Решение № 1217 от 06.10.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1775/2022
- Вид
- Решение № 1217
- Подписан
- 06.10.2022
- В сила
- 06.10.2022
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1217 гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20225300501775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Н. М. против Решение № 112/27.04.2022г., пост. по гр.д.№ 1430/2021, КРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него вреди, вследствие на нанесени му травматични увреждания на 22.04.2021 г. от удар по главата от паднали керемиди от покрива на сграда-трафопост, причинил загуба на съзнанието и падане на земята, която сграда се намира в югоизточния ъгъл на поземлен имот № 202 в квартал 12 по КРП на с. ***, от 1956 г., целият със застроена и незастроена площ от 760 кв. м, от които 690 кв. м попадат в УПИ№ VII- 202 в кв. 12, както следва: - 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021 г. до окончателното плащане – за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, свързани с причинени средна телесна повреда – счупване на долна челюст, и леки телесни повреди: три разкъсно-контузни рани в областта на главата и мозъчно сътресение, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, и контузията на главата, довела до болка и страдание без разстройство на здравето, който иск е частичен от общо дължими 8000 лв.; - 114 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до 1 окончателното плащане – за имуществени вреди, представляващи направени разходи за изследвания, болничен престой в УМБАЛ „***“ ЕАД - гр. Пловдив, в периода от 23.04.2021 г. до 26.04.2021 г. и за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, от които: потребителска такса – 29 лв., за рентгенова снимка – 25 лв., за удостоверение – 60 лв., като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят П. Н. М. е обжалвал изцяло решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Като процесуални нарушения сочи необсъждане на всички доводи на страната и на всички доказателства по делото.
Счита, че съдът неправилно е ценил свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, като не е отчел факта, че при подаване на сигнал до национален номер 112 те са били под стрес и не са били преки очевидци, а в последствие, след разговори с майката на ищеца и при по-спокойна обстановка са установили какво се е случило.
Сочи че съдът едностранчиво е разглеждал и медицинската документация, като не е отчел данните за частична амнезия на ищеца, пострадал при инцидента. Счита, че с оглед на травматичното увреждане и настъпилото сътресение на мозъка при снемане на анамнезата от ищеца, същият е бил неадекватен, объркан и с амнезия. Поради допуснатите процесуални нарушения при анализа на събраните по делото доказателства, жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при нарушения на материалния закон и е необосновано. Развива доводите си за доказаност на исковата претенция и в частност на механизма на причиняване на телесните увреждания.
Поддържа приложение на нормата на чл.50 от ЗЗД, а именно за вреди причинени от чужда вещ, собственост на ответното дружество. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в който поддържа нейната неоснователност. Счита за правилни изводите на съда, че от събраните по делото доказателства не се доказва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на злополуката , а от тук и причинно-следствената връзка с настъпването на вреда от нея. Поддържа, че по делото е останало недоказано изобщо, че на посочената дата е паднала керемида от собствения на дружеството трафопост. Твърди се и че дори и това да е така, отново не биха могли да настъпят твърдените вреди. Поддържа, че събраните доказателства относно механизма на настъпване на произшествието са разнопосочни и голяма част от тях сочат на друга причина за това. Поддържа и че територията около трафопоста е серевитутна зона , поради което и ищецът не би следвало да се намира в нея, предвид законовия й режим, при който в обсега й може да се навлиза след специално разрешение. В този смисъл ако се приеме изобщо настъпване на инцидента, то от страна на пострадалия е налице съпричиняване Предвид изложеното поддържа, че не се установяват основанията за 2 ангажиране на отговорността на дружеството. Моли за отхвърляне на жалбата.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „Уника“ АД не е взело становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Предявените обективно съединени искове са за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили от падане на керемида от собствен на ответното дружество трафопост. При тези твърдения правната квалификация на исковете е чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, т.к. се касае за вреди от неизпълнение или лошо изпълнение на възложена работа, а не за вреди от вещи, в какъвто смисъл е направено оплакване във въззивната жалба. За да е налице хипотезата на чл.50 от ЗЗД следва да се твърди, че вредите са настъпили от естеството на самата вещ, да са резултат от нейни характеристики, да произтичат от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на вещта и да са настъпили при обичайното й използване. В случая се твърди, че от вещта, собственост на ответното дружество, е паднала керемида. Това събитие не може да се квалифицира като присъщо на сградите, а е резултат на неправилна поддръжка, поради което се е достигнало до инцидента.
Следователно твърдението за настъпване на инцидент е свързано с липса на положена дължимата грижа за поддържане на вещта в изправен вид. Това винаги е свързано с неизпълнение на възложена работа – било на работници/служители на собственика на 3 вещта, доколкото той е юридическо лице, било на трети лица, на които е възложена работата. При всички случаи, обаче, собственикът отговаря на несвършената или лошо свършената работа, която е следвало да се извърши по поддържане в изправност на вещта.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че дадената от първоинстанционния съд правна кваллификация на предявените искове е правилна.
