Решение № 4196 от 24.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4196 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело № 20253110105323 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции от Г. А. В., ЕГН **********, адрес: град В., ул.

„П. К.“ № **, ет.**, ап.** срещу „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район М., ж.к. М., ул. „А. М.“ № **, бл.**, вх.**, ет.**, офис ** както следва:

1/ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/20.02.2024 г. е нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 на сключения между тях договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/20.02.2024 г. е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД

2/ както и да се осъди, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г. А. В., ЕГН ********** сумата от 3708 лева, представляваща заплатена сума договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/20.02.2024 г. при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да се осъди, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г. А. В., ЕГН ********** сумата от 2940 лева, представляваща заплатена сума по нищожна клауза на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1

*****/20.02.2024 г. при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: На 20.02.2024 г. е сключил с „Ф. Б.“ ЕООД договор ***** по силата на който му е предоставена в заем сума от 3000 лв. при лихвен процент -23% и ГПР 49,11 %, за срок от 12 месеца. Сочи се, че съобразно чл. 5 на договора същият се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank като договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края на работния ден и не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето сключило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. В общите условия, чл.5.1 е разписано, че преди сключване на договора за заем, дружеството оценява кредитоспособността на кандидата. Твърди, че по договорът е заплатена сумата от 6708 лева. Заявява, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие със закона, с оглед нарушаване на императивни законови изисквания, а в условията на евентуалност чл.5 от договора за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на добрите нрави. Изложени са доводи, че са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК като твърди, че съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от в полза на кредитодателя в размер на 2900 лева. Заявява, че уговорената клауза за гаранция и съответното събиране на възнаграждение е разход по кредита и следва да бъде включен при изчисляване на ГПР. Посочва, че задължително условия за сключване на договора е сключване на договора за поръчителство, поради което следва да фигурира в ГПР. Ирелевантно е обстоятелството, че кредитополучателят разполага с възможност да посочи за гарант ФЛ, вместо одобрения от ответника. Предвид факта, че сключването на гаранционна сделка е допълнителен и предварително известен на кредитора разход, то в ГПР следва да фигурира възнаграждението. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 19, ал.1 ЗПК д разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксата - възнаграждение на дружеството гарант в записания в договор размер на ГПР, а освен това липсват и компонентите на базовите допускания, дали има допълнителни такива и включените разходи в ГПР. Поради това, че тази такса не е включена в обявения на потребителя ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблуди потребителя. В условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл. 5 о договора и нищожна поради противоречие с добрите нрави. Моли се зd уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва твърдението, че поръчителството от Мултитуд Банк е задължително условие за сключване на кредитен договор, тъй като потребителят може сам да избере 2 свой поръчител. Твърди, че ищецът сам е избрал М. Б. за поръчител в попълнения електронен формуляр. Получил е преддоговорна информация, която посочва, че договорът с Фератум изисква поръчителство. Информиран е предварително за договора за гаранция, поради което оспорва наличие на заблуждаваща търговска практика. Твърди, че разходът по договора за гаранция не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна услуга. Посочва, ч ищецът е имал право да се откаже от договора, но не го е сторил. Посочва, че при ГПР не са допуснати нарушения. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни между страните са следните обстоятелства: че между Г. А. В. и „Ф. Б.“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/20.02.2024 г., както и че в ГПР не е включено възнаграждението дължимо по договора за поръчителство.

Установява се от приложения по делото договор за предоставяне на потребителки кредит № ***** от 20.02.2024 г. сключен между страните по делото, че на 20.02.2024г. между заемодателя “Ф. Б.” ЕООД и Г. А. В. заемател е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит сума в размер на 3000 лв., а заемателят се е задължил да я върне на 12 вноски, заплащайки лихвен процент в размер на 23% и ГПР в размер на 49,11 %, като е посочено, че общата дължима сума Кредита е в размер на 3690 лева. В чл. 5 от договора за паричен заем е посочено, че договорът се обезпечава с поръчителство представено от М. Б.. Към договора е представен и погасителен план, от който се установява, че първата погасителна вноска е с падеж 22.03.2024 г., а последната с падеж 15.02.2025 година, като е посочен размер на дължимата вноска, който размер е различен за всяка падежна дата. Между ищеца – Г. А. В. и търговско дружество М. Б. със седалище в Малта е сключен договор за гаранция, по силата на който търговското дружество се е задължило да обезпечи задълженията на кредитополучателя по процесния договор за предоставяне на потребителски кредит, за което потребителят - В. се е задължила да заплати сума в размер на 2940 лева, платима на 12 месечни погасителни вноски с падеж на първа вноска на 22.03.2024 г. и падеж на последна вноска 15.02.2025 г.

Прието като писмено доказателство по делото е извлечение от банковата сметка на Г. В., от което се установява, че за периода от 05.02.2024 г. до 25.04.2025 г. е заплатила в полза на „Ф. Б.“ ЕООД сумата от 6708 лева, с оглед сключения между тях договор за потребителски кредит № *****.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира следното от правна страна:

По предявения главен установителен иск с правна квалификация. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен, поради противоречие със закона, 3 съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга (в този смисъл са и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС). С Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС, е прието, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“, респ. тези разходи следва да са включени в ГПР посочен в договора за кредит.

В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49,11 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от 4

ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението/таксата уговорена по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство. В процесния случай, видно от клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителки кредит сключването на договор за предоставяне на поръчителство с конкретно определено от кредитодателя лице е условие за предоставяне на кредита, поради което следва да се приеме, че поръчителството (предоставянето на гаранция) представлява услуга свързана с договора за кредит по см. на чл. 3, буква “Ж” от Директива 2008/49.

Съгласно буква “И” на същия член сумата за предоставяне на това поръчителство следва да се включи при изчисляване на ГПР, доколкото увеличава общия размер на дълга за потребителя. В настоящия случай от обявените за безспорни факти се доказва, че в ГПР не е включено възнаграждението дължимо по договора за поръчителство/гаранция.