Решение № 1146 от 30.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. Пловдив, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330201414 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Х. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Ж. П. срещу Наказателно постановление № 24-1030-000086 от 25.01.2024 г., издадено от Р.К.П. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 5 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон, но без да се сочат конкретни негови пороци. Моли се наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Ж. П., който пледира извършването на нарушението да е недоказано по делото. Предлага на съда да бъдат ползвани с доверие показанията на свидетелите С. Р. С., К.А.Д. и П.М.Н., като счита, че от тях не се установява при приближаването към процесната пешеходна пътека на автобуса, управляван от жалбоподателя, на нея да е имало пешеходец. Досежно свидетелските показания на актосъставителя твърди да съществуват противоречия между тях и съставени документи по преписката от същия ***, поради което предлага да не им бъде давана вяра.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 27136/11.03.2024 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е 1 правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа извършването на нарушението да е непосредствено от възприето от полицейските служители, участвали при проверката. Счита, че деянието не представлява маловажен случай на административно нарушение. Наложеното наказание намира за правилно определено по вид и размер. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И. Х. Й., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 16.02.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ – Пловдив на същата дата, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят И. Х. Й. работил като ****.

На 04.01.2024 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Й. управлявал автобус „Исузу Ситибус“ с рег. № *** по линия № ***, чийто маршрут минавал през бул. „Хаджи Димитър“. *** в автобуса била свид. К.А.Д.. Тя седяла на предната седалка, откъдето ***. Преди да достигне до спирката на бул.

„Хаджи Димитър“ като пътник в автобуса се качил свид. П.М.Н.. Той се насочил към предната врата и си купил билет от свид. Д.. След това свид. Н. останал прав в предната част на превозното средство, в близост до първата седалка, където се намирала свид. Д..

В 11:40 часа на 04.01.2024 г. управляваният от жалбоподателя автобус „Исузу Ситибус“ с рег. № *** се придвижвал по маршрута си в гр. Пловдив, като достигнал до бул. „Хаджи Димитър“ № 12, където намалил скоростта си, за да премине през изкуствена неравност на пътя, представляваща издигнато над нивото на пътната настилка съоръжение за ограничаване на скоростта тип „легнал полицай“. Непосредствено след него имало пешеходна пътека, която била очертана с напречна пътна маркировка М8.1. Жалбоподателят Й. се огледал и не видял да пресича пешеходец нито отляво-надясно, нито отдясноналяво пред автобуса. Свидетелите Д. и Н., които през това време все още се намирали в предната част на превозното средство и гледали напред, също не видели пешеходец.

Докато автобусът „Исузу Ситибус“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Й., преминавал през съоръжението за ограничаване на 2 скоростта, свид. К. Г. Г. – ***, му подал сигнал за спиране. На тази дата свид. Г. изпълнявал служебните си задължения, като за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. бил назначен в състава на *** №*** заедно със свид. С. Р. С. и двамата участвали в провеждана специализирана полицейска операция на територията, насочена към проверка за спазване от водачите на правилата за предимство и пропускане на пресичащите пешеходци. При приближаването на процесния автобус към пешеходната пътека на бул. „Хаджи Димитър“ № 12 в гр. Пловдив свид. С. връчвал фишове, поради което не наблюдавал пътната обстановка. Свидетелят Г. неправилно възприел, че намиращо се наблизо лице /неустановено по делото/ имало намерение да пресича, поради което приел, че жалбоподателят като водач на нерелсово моторно превозно средство не е пропуснал пешеходец. След подадения сигнал от свид. Г. жалбоподателят спрял и още на място възразил срещу констатацията на полицейския служител.

На същата дата – 04.01.2024 г., свид. Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1191566 срещу жалбоподателя Й., в негово присъствие и в присъствието на свид. С.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Жалбоподателят Й. подал писмено възражение срещу акта, което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото.

Спорът в настоящото производство се концентрира около въпроса дали при приближаването на управлявания от жалбоподателя автобус към процесната пешеходна пътека на нея е имало стъпил или преминаващ пешеходец. За останалите обстоятелства, включени в предмета на доказване, събраният по делото доказателствен материал е еднопосочен и непротиворечив. Досежно описаното спорно обстоятелство на първо място съдът констатира, че нито в АУАН и наказателното постановление, нито в останалите материали по преписката е посочена самоличността на пешеходеца, за когото е прието да не е пропуснат на пешеходна пътека от жалбоподателя като водач на МПС. В свидетелските си показания актосъставителят Г. признава да не е изследвал това обстоятелство, като заявява: „Не съм установил самоличността на пешеходеца, защото не съм длъжен да му установявам самоличността“. Настоящият състав намира, че добрата практика при изследването на такъв вид административни нарушения изисква да бъде установен и непропуснатият пешеходец, тъй като неговите евентуални свидетелски показания биха могли съществено да допринесат за 3 разкрИ.ето на обективната истина и преодоляването на спорните моменти.

