Решение № 3522 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3522 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504333 по описа за 2023 година

Постъпила е жалба от длъжника „С.В.“ АД срещу постановление за разноски № 10500 от 08.02.2023 г. по изп. д. № 20238510400159 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851. Излага съображения, че постановлението за разноски в частта, с която не е уважено изцяло искането му за намаляването им, е незаконосъобразно, тъй като не са изложени мотиви, поради което адвокатското възнаграждение е намалено на 540 лв. с ДДС. Счита, че неправилно е определена и таксата по т.31 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като не са представени документи, обосноваващи приемането за събиране на посочената такса. Оспорва и приетата за събиране такса по т.4 в размер на 12 лв. за изпращане на препис от обжалваното постановление, тъй като последното е връчено по електронен път, а не по пощата. Моли съда да отмени постановлението в обжалваната част, като намали размера на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Х.С. 2011“ ЕООД, с което оспорва жалбата. Излага съображения, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Счита, че адвокатският хонорар е изчислен съобразно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС, съответно 240 лв. – за образуване на изпълнително дело и 360 лв. – да процесуално представителство, защита и съдействие. С бездействието си длъжникът е дал повод за завеждане на изпълнителното производство. моли съда да остави без уважение жалбата.

Частният съдия — изпълнител М.П. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с което излага съображения, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Поддържа, че с обжалваното постановление адвокатското възнаграждение е намалено до минималния размер, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения. Процесуалният представител на взискателя е упълномощен да заведе и води изпълнителното производство, като освен молбата за образуване на изпълнителното производство е получавал книжа и е следил за развитието на изпълнителното дело. Счита, че законосъобразно са изчислени и таксите в изпълнителното производство. адвокатското възнаграждение е част от материалния интерес, върху който се начислява таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Поддържа, че таксите по т.4 и т.31 от ТТР ЗЧСИ са правилно определени, като реално са извършени услуги за тях. За съдебния изпълнител е налице задължение за водене на служебен архив, като за целта се използват канцеларски материали и канцеларски копирни услуги. Моли съда да остави жалбата без уважение.

Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба и възражението срещу нея съображения, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Изпълнително дело е образувано по молба на „Х.С. 2011“ ЕООД срещу „С.В.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2021 г. – за заплащане на сумата от 1 943 лв.- съдебни разноски. Посочен е изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника, както и е налице възлагане по чл.18 ЗЧСИ.

Молбата е депозирана чрез адв. Г.Д., с приложено към нея пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.01.2023 г. С него е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. В договора е удостоверено заплащане на сумата при подписването му.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за сумата от 3 584, 06 лв., от която: 1 943 лв. – главница, 394, 06 лв.- законна лихва за периода 11.02.2021 г. – 06.02.2023 г., 840 лв. – разноски по изпълнителното дело, 407 лв. – такси по ТТР ЗЧСИ, дължими към 06.02.2023 г.

В постановление за разноски от 23.01.2023 г. съдебният изпълнител е посочил как е формирана сумата на дължимите разноски за принудителното изпълнение: 24 лв. – за образуване, 65 лв. – извършване на справка за длъжника и неговото имущество, изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение – 24 лв., за изпълнение на парично вземане – 328, 22 лв. и по т.31 – допълнителни разноски в размер на 24 лв., както и 840 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 02.02.2023 г. длъжникът е депозирал молба, с която е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Позовава се на извършено плащане на 01.02.2023 г. на претендираното от взискателя вземане.

С молба от 07.02.2023 г. взискателят е изразил становище по направеното възражение за прекомерност, като е заявил, че минималният размер на адвокатското възнаграждение с ДДС възлиза на 540 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно 2 изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, с което съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението на длъжника относно възложените му с поканата за доброволно изпълнение в негова тежест разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение задължителни разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от длъжника е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един адвокат, съгласно чл.78, ал.1 ГПК. За да се възложат в тежест на длъжника същите следва да са реално заплатени от взискателя.

Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.

