Протокол № 438 от 29.09.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 438 гр. С., 25.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222200600321 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят тъжител Д. Г. Г., редовно уведомен, се явява лично и с повереника си адв. Д. Д.а-Ф. от САК, редовно упълномощена от по-рано.

Подсъдимата И. И. И., редовно уведомена, се явява лично и със защитника си адв. М. М. от АК - С., редовно упълномощена от по-рано.

Свидетелката А. С. А., редовно призована, се явява лично.

АДВ. Д.А: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Производството продължава във фаза на съдебното следствие.

Съдът пристъпи към СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТ на явилите се СВИДЕТЕЛИ:

А. С. А. на 43 год., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.

С в и д . А. А., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, 1

ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Наскоро родих, но в момента все още съм в болнични, тъй като детето ми е недоносено. Моята бременност не беше нормална, имах проблеми и от много време реално не съм на работа, но се водя на работа в Дирекция Социално подпомагане гр.Н.З., отдел „Закрила на детето“. Там работя от 2014 г. Към момента съм в болнични от октомври 2022 г. Не съм работила в други отдели в ДСП. Работила съм само в отдел „Закрила на детето“. Запозната съм със случая на Г. Г., цялата Дирекция е запозната. Проблемен случай е, но не е единствения проблемен случай в Дирекцията. Детето не искаше да ходи при баща си, проблемен случай е както казах, но ние през цялото време сме настоявали това да се случи т.е. той да има контакти с баща си. Г. е дете на разведени родители. Нямам реален спомен, но доколкото знам родителските права бяха предоставени на майката.

Имаше привременни мерки. Аз не искам да лъжа, тъй като мина много време и някои подробности не си ги спомням, а и самия случай се въртя и при други колеги, тъй като е проблемен.

В началото случая беше възложен на мен и това беше през 2016 г. До 2021 – 2022 г. работих по случая, малко преди да изляза в болнични, а в последствие го прехвърлиха на друг колега. Детето навърши пълнолетие когато беше случая при другата колежка. По мое време детето не беше още навършило пълнолетие. Те родителите имат много дела. Дирекцията винаги е съдействала. Г. Г. отказваше да говори с баща си, да се вижда с него, да контактува. Опитвахме се да съдействаме. Бащата имаше съдебно решение, с което беше определен режим на лични контакти - мисля, че беше първа и трета седмица и ваканциите детето да е при него. Всичко това е описано в съдебното решение.

ВЪПРОС на адв. Д.А: Спомняте ли си, че със съдебно решение правата са били предоставени на бащата?

СВИД. А.: Действителност имаше такъв период, през който родителските права бяха предоставени на бащата, но не мога да конкретизирам периода. Категорична съм, обаче, че с последното решение родителските права бяха предоставени на майката.

ВЪПРОС на адв. Д.А: По времето когато е действало това съдебно решение, с което родителските правата са били предоставени на бащата, къде живееше детето?

СВИД. А.: Детето живееше при майката.

ВЪПРОС на адв. Д.А: Защо?

СВИД. А.: Защото детето отказваше да отиде при бащата.

ВЪПРОС на адв. Д.А: Вие като структура, която следи за интересите на детето съдействахте ли на бащата да бъде изпълнено това съдебно решение?

СВИД. А.: Мисля, че сме съдействали. Казвам сме, т.е. използвам множествено число, защото в проблемни случаи като този колегата никога не ходи сам, винаги ходим по двама социални работници.

ВЪПРОС на адв. Д.А: Как конкретно съдействахте?

2

СВИД. А.: Винаги когато господин Г. е идвал и е търсил нашето съдействие лично аз за себе си мога да твърдя, че съм откликвала, както и съм му помагала. Провеждали сме консултации многократно с детето за тези му задължения, както и с майката многократно. Изпращани са с направление към Център за обществена подкрепа, каквито са нашите правомощия. В ЦОП има психолози, които да консултират, да помагат, да съдействат. Винаги сме ходили на адрес когато е трябвало да убедим детето да отиде при бащата. Аз лично съм разговаряла и всички колеги от отдела също. Няма колега, който да не е работил по случая. Детето обаче отказваше да отиде при бащата.

ВЪПРОС на СЪДА: Какво е било поведението на майката по време на тези срещи?

