Решение № 76 от 29.03.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. П., 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маринела Г. С.а при участието на секретаря И.Д.Б. като разгледа докладваното от Маринела Г. С.а Гражданско дело № 20213520100926 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск по реда на 422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.538 от ТЗ във вр. с чл.535 от ТЗ, във вр. с чл.537 от ТЗ във вр. с чл.466 от ТЗ във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.

Ищецът - „***“ ЕООД гр.В., представлявано от Й.П., действащ чрез адв.Й.С. от АКВ. твърди в исковата си молба, че срещу ответника подал заявление по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС. По това дело, съдът издал заповед за незабавно изпълнение, като ответника възразил, поради което ищеца предявявал и настоящия иск.

На 26.09.2018г., в гр.П., ответникът издал в полза на „***“ ЕООД, гр.П. запис на заповед за сумата от 130.729.10лв.. Записът на заповед бил платим на предявяване и същия бил предявен за плащане на 26.09.2018г. Твърди се, че на 20.10.2018г., с джиро отбелязано на гърба вземането било джиросано на „***“ ЕООД гр.В.

Твърди се още, че записа на заповед обезпечавал вземането на „***“ ЕООД, гр.П. по споразумение от 26.09.218г., сключено с длъжника-С.С., с което същия поел задължение да заплати сумата от 130 729.10лв. С договор за цесия от 10.10.2018г. „***“ ЕООД, гр.П. прехвърлило вземането си към С.С. на „***“ ЕООД гр.В.. Твърди се, че на 22.10.2018г. длъжникът бил уведомен устно за извършената цесия и извършеното джиро от първоначалния кредитор „***“ ЕООД. След това С. започнал да плаща лично и чрез трети лица и по банкова сметка на ищцовото дружество суми, като за периода от 27.12.2018г. до 19.02.2019г. бил платил общо сумата от 5350.00лв. След това не бил извършвал плащания.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да признае за установено, че ответника му дължи сумата 25 000.00лв. представляваща част от поето задължение в общ размер 130 729.10лв., по запис на заповед от 26.09.2018г., с падеж на предявяване и предявен за плащане на 26.09.2018г., прехвърлен с джиро на 20.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2021г., до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №***г. на ПпРС.

Претендира и разноски.

Редовно призован за с.з., се явява лично управителя на дружеството и упълномощен 1 представител- адв.Й.С. от АК-В., който по същество пледира за уважаване на исковата претенция, така като е предявена.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника СТ. Г. СТ. от гр.П., обл.Т., действащ чрез адв.Н.Ф. от АК-Т., който оспорва иска като неоснователен.

Оспорва представения запис на заповед като недействителен, като твърди, че същата била съставена за целите на извършваната към този момент данъчна ревизия на „***“ ЕООД, гр.П.. Твърди, че никога не бил имал в наличност такава сума, нито пък е получавал такава сума от „***“ ЕООД, нито пък, че имал задължения към тази фирма.

Твърди, че с Решение от 25.03.2019г. по т.д. №148/2018г. по описа на ТОС и Решение №184/22.07.2019г. по в.т.д. №273/2019г. на АС-В. била обявена неплатежоспособността на „***“ ЕООД, гр.П., с начална дата-30.11.2013г. С това решение било постановено обща възбрана и запор на имуществото на търговеца, както и бил лишен да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в масата на несъстоятелността.

Твърди още, че освен него и други лица подписали записи на заповед за големи суми, в полза на „***“ ЕООД, гр.П. за целите на извършваната към този момент данъчна ревизия на дружеството от НАП, които суми реално също не били получени и не се дължало връщане по тях.

След изготвяне на тези документи, ответника твърди, че не му било известно за цедирането на тези вземания, до момента, когато управителя на ищцовото дружество не се свързал с него, и започнал да го притеснява за сумите по записа на заповед. Твърди, че семейството му също било притеснявано, и поради тази причина започнал да плаща различни суми на ищеца. След като се върнал в България, направили тристранна среща между него, управителя на ищцовото дружество и управителя на „***“ ЕООД, гр.П., при която на ищеца станало ясно, че не бил получавал такава сума, нито пък, че имал задължения към „***“ ЕООД, поради което и спрял да плаща. Въпреки това, ищецът не престанал да го притеснява, за което подал и жалба в полицията.

