Решение № 14989 от 21.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14989 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110172293 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

21.12.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 72293/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Б. Н. К. и Н. Н. К. в която се твърди, че ответниците, като наследници на Н. Б. К. били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ....................., аб. № 159562, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1139,42 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 201,58 лева за периода от 15.09.2018 г. до 04.02.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 22,33 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово 1 разпределение за периода 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 4,92 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 02.03.2018 г. до 04.02.2021 г. Иска ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Б. К., като сочи, че не оспорва факта, че е наследник по закон на Н. Б. К.. Поддържа, че починалият бил единствен наследник на А К.а и Б. К., като имотa бил придобит от А К.а по време на брака й с Б. К.. Навежда доводи, че Н. Б. К. бил извършил отказ от наследството на Б. К., което било увеличило наследствения дял на А К.а. Излага съображеяни, че А К.а била завещала имота на внука си Б. Н. К., поради което последният бил едноличен собственик на имота. Твърди, че за процесният период имотът не бил ползван и никой не бил живял в него, поради което оспорва подписите под отчетните формуляри, освен това за периода не била ползвана топлинна енергия за отопление на имот и БГВ. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Развива аргументи, че не се дължала сума за дялово разпределенеи за процесния период, тъй като такава услуга не била предоставяна. Освен това твърди, че сумата за дялово разпределение била заплатена. Поддържа, че претенцията е недоказана.

Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника Н. Н. К., като се твърди, че вземанията са погасени чрез плащане. Иска отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 211 ГПК е подаден насрещен иск от Б. Н. К. срещу „ТС“ ЕАД, като се претендира заплащане на сумата от 122,14 лева, представляващи платена сума за дялово разпределение. Поддържа, че сумата е платена без наличието на правно основание. Твърди, че сумата е платена без да знае, че за процесния недвижим имот нямало техническа възможност да се извърши услугата дялово разпределение. Навежда доводи, че ответника бил получил сумата без правно основание, тъй като услугата дялово разпределение не била действително извършена. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска ответника по насрещния иск да бъде осъден да заплати претендираната сума, евентуално да се извърши прихващане с вземанията по главния иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба по насрещния иск, като се твърди, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен. Поддържа, че ищецът не бил доказал твърдяната от него липса на правно основание. Навежда доводи, че в случая сумата не била платена при липсата на правно основание, тъй като последният бил собственик и потребител на процесния топлоснабден имот. Излага съображения, че сумата се дължала по силата на общите условия от който ищецът по насрещният иск бил обвързан. Развива доводи, че услугата дялово разпределение е била извършвана, но не от трето лице, а от „ТС“ ЕАД. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и последващо обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е 2 задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, и 3. ответниците да са приели наследството на твърдяният от ищеца наследодател.

За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат налице следните материалноправни предпоставки: ищецът да е платил на ответника сумите, чието връщане претендира, и същите да са платени, без да е налице правно основание за извършеното плащане. В тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в тежест на ответника да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на юридически факт, които да е породил валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, въз основа на което се дължи платената сума, както и че същата е изискуема.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би 3 противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложен е Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ № 198, том III, нот. дело № 598/1972 г., като се установява, че А К.а е станала собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ...................... Като с оглед установяването на идентичност на административния адрес на имота по делото е приложено и удостоверение от Столична община (л. 16 в кориците на делото).

Представена е справка НБД „Население“ от 24.03.2021 г. от гр. д. № 11154/2021 г. по описа на СРС, 177-ми състав, като в справката е отбелязано, че А Маринова К.а е починала на 02.06.1986 г., като същата е имала съпруг – Б. Н. К. – починал на 10.10.1973 г., както и син Н. Б. К. – също починал, но без посочена дата в справката, респ. без посочени други низходящи лица.

От удостоверение за наследници изх. № РСЦ22-ВК08-119/21.01.2022 г. се установява, че Н. Б. К. е починал на 24.10.2018 г., като е оставил за наследници по закон двамата му синове (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – Б. Н. К. и Н. Н. К..

С оглед твърденията на ответниците в отговорите на исковата молба, съдът намира, че последните са признали, че са наследници на Н. Б. К. и че са приели наследството му. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

По делото е представен и неоспорен отказ от наследство от страна на Н. Б. К., като последният се е отказал от наследството на Н. Б. К., като отказа от наследство е направен и заверен при Посолството на НРБ в гр. Париж, Франция на 23.10.1973 г.

Приложено е саморъчно завещание от 03.10.1978 г., извършено А Маринова К.а, с което последната е завещала на Б. Н. К. за след смъртта си цялото си движимо и недвижимо имущество.