Решение № 35 от 02.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 407/2023
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 19.04.2024
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.70 · Закон за хората с увреждания
- чл.17 · Семеен кодекс
- чл.21, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл.21, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл.21, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 29 · Семеен кодекс
- чл.29, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.31 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Стара Загора, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500407 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Д. И. П. от гр.К., чрез адв.В. В. от САК против решение под № 113 от 02.03.2023 г., постановено по гр.дело № 1087/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че за да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е преценил, че в настоящият случай не се доказва по-голям принос в придобиването на общото имущество от страна на въззивника, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно влагането на конкретен размер от доходите на страните за придобиването на имотите, че ищецът е имал повече от една банкова сметка, по която е получавал трудовото си възнаграждение и освен това е теглил не малка сума за собствени нужди и е спестявал част от средствата си. Приел е, че по време на брака си страните са придобили имущество на обща стойност 67 386,30 лева, като всяка една от тях е могла да го закупи със свои собствени средства – ищецът със своите 185 396 лева , а ответницата със своите 111 205 лева.
Въззивникът счита този извод на съда за неправилен, като излага 1 подробни съображения. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е оценил като принос от страна на ищеца и получаваните от семейството доходи от отдавания под наем търговски обект, разположен в центъра на гр.К., както и от получаваните от ищеца доходи от извънтрудови правоотношения. Твърди, че не е отчетен и приносът на ищеца, чрез полагане на личен труд в извършването на довършителни строителни дейности в придобитите по време на брака недвижими имоти, както и приносът му в осигуряване на прехраната на семейството, чрез извършваната от него селскостопанска дейност в стопанството на родителите му в гр.К.. Счита за неправилни мотивите на съда, че преимуществено грижи по отглеждането и възпитанието на децата е полагала ответницата по делото, като не е ценил показанията на разпитаната по делото свидетелка М.П.. Сочи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Е.Н., като не е обсъдил обстоятелството, че същият е брат на ответницата и същият е заинтересован от изхода на делото. Неправилно за въззивника съда е решил, че страните са реализирали доходи от работа в Г., като не е преценил обстоятелството, че за ответницата не са били събрани доказателства за упражняваната от нея трудова дейност без наличието на трудово правоотношение, като не е бил доказан нито периода от време, през което същата е работила допълнително, нито получаваните от нея възнаграждения.
Въззивникът посочва, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения на процесуалния закон, като не са спазени то съда предвидените в ГПК процесуални срокове, не са осъдени в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства, като съдът е ценил част от доказателствата, а е игнорирал останалите без да се мотивира за това.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и вместо него постанови друго, с което да уважи предявеният иск.
Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски и пред двете съдебни инстанции, ведно с адвокатски хонорар.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна П. Н. Н., чрез пълномощника си адв.Г. М. от АК – Стара Загора, в който се взема становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Твърди, че не отговарят на истината твърденията на въззивника, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че в жалбата си въззивника тълкува превратно избирателно определени от него текстове.
Въззиваемата счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати и твърдените от въззивника във въззивната жалба съществени нарушения на процесуалните правила, като счита, че решението е правилно и в частта, касаещо съдебните разноски.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила 2 решението на РС Казанлък, с което е отхвърлен, като неоснователен предявения от ищеца иск и същия е осъден да плати на ответницата направените от нея разноски по делото пред първа инстанция.
Претендира и направените разноски по делото пред настоящата инстанция.
Въззивникът Д. И. П., редовно и своевременно призован, явява се лично и заедно с адв. В. В. от САК, която заема становището, че решението на първостепенния съд се явява неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото на 20.12.2023г. и в депозираното по делото подробно писмено становище /писмени бележки/ съответно с вх. № 54/03.01.2024г. при СТОС.
Въззиваемата П. Н. П.а - редовно и своевременно призована, не се явява. Не се явява и процесуален представител, който да заеме становище по съществото на делото, като по делото е депозиран писмен отговор, с който се твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, по съображения подробно изложени в същия писмен отговор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, във връзка с чл.21, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от СК.
Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:
С влязло в законна сила решение под № 403/23.08.2022г., постановено по гр.д. с №982/2022г. по описа на РС Казанлък, сключения между въззивника Д. П. и въззиваемата П. П.а граждански брак е прекратен. Същото решение е влязло в законна сила на датата 28.09.2022г., което се установява от представеното пред първостепенния съд удостоверение за прекратен брак и от другите материали по гр. дело с № 1087/2022г. по описа на РС- Казанлък.
Исковата молба е подадена на 26.04.2022г., поради което искът за определянето на по-голям дял от общото имущество е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.31 от СК. До същия правилен и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд в мотивите към обжалваното решение.
3
По делото не се спори, че страните имат родени две навършили вече пълнолетие деца. Не е спорно, също така, че по време на брака си страните са придобили подробно описаните в исковата молба недвижим имоти.
Правото на по-голям дял от общото имущество за единия от съпрузите възниква след прекратяване на съпружеската имуществена общност между тях с развод, при положението, че са налице безспорни и убедителни доказателства за това, че приносът на единия съпруг за придобиването на това имущество значително надхвърля приноса на другия съпруг. Това изискване се явява императивно и нормативно установено в разпоредбата на чл. 29, ал. 3, предл. последно от СК.
Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Според ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на противното.
В хода на съдебното производство и пред двете съдебни инстанции ищецът не е успял да обори тази законоустановена презумпция и да докаже, че неговият принос значително надвишава този на въззиваемата.
В тази насока, въззивният съд възприема следното: С Определение под № 788/27.04.2022 г. по приложеното гр. дело с № 1087/2022 год. на РСКазанлък, първоинстанционният съдът е разделил производството по гр.д. с № 982/2022 г. по описа на РС-Казанлък, образувано при предявени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК и чл. 23, ал.2 СК, както следва: оставил е за разглеждане по гр.д. 1087/2022 г. по описа на РС-Казанлък предявения от Д.
И. П., ЕГН ********** от гр. К. срещу П. Н. П.а, ЕГН ********** от гр. К., иск с правно основание чл. 29, ал.3 от СК.
Материалите по делото, касаещи предявения иск с правно основание чл.
29, СК са отделени и е образувано и новото гр.д. под № 1087/2021 г. по описа на РС- Казанлък.
С Разпореждане с № 4274/26.10.2022 г. на първостепенния РС-Казанлък съдът е разпоредил исковата молба да остане без движение като е дал едноседмичен срок на ищеца да отстрани следните нередовности: да уточни каква е неговата претенция по чл. 23 СК или по чл. 29 СК /правното основание/, тъй като искът по чл. 23 СК е установителен и касае трансформация на лично имущество при придобиване по време на брака винаги на конкретна или конкретни вещи - движими или недвижими чрез договор за покупка.
Със съответната молба от датата 17.11.2022 г. ищецът категорично заявява, че искът следва да се счита за предявен такъв с правната си квалификация по чл. 29, ал. 3 от СК.
Съдът, намира от фактическа и правна страна и следното:
4
По време на брака си, сключен на датата 01.08.1999г. в гр. К., видно от удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ от 30.12.2021г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община К. и прекратен на 28.09.2022г., с влязло в законна сила на 28.09.2022г. съдебно решение с № 403/23.08.2022г. постановено по гр.д.№ 982/2022г. по описа на РС Казанлък, страните са придобили пет недвижими имота и едно МПС, както следва:
- на 15.08.2003г. съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот под № 129, т.1, рег.№ 1696, д.с № 121/15.08.2003г. на Нотариус, рег. № 441 на НК, вписан в АВ-СВ Казанлък, вх.рег.№ 3641/15.08.2003г. акт № 14, т.УП, д.№ 1599, двустаен апартамент със застроена площ 75.06 кв.м., с избено и таванско помещение, находящ се в гр.
К., *** за сумата от 6 722.30 лева платена в брой в деня и преди изповядване на сделката;
- на 29.12.2006г. - съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, т.У, рег.№ 4249, д.№ 708/29.12.2006г. на Нотариус, рег.
№ 167 на НК, КРС, вписан в АВ-СВ Казанлък, вх.рег.№ 11056/29.12.2006г, акт № 150, т.ХХ11, д.№ 6648, офис с площ 20.60 кв.м. в гр. К., ***, представляващ реално обособена част от жилище- апартамент № 34, находящ се в гр. К., ***, за сумата от 3 359 лева, платена в брой преди сделката;
- на 25.11.2010г. съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот НА № 167, т. II, рег.№ 5277, д.№ 338/25.11.2010г. на Нотариус, рег.№ 443 на НК, вписан в АВ-СВ Казанлък, вх.рег.№ 5748/25.11.2010г, акт № 51, т.16, д.№ 3333, апартамент със застроена площ 34.49 кв.м., построен на фаза груб строеж в гр. К., *** за сумата от 9 505 лева с вкл. ДДС;
- през есента на 2013г. съгласно договор за покупко-продажба на МПС лек автомобил ВОЛВО В 40, рег.№ СТ 0981 СК. По делото няма данни за неговата стойност;
- на 04.05.2017г. съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, т.1, рег.№ 1721, д.№ 107/04.05.2017г. на Нотариус, рег. № 574 на НК, КРС, вписан в АВ-СВ Казанлък, дв.вх. № 2885, вх.рег.№ 2889/04.05.2017г., акт № 117, т.10, д.№ 2048, гараж в сграда, с площ 29.56 кв.м., находящ се в гр. К., ***, за сумата от 7 300 лева, платена в брой в деня на подписване на сделката;
- на 20.03.2020г. съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 189, т.1, рег.№ 3018, д.№ 160/20.03.2020г. на Нотариус, рег. № 700на НК, КРС, вписан в АВ-СВ Казанлък, дв.вх.рег. и вх.рег.№ 1482/20.03.2020г., акт № 195, т.5, д.№ 1062, - идеална част от дворно място, ведно с реално първи етаж /апартамент 1/ от построената в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 60кв.м., с избено и таванско помещение, както и лятна кухня със застроена площ 21 кв.м. находящи се в гр. К., ***, за сумата от 40 500 лева, платена по банков път в деня на сделката.
Разпечатката съдържа 49 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/212c5c23-4611-47b7-ae5b-c9e7ecd6feb2