връзка следва да се съобрази, че НЕЛК действа в качеството на контролен орган по жалбите срещу решенията на ТЕЛК, поради което е задължен да извърши цялостна проверка на действията и/или бездействията на ТЕЛК, съответно на извърши преценка на всички факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат предмет на проверка. Такива действия в случая не са били предприети и това представлява съществен порок в административното производство, тъй като ако не беше допуснат, органът би могъл да достигне и до друго решение.

Относно несъответствието на обжалваното ЕР с материалния закон съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 62 НМЕ предвижда, че видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКЕ по чл. 109 ЗЗ – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.

В сходен смисъл е и нормата на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКЕ, съгласно която НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система.

От представените по делото документи, част от Медицинското експертно досие на жалбоподателя, се установява, че той е с поставени диагнози „ХОББ с хронична дихателна недостатъчност І степен без хронично белодробно сърце“ и „Артериална хипертония“, както и че страда от „Е. н.“. Тук следва да се отбележи, че „Е. н.“ е било установено като състояние на оспорващия още през 1996 г. (л. 3 от Медицинското експертно досие), като поради това същият е бил определен за негоден за военна служба. След това същото състояние е било отразено в няколко ЕР на ТЕЛК към „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Е.“ ЕООД, [населено място] – ЕР № 1793 от зас. 111 от 20.10.2020 г. (л. 14 гръб), ЕР № 1271 от зас. 70 от 12.10.2021 г. (л. 34 гръб) и ЕР № 91495 от зас. 145 от 26.09.2023 г., като е имало индикация за него и в Медицинско направление за ТЕЛК № 2 от 04.03.2020 г. (л. 7), Етапна епикриза от 20.09.2023 г., издадена от д-р Т. – ГППМП, [населено място] (л. 17), Амбулаторен лист № 23268408С410 от 25.09.2023 г. (л. 40), Медицинско направление за ТЕЛК № 232192080ЕА6 от 07.08.2023 г. (л. 2) и Медицинско направление за ТЕЛК № 2515010840А1 от 30.05.2025 г. Въпреки всички тези данни % ТНР на жалбоподателя не е определен и на база състоянието “Е. н.“, а са били взети предвид само диагностицираните „ХОББ с хронична дихателна недостатъчност І степен без хронично белодробно сърце“ и „Артериална хипертония“.