Този пропуск е неотстраним на настоящия етап от процеса, тъй като по делото липсват каквито и да е данни, които да насочат към установяване на самоличността на пешеходеца с оглед неговото призоваване за разпит. Поради това фактическата обстановка следва да бъде установена въз основа на останалия събран доказателствен материал. В тази връзка по делото са разпитани четирима свидетели. За всеки от тях се доказва да се е намирал на мястото на извършване на деянието, поради което възприятията си те са формирали непосредствено като очевидци.

Единственото съществено противоречие в свидетелските показания засяга изясненото по-горе спорно обстоятелство за наличието на пешеходец при приближаването на процесния автобус към пешеходната пътека на бул.

„Хаджи Димитър“ № 12 в гр. Пловдив. От всички разпитани по делото свидетели твърдения да е имало пешеходец, стъпил на пешеходната пътека, се съдържат единствено в показанията на свид. Г.. Така основателно се явява становището на жалбоподателя, че показанията на актосъставителя са изолирани и не намират подкрепа във възприятията за случилото се на нито един от другите установени в хода на процеса очевидци.

По делото е разпитана и свид. К.А.Д.. За нея се установява да е *** в процесния автобус по линия № *** към датата на деянието. Изяснено е и конкретното местоположение на свид. Д. в автобуса, като тя е седяла на първата пътническа седалка, за да продава билети на качващите се в превозното средство пасажери. Това й твърдение се подкрепя от показанията на свид. Н., а и е съобразено с изпълняваната от Д. работа. Съдът приема, че за тази свидетелка се доказва да има съхранен ясен и конкретен спомен от процесния случай, като в показанията си тя описва както точната дата, така и мястото, на което автобусът е спрян за проверка от полицейските служители.

Свидетелката Д. е категорична, че наблюдавайки пътя пред превозното средство, не е видяла никакъв пешеходец при приближаването на автобуса към процесната пешеходна пътека. При оценката на достоверността на показанията й съдът съобрази от една страна подробния и детайлен разказ като обстоятелство, придаващо завишена доказателствена стойност, но от друга страна отчете и близките извънпроцесуални отношения на свидетелката с жалбоподателя, като установява се, че двамата се намират във фактическо съжителство. Последното се оценява като факт, който би могъл да бъде потенциален източник на заинтересованост за свидетелката от изхода на делото. Същевременно съвместното й съжителство с жалбоподателя не означава, че автоматично показанията на Д. са недостоверни и в тях се потвърждават неистини. Същата е допустим свидетел в процеса, поради което липсва правно основание отнапред да се подхожда с предубеждение към истинността на твърденията й. Ако законодателят е искал да отрече доказателствената стойност на показанията на близки до санкционирания лица, то не би предвидил те да са допустими свидетели в процеса, ако след това съдът да е обвързан да не дава вяра на тези показания. Противното би 4 представлявало освен едно излишно процесуално разхищение, то и логическо абсурдно положение да се събират доказателства чрез разпитат на процесуално допустими свидетели, за които отнапред да е ясно, че ще бъдат изключени като краен резултат. Именно поради това заинтересоваността на свидетелката и евентуалната недостоверност на твърденията й не се предполага a priori, а следва да бъдат доказани. Това се прави, като се установи, че твърденията на съответния свидетел не съответстват на случилото се в обективната действителност.

Изхождайки от тези ръководни принципи при оценката на показанията на свид. Д., съдът приема, че в случая те са достоверни, поради което им се дава вяра. Решаващ аргумент за този извод настоящият състав извежда от дейността по проверка на показанията на свид. Д. чрез съпоставката им с останалите събрани доказателствени материали. При тази дейност се установява, че показанията на свидетелката изцяло намират подкрепа в разказа на свид. П.М.Н.. За последния се доказва по делото да е случаен очевидец на деянието като пътник в автобуса, управляван от жалбоподателя.

При свид. Н., подобно на свид. Д., също са изследвани предпроцесуланите му отношения с жалбоподателя Й.. Така установява се, че двамата не са се познавали преди датата на деянието. След този момент се разкрива, че също не поддържат никакви отношения, включително приятелски. В този смисъл при свид. Н. не възниква никакво съмнение за възможна негова предубеденост, провокирана от отношенията му със страните по делото.