Определение № 505 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Варна, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501152 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. В. Е. П. - Д., процесуален представител на въззивницата Ж. М. А., за изменение в частта за разноските на Решение № 1278/25.11.2024г., постановено по настоящото дело, посредством присъждане на адвокатско възнаграждение в нейна полза за двете инстанции в размер на 1 932лв., на осн. чл.38, ал.1, т.3 вр. чл.38, ал.3 от ЗАдв.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна Д. Д. чрез адв. В. А. изразява становище за частична основателност на молбата по чл.248 от ГПК.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Молбата по чл.248 от ГПК е заявена в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на Ж. М. А. срещу Решение № 1295 от 15.04.2024г. по гр. дело № 4611/2023г. на ВРС, 17ти състав, с което отв. Ж. М. А. е осъдена да заплати на ищцата Д. М. Д. сумата от 6660лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатено на 18.04.2018г. адвокатско възнаграждение за сключен между страните по делото устен договор за правна защита и съдействие, които вреди са настъпили в резултат на виновното неизпълнение от ответницата на договора за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 12.04.2023г. до 1 пълното изплащане на задължението, на осн. чл.51 ЗАдв.

С Решение № 1278/25.11.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е отменил Решение № 1295 от 15.04.2024г. по гр. дело № 4611/2023г. на ВРС, 17-ти състав и вместо това е отхвърлил иска Д. М. Д. за осъждане на Ж. М. А. да заплати на ищцата Д. М. Д. сумата 6660лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди на осн. чл.51 от ЗАдв. С въззивното решение не са присъдени разноски в полза на ответницата-въззивница.

Съгласно чл.38, ал.1, т.3, предл. трето от ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист – колега, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът има право на възнаграждение за положения от него труд, като съдът определя размера му съобразно фактическата и правна сложност на делото и вида и обема на предоставената защита (решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на СЕС и актуалната практика на ВКС във връзка с него), като предвидените в НМРАВ минимални размери се вземат предвид като коректив.

За да се уважи искането в този случай е от решаващо значение правна помощ по делото да е реално осъществена, както и относно нея да има изявление, че е предоставена като безвъзмездна спрямо лица от кръга по чл.38, ал.1 ЗАдв, респективно да няма данни или възражения за обратното.

В настоящия случай искането за присъждане на разноски при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв действително е направено своевременно пред ВРС преди даване ход на устните състезания, като няма възражение от насрещната страна срещу предпоставките на искането, което следва да бъде взето предвид от съда. По принцип е изискуемо и представянето на договор за правна защита с отразена договореност за безплатна защита при хипотеза на чл. 38 ЗАдв, но доколкото писмената форма не е за действителност, договореността би могла да бъде изяснена и по друг начин (с други документи или изявление от страна, което не е оспорено).

Настоящият съдебен състав споделя напълно разбирането за нуждата от представяне на писмен договор между адвокат и клиент в случаите, когато се претендира от насрещната страна репариране на реално платен хонорар, както и в хипотезите по чл.38, ал.1, т.1 и т.2 ЗАдв. Във всички тези случаи се касае за частноправни отношения между адвокат и клиент, възникнали изключително и само с оглед професионалните качества на адвоката и частните интереси на клиента. В хипотезите по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв обаче упълномощаването се базира и на особена житейска връзка, близост и доверие между пълномощника и страната (роднини, близки или колеги), с оглед на които при липсата на спор и съмнение в особеното качество (несъмнено в случая адв. А. и нейния пълномощник са адвокати) и при реално предоставена процесуалн защита, то в случая предпоставките по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв са налице и за двете съдебни инстанции (с оглед резултата от спора пред ВОС).

Относно размера на вземането съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото (в т.ч. предявен само един иск от един ищец срещу един ответник), извършените процесуални действия в хода на процеса, които 2 не са необичайни за дела с такъв предмет, броят на откритите заседания, респ. липсата на нови доказателства пред втората инстанция, адв. възнаграждение за първоинстанционното производство следва да бъде определен в минимален размер от 966.00лв., а за въззивното такова – в размер на 3/4 от хонорара пред първата инстанция (по горните критерии и по арг. от чл.9, ал.1 от НМРАВ) или сумата от 724.50лв., или общо сумата 1690.50лв.

По изложените съображения и в конкретиката на случая съдът намира преценява молбата по чл.248 ГПК основателна до посочените размери.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №1278/25.11.2024г., постановено по в. гр. дело №1152/2024г. по описа на ВОС, IV с-в ГО, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Даниела М. Д., ЕГН**********, да заплати на адв. В. Е. П.

– Д. от ШАК, личен №1700027197, сумата от 966.00лв. – адв. хонорар за процесуално представителство на ответницата по делото пред ВРС,както и сумата от 724.50лв. – адв. хонорар за процесуално представителство на въззивницата в производството пред ВОС, на осн. чл.248 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.3 вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване едноседмичен срок от връчването му на страните. пред ВКС на

РБ, в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3