Ответникът оспорва по съдържание както записа на заповед, така и приложеното към ИМ споразумение.

По изложените съображения, моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Редовно призован за с.з. се явява упълномощен представител-адв.Н.Ф. от ТАК, която по същество пледира за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело №***г. по описа на ПпРС, на основание чл.417 ГПК съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № **г. и изпълнителен лист, по силата на които ответникът СТ. Г. СТ. от гр.П. е осъден да заплати на „***“ ЕООД гр.В., представлявано от Й.Г.П. сумата от 25 000.00лв. представляваща част от поето задължение в общ размер 130 729.10лв., по запис на заповед от 26.09.2018г., с падеж на предявяване и предявен за плащане на 26.09.2018г., прехвърлен с джиро на 20.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

В срока по чл.414 ГПК от длъжникът СТ. Г. СТ. от гр.П., действащ чрез адв.Н.Ф. от АК-Т., съгласно приложеното пълномощно, е депозирано писмено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Във връзка с подаденото възражение, с Определение №286/11.10.2021г., ПпРС е указал на кредитора-ищец да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника-ответник, както и е спряно принудителното изпълнение по заповед № **г. Спазвайки дадените указания и срок, ищецът е представил 2 доказателства за предявеният настоящ иск.

Видно от представеният в оригинал запис на заповед от 26.09.2018г., в гр.П., СТ. Г.

СТ. в качеството на издател на записа на заповед неотменимо и безусловно се е задължил да заплати без протест и при предявяване на „***“ ЕООД, гр.П., сумата от 130 729.10лв.

Записът на заповед е подписан от издателят СТ. Г. СТ.. Записът на заповед е бил предявен на издателя на 26.09.2018г. Видно от същия, на 20.10.2018г. вземането по записа на заповед е прехвърлено от управителя на „***“ ЕООД, гр.П.-Веселин В., безусловно и неотменимо на „***“ ЕООД гр.В., представлявано от Й.Г.П..

По делото е приложен и договор за цесия от 10.10.2018г, по силата на който „***“ ЕООД, гр.П. прехвърлил на „***“ ЕООД гр.В. вземане в размер на 130 729.10лв. от СТ. Г.

СТ.. Приложено е и споразумение от 26.09.2018г., сключено между „***“ ЕООД, гр.П. и СТ.

Г. СТ., по силата на което страните са се споразумели издължаването на задължението на С.С. към дружеството включващо общо от сумата 130 729.10лв. в т.ч. суми по договор за временна финансова помощ от 03.12.2017г., две фактури от 2015г. и договор за временна финансова помощ от 01.09.2015г., да бъде изплащано от С. по 1000.00лв. на месец, по банкова сметка на дружеството.

По делото са приложени (от л.8 до л.15) преводни нареждания от С.С. по банкова сметка на „***“ ЕООД гр.В., с посочено основание на всичките „споразумение“ за следните суми: на 19.02.2021г. за сумата от 350.00лв.; на 25.07.2019г. за сумата 600.00лв.; на 07.06.2019г. за сумата 600.00лв.; на 19.04.2019г. за сумата 600.00лв.; на 18.03.2019г. за сумата от 600.00лв.; на 27.12.2018г. за сумата 2000.00лв. и на 08.02.2019г. за сумата от 600.00лв., или общо сумата 5350.00лв.

По делото се представени и доказателства (договор за продажба на тор от 19.12.2013г., приемно-предавателен протокол от същата дата, договор за временна финансова помощ от 29.10.2013г. преводно нареждане от 03.12.2014г.) от които се установява, че между С.С. и „***“ ЕООД, гр.П., в периода 2013-2014г. е имало търговски взаимоотношения.

