Решение № 1463 от 22.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело №

20221100102753 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 17.03.2022 г. П. П. е заявил, че към 2009 г. той е имал над 20 години юридически стаж, като 15 години от тях са били като магистрат - следовател, прокурор във ВКП, а към 2009 г. председател на Военно-апелативния съд (Военно АС). Той е бил с военно звание полковник.

[2] На 22.04.2014 г. прокурор от Военно-окръжна прокуратура – София (ВОПС) е привлякъл П. П. като обвиняем за три тежки умишлени престъпления от общ характер. Това са били престъпления по:

- чл. 202, ал. 2, т. 1, връзка с чл. 201, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл.

20, ал. 2 от НК;

- чл. 248а, ал. 3, връзка с ал. 2, пр. 1, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;

1

- чл. 248а, ал. 3, връзка с ал. 2, пр. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с чл.

18, ал. 1 от НК.

[3] По искане на Главния прокурор на 15.05.2014 г. П. П. е бил отстранен от длъжността председател на Военно АС до приключване на наказателното производство. По заявление на П. П. на 26.02.2015 г. ВСС го е освободил от длъжността председател на Военно АС и съдия във Военно АС.

[4] На 31.03.2015 г. ВОПС е внесла срещу П. П. обвинителния акт за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, връзка с чл. 201, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и престъпление по чл. 248а, ал. 3, връзка с ал. 2, пр. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. На 22.12.2020 г. е влязла в сила присъда, с която П. П. е бил признат за невиновен по обвиненията, които са му били повдигнати.

[5] П. П. е понесъл особено тежко наказателното производство, водено срещу него, което е било свързано с работата му като председател на Военно АС и е засегнало професионалната му репутация. То също е изисквало продължителното му участие в него и усилия. П. П. е преживял стрес и е бил напрегнат. Обвинението е било отразявано в медиите. Наказателното производство е възпрепятствало възможността му да работи и да се развива професионално и му е създавало притеснения, че не може да се грижи за семейството си. Много от познатите му са се отдръпнали от него. П. П. оценява на 500 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпял от незаконното обвинение.

[6] От наказателното производство П. П. е претърпял и имуществени вреди. Те са за:

9 600,00 лева за адвокатска защита по наказателното производство;

19 291,20 лева обезщетение в размер на законната лихва от 10.03.2015 г. до 25.02.2021 г. върху 27 279,00 лева обезщетение при освобождаване от длъжност на съдия с повече от 10 години стаж;

30 732,42 лева обезщетение в размер на законната лихва от 31.05.2014 г.

2 до 21.07.2021 г. върху отделните помесечни разлики в брутното трудово възнаграждение, които не са били изплатени на П. П. от момента на временното му отстраняване от длъжност на 22.04.2014 г. до освобождаването му от длъжност на 10.03.2015 г., които са за 44 907,08 лева;

1 039,03 лева неизплатени суми за допълнително материално стимулиране (ДМС) от 22.04.2014 г. до 22.12.2020 г.;

441,36 лева неизплатени суми за социално-битово и културно обслужване (СБКО) от 22.04.2014 г. до 22.12.2020 г.

[7] Ответникът Прокуратурата на Република България (Прокуратурата) не е изплащала на П. П. обезщетения за неимуществените и имуществените вреди, които той е претърпял от незаконното обвинение. Затова той моли съда да осъди Прокуратурата да му изплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размерите, описани по-горе. П. П. търси също и законната лихва върху всяка една от сумите от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 3-11).

2. На ответника

[8] Прокуратурата оспорва предявените искове. Тя заявява, че:

1. П. П. не е бил оправдан по повдигнатото му обвинение с присъда, влязла в сила;

2. дори да е бил оправдан с влязла в сила присъда, П. П. не е претърпял вреди от наказателното производство, водено срещу него;

3. Прокуратурата не е била източник на информацията за воденото наказателно производство, която е била отразявана в медиите;

4. търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно;

5. П. П. не е заплатил търсеното адвокатско възнаграждение за защита по наказателното дело;

6. на П. П. не се дължат законни лихви, тъй като:

- вземанията, за които законните лихви се търсят, са ставали изискуеми след покана от П. П., а такива покани той е отправил едва на 3

11.01.2021 г.;

- вземанията, за които се търсят законни лихви, са били дължими едва след 22.12.2020 г., когато евентуално е влязла в сила оправдателната присъда;

7. ДМС се дължи само за съответната година и не може да се изплати по-късно, а не се дължи на П. П. и сума за СБКО;

8. върху законните лихви не се дължи законна лихва. Затова

Прокуратурата моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 199205).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[9] През 1988 г. П. П. е започнал работа като следовател. През 1993 г. той е станал съдия в Софийския военен съд, а през 2000 г. съдия във Военно АС. От 2000 г. до 2004 г. П. П. е бил прокурор, завеждаш отдел във ВКП (стр.

4 от атестацията, л. 17-24).

[10] На 13.12.2004 г. П. П. е бил назначен за заместник на административния ръководител на Военно АС, като той е бил с военно звание полковник (заповедта, л. 15). П. П. е бил принципен, справедлив, компетентен, ползвал се е с уважение и авторитет сред съдиите, служителите на съда и останалите си колеги в съдебната система (стр. 4 от атестацията, л.

17-24). През 2009 г. ВСС му е определил много добра комплексна оценка (извлечението от протокола, л. 25).

[11] На 20.05.2009 г. ВСС е избрал П. П. за административен ръководител - председател на Военно АС (протокола от заседанието на ВСС, л. 26). На 09.06.2009 г. той е встъпил в длъжност (акта, л. 16).

[12] П. П. е бил спокоен и уравновесен, готов да предостави съвет и подкрепа. Той е бил в отлична физическа и психическа форма; бил е отличен 4 планинар; спортувал е ски, плуване и фитнес; бил е отворен към света.

Семейството на П. П. се е състояло от съпругата и дъщеря му, която е била студентка; възрастната му майка и сестра му, която е била адвокат (показанията на свидетелите Н. и Д., л. 249-252).

[13] На 22.04.2014 г. прокурор от ВОПС е привлякъл П. П. като обвиняем за престъпления по:

1. чл. 202, ал. 2, т. 1, връзка с чл. 201 от НК, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;

2. чл. 248а, ал. 3, връзка с ал. 2, пр. 1, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;

3. чл. 248а, ал. 3, връзка с ал. 2, пр. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с чл.

18, ал. 1 от НК. На П. П. не е била наложена мярка за неотклонение (постановлението, л. 27-33). На 28.04.2014 г. той е бил разпитан (протоколът, л. 34).

[14] По предложение на главния прокурор, на 15.05.2014 г. ВСС е отстранил временно П. П. от длъжност съдия и председател на Военно АС до приключване на наказателното производство срещу него (протоколът, л.

55). На 17.12.2014 г. Прокуратурата е изменила обвинението си и е привлякла повторно П. П. като обвиняем, но за престъпления по: чл. 202, ал. 2, т. 1, връзка с чл. 201 от НК, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; чл. 248а, ал. 3, връзка с ал. 2, пр. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК (постановлението, л. 56-64). Той е бил разпитан отново (протоколът, л. 65).

[15] На 10.02.2015 г. П. П. е подал оставка пред ВСС (заявлението, л.