В случая извършените от взискателя действия към момента на постановяване на обжалваното постановление се свеждат до образуване на изпълнителното дело. В хода на изпълнителното производство не са извършени конкретни действия от страна на взискателя след образуване на изпълнителното дело, с цел удовлетворяване на паричното вземане, тъй като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е платил сумата, за принудителното събиране е образувано изпълнителното производство – обстоятелство, което не е спорно в отношенията между страните.

Предвид извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се свеждат единствено до образуване на изпълнителното производство и посочването на един изпълнителен способ, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 200 лв. или 240 лв. с ДДС.

Ето защо и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, неправилно разноските за адвокатско възнаграждение за оказаната от процесуалния представител на правна помощ е определено в размер на 540 лв.

По изложените съображения съдът счита, че възражението на 3 длъжника относно определения от съдебния изпълнил размер на адвокатското възнаграждение, е основателно, поради което обжалваното постановление следва да се отмени за сумата над 240 лв. до пълния размер от 540 лв., като размерът на адвокатското възнаграждение следва да се намали на 240 лв., на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Жалбоподателят оспорва задължението за заплащане на такса по т.4 и т.31 ТТР ЗЧСИ.

В т.31 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител възлага за сметка на длъжника заплащането на допълнителни разноски, които представляват разходи за следното: за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; за банкови такси и комисиони; за осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; за транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; за вещи лица; за пазачи; за преводачи и тълковници; за премахване, унищожаване и запечатване на вещи; за придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора; за заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. В забележка към посочената норма е предвидено, че допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В изпълнителното производство не се съдържат документи по ЗСчет. относно заплатени разходи от съдебния изпълнител за някое от дейностите, описани в т. 31 ТТРЗЧСИ. С оглед на това се налага изводът, че не са налице предпоставките за начисляване на допълнителни разноски по т.31 ТТРЗЧСИ.

С оглед на това възложената в тежест на длъжника такса по т.41 ТТР ЗЧСИ следва да се отмени.

В т. 4 ТТР ЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса в размер на 10 лв. за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. Тази такси се начислява само за връчване на посочените документи по пощата, доколкото за връчване на други документи е предвидена друга такса – т.5 ТТР ЗЧСИ. В случая съдебният изпълнител е начислил посочената такса с обжалваното определение и е за връчване на препис от същото. В т.4 ТТР ЗЧСИ не е предвидено начисляване на такса в посочения размер за връчване на препис от акт на съдебния изпълнител по електронен път. По делото се установи, че длъжникът е посочил електронен адрес, на който са връчване преписи от актовете на съдебния изпълнител, както и от книжата. Обжалваното определение не е изпращано по пощата. Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание за начисляване на такса по т.4 ТТР ЗЧСИ..

Тъй като в тежест на длъжника следва да се възложи адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., вместо определените от съдебния изпълнител 540 лв., то следва да се намали размера и на определената таса по т.26 ТТР ЗЧСИ вместо определените от съдебния изпълнител в размер на 262, 37 лв. на 233, 57 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 08.02.2023 г. по изп. д. № 4

20238510400159 по описа на ЧСИ М.П., ЧАСТТА, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение за сумата над 240 лв. до 540 лв., В ЧАСТТА , с която в тежест длъжника „С.В.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр.

София, бул. *******, се възлагат разноски за такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер н а 12 лв. с ДДС, В ЧАСТТА , с която в тежест на посочения длъжник е възложена такса по т.26 за сумата над 233, 57 (двеста тридесет и три лева и петдесет и седем стотинки) лв. до 262, 37 (двеста шестдесет и два лева и тридесет и седем стотинки), както и В ЧАСТТА, с която е отказано намаляване на такса по т.31 ТТР ЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС, както и като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА адвокатско възнаграждение, възложено с постановление за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 5418/23.01.2023 г. и намалено с постановление за разноските от 08.02.2023 г. в размер на 540 лв., в тежест на длъжника „С.В.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. *******, до размера на сумата от 240 (двеста и четиридесет) лв.