Определение № 4073 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2110/2023
- Вид
- Определение № 4073
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 25.10.2023
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4073 гр. Варна, 25.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20233100502110 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба вх. № при ВРС 74626/10.10.2023 г., депозирана от ищеца по спора в първата инстация «Бляк сий инвестмънт тръст» ЕАД против Определение № 11877/03.10.2023 г., с което е оставено без уважение отправеното искане по чл. 389 от ГПК.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване на определението на ВРС, но по същество е неоснователна.
В производството по гр.д. № 12653/2023 г. ищцовото дружеството претендира да бъде осъден ответникът «ВС» ЕООД, гр. София да изпълни облигационни задължения, произтичащи от Договор за поддръжка и управление от 05.02.2009 г. на комплекс Йо Обзор, м. Южен плаж, построен в ПИ с идентификатор ***, в който притежава в собственост по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.02.2009 г., а именно апартамент с идентификатор 53.45.503.212.4.41,ведно с избено помещение и паркомясто. Твърди се, че съществува между страните валидно правоотношение по горепосочения договор, условието за чието действие е настъпило, а именно подписване на нотариалния акт.
Според ищеца, съгласно чл. 2.1. и 2.7. от договора , собственикът на обект в сградата е задължен да заплаща годишна такса в размер на 10.00 евро без ДДС на квадратен метър от притежаваната площ, в това число и припадащите се идеални части. След индексация на дължимата сума на кв.м. в резултат на инфлационни процеси съгласно уговорката в чл. 5.1., дължимото възнаграждение за 2021 г. е 12.94 евро без ДДС, а за следващата 2022 г. – 13.95 евро без ДДС.
Така при обща площ на обекта от 168.93 кв.м., ищцовото дружеството твърди, че за 2021 г. и за 2022 г. общо дължимата и незаплатена такса по договора възлиза на 5451.02 евро с ДДС, който се претендира по иска.
Ищецът също така сочи, че ответното дружеството е заплащало всички 1 дължими такси до 2021 г. както и за настоящата 2023 г. Сумите, по твърденията в иска се претендират за поддръжка на общите части на комплекса, в който се намира жилището, собственост на «ВС» ЕООД.
Представени са договор за поддръжка и управление от 05.02.2009 г., сключен преди влизане в сила на ЗУЕС и без нотариална заверка на подписите, договори между дружеството изпълнител /ищец/ и трети лица за поддръжка на общи части в процесната сграда и доказателства за заплащане на суми по тях.
При горните твърдения, съдът счита, че исковата молба е нередовна, доколкото не са наведени детайлни твърдения в същата дали правоотношението по поддръжка и управление на общи части касае комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС, а ако не – какво е основанието за сключване на договор за поддръжка на общи части, с индивидуален собственик на обект. Това уточнение е необходимо, независимо, че договорът е без нотариална заверка на подписите като сключен преди влизане в сила на ЗУЕС и е факт с правно значение, относим към квалификацията на правния спор, която ще бъде дадена от съда. Ясните и конкретни твърдения на ищеца по чл. 127 ал.1 т.4 от ГПК са от значение и за защитната позиция на ответника.
Поради горното и по нередовна искова молба съдът не може да направи извод както за вероятна основателност на претенцията, респективно отправеното искане по реда на чл. 389 от ГПК следва да се остави без уважение.
По тази причина, макар и по други мотиви обжалваното определение ще бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11877/03.10.2023 г. на ВРС по гр.д.
№ 20233110112653 по описа на съда.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване съдопроизводствените действия и преценка редовност на ИМ.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2