При тази правна квалификация, за уважаване на исковата претенция, е необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав на посочената норма: настъпване на вреда , противоправно деяние, причинна връзка между тях и вина, като в случая се ангажира отговорността на възложителя на работа, от която са произтекли вредите.
От фактическа страна се установява по отношение на твърдението за настъпване на вреда, че е издаден талон от ЦСМП за това, че на 23.04.2021г. в интервала 12,1113,40ч. екип на ЦСМП-*** е прегледал и транспортирал П. Н. от гр. *** до УМБАЛ *** със съмнение за комоцио, получено при следната фактичаска обстановка : „снощи паднал в къщи на пода, споделя , че му причерняло пред очите и се е случило от умора от дворната работа“. Издаден е и амбулаторен лист от д-р Ц. М. на 23.04.2021г. в 10,00ч. за извършен първичен преглед, при който от снета анамнеза се установява, че П. М. съобщава да е паднал през нощта с наранявания на главата и окосметата част на брадичката. Извършени са превръзки, шевове и е издадена рецепта. Издадена е и епикриза на П. М. от УМБАЛ *** ЕАД , от която се установява, че е приет в болничното заведение на 23.04.2021г. от 13,57ч. и е изписан на 26.04.2021г. в 10,00ч. с диагноза – „Счупване на долна челюст, закрито. Фрактура процесус кондиларис мандибулс декстра“. В описаната анамнеза е посочено, че пациентът е заявил, че двуктарно му е прилошало днес и вчера вечерта. Паднал и си ударил главата и лицето в областта на брадата.. раните са обработени и зашити от дежурен лекар в спешно хирургично звено гр. ***. Извършена е операция за поставяне на метални шини на горна и долна челюст. Издаден е и болничен лист за 34 дни – до 26.05.2021г.
Представено е и СМУ от отделение по Съдебна медицина от 06.07.2021г., в което е описано, че по данни на освидетелствания П. М. на 22.04.2021г. около 20,30ч. от трафопост в с. *** му падат керемиди на главата, в резултат на което пада и си счупва долна челюст. Представена е и медицинска документация и е извършен преглед.
Заключението на съдебния медик е, че са налице разкъсно-контузни рани в областта на главата, контузия на главата мозъчно сътресение, счупване на долна челюст.
Сътресението е протекло със степен разстройство на съзнанието – зашеметяване, без данни за пълна загуба на съзнание. Счита, че описаните увреждания са получени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали както съобщава освидетелствания.
По делото са представени фактури за извършени плащания в медицинските 4 заведения за престой, потребителска такса, удостоверения.
Приложен е и звукозапис на аудиозапис на сигнал до ЕЕН 112 от лице представило се за Г. Р. на 23.04.2021г. в 8,27ч., който е и възпроизведен в ОСЗ на 14.02.2022г. При прослушване на същия се установява, че подалият сигнала дава сведения, че П. М. е паднал, като лекарят посетил го през нощта е казал, че има много ниска кръвна захар. Имал рана и е кървял. След посещението на лекаря отново е паднал и си е ударил братата при падането. П. разбирал какво му говорят, но бил много вял. Приложен е и втори аудиозапис на сигнал до ЕЕН 112 на 23.04.2021г. в 01,38ч от лице представило се за Ч. М.. Същият е и възпроизведен в ОСЗ на 28.03.2022г.
Подалата сигнала е сестра на П. и съобщава, че майка й търси помощ, т.к. брат й е паднал и много кърви. Не е губил съзнание. Не знае къде е паднал, предполага, че може да е ходил до тоалетна. В този момент майка й е спяла.
Изготвена и приета е СМЕ от в.л. доц.д-р Т., според което П. М. е получил счупване на долна челюст, три ръбеца в резултат на оздравителни процеси на разкъсно-контузни рани в областта на главата, мозъчно сътресение. По отношение механизма на уврежданията заключава, че е получен удар от твърд път предмет.
Начинът на причиняване на счупването е падане от ръст по лице върху зе мната настилка. По отношение разкъсно-контузните рани – също са причинени от падане в ръст върху земната настилка. По отношение на мозъчното сътресение експертизата установява, че съкщото е било в лека степен. Не е имал липса на спомени и събития.
Претърпените болки и страдания в резултат на получените увреждания са характерни за вида им – средно тежки по характер и интензитет, като в началото са били найсилни е до приключване на оздравителния процес са отшумели. Най-продължителни са били болките от счупената челяст 4-6седмици, от сътресението – 2-3 седмици , а от раните 1-3 седмици. Приложено е адекматно лечение и оздравителните процеси са протекли без усложнения. В съдебно заседания съдебният лекар е потвърдил, че мозъчното сътресение в случая би могрло да се получи както от удар от керемида, така и при падани върху земната настилка, т.е. в случая и двата механизвма на причиняване на увреждане са възможни.