СВИД. А.: Майката е осигурявала достъп до детето. Майката в мое присъствие не го е убеждавала да не отиде при баща си. Случвало се е обратното - тя самата да се опитва да обеди детето да отиде при бащата. В мое присъствала майката е казвала, че и е писнало от институции, от намесата на чужди хора и е казвала на детето да отиде при баща си. Но то отказваше.

ВЪПРОС на адв. Д.А: Вашата работа е свързана с това да следите висшия интерес на детето. Липсата на срещи с бащата и в тази връзка и липсата на мъжко присъствие не поставя ли детето в риск?

СВИД. А.: Именно поради тази причина се е водил случая толкова продължително и до навършване на 18 годишна възраст на детето. Този случай не е бил затворен и се е работило по този случай чак до навършване на 18 годишна възраст на детето. Многократно е консултирано детето.

Многократно са насочвани към социални услуги, но резултат нямаше. Детето не желаеше.

ВЪПРОС на адв. Д.А: Беше ли обяснено на майката и на детето по време на консултациите, които са водени, че е налице съдебен акт, съгласно който родителските права са предоставени на бащата и какво следва от неизпълнението на този съдебен акт?

СВИД. А.: Беше обяснено на майката и на детето включително и това, че майката може да носи съдебна отговорност за неизпълнение на съдебното решение и така сме се опитвали да го убедим да отиде детето при баща си, защото майката може да понесе отговорност.

ВЪПРОС на адв. Д.А: Във вашата компетентност влиза ли да издавате задължителни предписания, когато убеждаването не действа?

СВИД. А.: Да, издавани са такива задължителни предписание. Аз съм ги издавала. Не мога да кажа кога точно, не мога да посоча дати. В документацията всичко е налице. Мисля, че впоследствие колегата, който пое случая също е издавал такива предписания, но не мога да кажа кога.

ВЪПРОС на СЪДА: Изпълнявани ли са тези предписания?

СВИД. А.: След като не са минали следващото ниво, защото те трябва да минат и през дело и наказателна отговорност да се носи са били изпълнявани точките, които са били посочени в самото предписание, тъй като в противен случай трябва да се стигне до дело и да се наложи 3 административно наказание за неизпълнение на предписанието. Не са налагани такива наказания на майката.

ВЪПРОС на Д. Г.: ДСП Н.З. беше осъдена да издаде задължително предписание. Имате ли представа, защо дотогава не бяха издавани такива за да се стигне до административно дело и да бъдат осъдени?

СВИД. А.: Да, известно ми е малко преди да изляза в болнични това се случи, но имаше издадени предписания и преди това. Не съм сигурна дали случая е бил прехвърлен тогава. От моя страна има издавани предписания преди това.

ВЪПРОС на Д. Г.: Имали указания родителите да не се запознават с документите, които се издават от ДСП?

СВИД. А.: Не съм запозната с такова указание. Аз лично на господин Г. съм предоставила копия от протоколи и всички документи касаещи случая, когато е идвал и когато сме си говорили нормално без нападки и обиди.

ВЪПРОС на Д. Г.: Кога беше предоставена преписката на съда, преписката касаеща детето ми?

СВИД. А.: Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като има толкова много дела, че аз в момента не искам да излъжа.

ВЪПРОС на Д. Г.: Имаше ли съдебно решение/определение, с което беше задължен отдел Закрила на детето да присъства на срещите с детето?

СВИД. А.: Знам, че имаше такъв период когато от съда бяхме задължени включително и в събота и в неделя, през почивните ни дни да присъстваме на срещите. Аз съм присъствала. Колежката ми също е присъствала. Другата ми колежка също, тъй като мен ме е нямало. Не мога да кажа коя събота, не мога да кажа коя неделя, но съм присъствала. За всяка среща има съответните протоколи, всичко се протоколира винаги, ние сме длъжни да го направим.

ВЪПРОС на Д. Г.: Известно ли ви е дали е проведен летен режим за контакти някога с детето? Кога е проведен?

СВИД. А.: Известно ми, че е проведен. Но не е проведен така както е описан в съдебното решение примерно 20 дни или 30 дни. Детето не е стояло толкова дни при бащата както е записано в съдебното решение. Знам, че са се виждали, знам, че са излизали. Лично ние сме ги виждали в центъра в града.

Н.З. е малък град, ние се познаваме, включително и аз съм го виждала с очите си по центъра на града, но със сигурност така както е определен със съдебното решение срока не мога да твърдя и мисля, че няма такъв дълъг период от 30 дни, през който детето да е било с бащата. Ако имаше такъв дълъг период щеше да ни е известен.