От приложеното в цялост дело по несъстоятелност №148/2018г. по описа на ТОС, се установява, че с Решение №23/25.03.2019г. е обявена неплатежоспособността на „***“ ЕООД, гр.П. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С решение №184/22.07.2019г. това решение на ТОС е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността на дружеството, като е определена нова начална дата-30.11.2013г. С решение №***г. на ТОС производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване в ТР на „***“ ЕООД, гр.П..

По делото е изискана и приложена и преписка от РП гр.Т., ТО-П., образувана по жалба от С.С., против Й.П.-управител на „***“ ЕООД гр.В. от 17.06.2021г., в която е изложил данни, че управителя на дружеството постоянно му звъни по телефона и го притеснява както него, така и членове на семейството му, във връзка с издадения ИЛ за сумата от 25 000.00лв. частичен иск от цялата сума в размер на 130 729.10лв. По тази преписка са изискани сведения от Й.П., който е изложил твърдения за отправени заплахи от страна на С.. Изискани са сведения и от С. и други лица. Вследствие на това и на двамата са съставени протоколи за предупреждение по чл.56 от ЗМВР, да не влизат в пререкания един с друг, и да не предприемат самоуправни действия спрямо личността и семейството на другия. С Постановление от 01.09.2021г. на прокурор от РП гр.Т., ТО-П., е отказано да се образува ДП, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

По делото са разпитани свидетели и на двете страни.

От показанията на св.С.И. се установява, че между С.С., управителя на „***“ ЕООД гр.В. и управителя на „***“ ЕООД, гр.П. са се състояли няколко срещи. На 22.10.2018г.

3 тримата се срещнали в заведение в гр.П., при която среща В. (управителя на „***“ ЕООД, гр.П.) предал на С. договора за цесия, както и документация свързана със задълженията мудоговори за временна финансова помощ и процесната запис на заповед. След това осъществили още няколко срещи, като последния път се срещнали пред нот.Ю.Й. във връзка с възбрани на имоти на С., като по данни на свидетеля самия С. предоставил данни за тях на ищцовото дружество.

Показанията на св.Д.Д. са също за това, че на 22.10.2018г. е осъществена среща между С., Й. и В., като на тази среща присъствал както този свидетел, така и св.И.. При тази среща В. казал на С., че вземанията му преминават към фирмата на П., като това което разбрал този свидетел, че ставало въпрос за над 100 хил. лева. След около две-три седмици С. и П. отново се срещнали, за да говорят на тази тема- кой на кого прехвърля и на кого трябвало да плаща.

От показанията на св.П.Петров се установява ,че същия е имал отношения както със С., така и „***“ ЕООД, гр.П. от 2013г.. През 2018г. управителя на „***“ ЕООД, гр.П., му се обадил и му съобщил, че му е съставен ревизионен акт в размер на 100 хил.лева от данъчните служби. Тъй като искал да обжалва този акт, под предлог, че има вземания от земеделски производители, поискал да подпише документ, че му дължи 50 хил.лева, който след приключването на делото щял да се скъса. Тъй като имали добри взаимоотношения с В., свидетеля се съгласил и подписал този документ. По-късно се оказало, че В. дължал пари на „***“ ЕООД гр.В., и заради това продал това вземане. Свидителят твърди, че от С. знае, че по същия повод В. накарал и него да подпише документ за задължения към „***“ ЕООД, гр.П., които също по-късно били прехвърлени на ищцовото дружество. След това С. започнал да му се обажда уплашен, заради това, че го притеснявали от „***“ ЕООД гр.В. за това задължение. В този смисъл са и показанията на св.К.И., който също по настояване, със същите съображения за данъчна ревизия от страна В. подписал запис на заповед, че се задължава да му заплати сумата от 50 хил.лева, въпреки, че към този момент нямал такива задължения. Напротив „***“ ЕООД, гр.П. му дължали пари за 40т. царевица. Три дни след това дошъл управителя на ищцовото дружество, да подписва документи и разбрал, че В.