Решение № 5879 от 29.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5879 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100515042 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 294, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от И. В. Ф. срещу решение от 05.02.2015 г., постановено по гр.д. 39651/2012г. на СРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 18.10.2021г., с което е осъдена на основание чл.403 ГПК във вр. с чл.45 ЗЗД да заплати на ищеца ТПК „Щастие“ сумата 6645,00 евро обезщетение за имуществени вреди за периода 01.07.2011г. - 10.10.2011г. от спиране на изпълнението по изп. дело №2011851040000321 на ЧСИ М.П. с обезпечителна мярка, допусната с определение от 27.06.2011г. по гр.д.№5136/11г. на СГС, I ГО, 12 състав, което изп. дело е имало за предмет предаване на владението на магазини №1,5,6,7 и прилежащите към тях стаи в гр.София, ул. **** - понастоящем обединени в един магазин с лице към бул.

„Дондуков“, ведно със законната лихва от 22.08.2012г. до окончателното заплащане на сумата.

С Решение 215/11.05.2021г. на ВКС по к.гр.д. 5522/2016г. е обезсилено предходното въззивно решение по спора постановено по в.гр.д. 7979/2015г. и е върнато делото за ново разглеждане с указания да се даде възможност на ответникажалбоподател Ф. да конкретизира направеното от нея възражение за прихващане, като посочи дали се касае за такава част от твърдяното от нея вземане за подобрения в 1 процесния имот, която е различна от частта предявена от нея с частичен осъдителен иск-предмет на разглеждане по друго дело между същите страни, а именно гр.д.

31161/2008г. на СРС.

С молба от ответницата на 02.03.2022г. се заявява, че се касае за различна част от вземането за подобрения, с което са изпълнени указанията на ВКС.

В съдебно заседание от 12.10.2023г. по настоящото дело процесуалния представител на Ф. –адв. Ал. Г. уточнява, че пълния размер на вземането на Ф. за увеличена стойност на имота, което е предявено чрез посоченото възражение за прихващане е 120000,00 (сто и двадесет хиляди) лева, както е посочено и по гр.д.

31161/2008г. на СРС

С обжалваното решение СРС е прекратил производството по предявен от Ф. по настоящото дело насрещен частичен иск за сумата 11800,00 лева (част от вземане от 128000,00 лева), като в тази му част (с характер на определение) решението на СРС е влязло в сила – потвърдено е с определение от 24.06.2015 г. от предходния въззивен състав по в.гр.д. 7979/2015г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №114 от 16.03.2016г. по ч.гр.д. №575/16 г на ВКС , III ГО.

С оглед горното предмет на настоящото въззивно производство е претенцията на ТПК „Щастие“ за сумата 6645,16 евро- обезщетение за имуществени вреди за периода 01.07.2011г.-10.10.2011г. от спиране на изпълнението по изп. дело №2011851040000321 на ЧСИ М.П. (с левова равностойност на сумата съгласно фиксирания курс на БНБ от 12996, 49 лева), както и възражението за прихващане на Ф. с нейно вземане за увеличена стойност на посочения по-горе имот (като резултат от извършени от нея подобрения) до размера на предявения срещу нея иск (12996, 49 лева) при твърдян общ размер на нейното вземане (след уточнението от ОСЗ от 12.10.2023г.) от 120000,00 (сто и двадесет хиляди) лева.

В жалбата на Ф. се оспорват изводите на СРС, че е доказано от ищеца претърпяване на вреди от допуснатото обезпечение. Счита, че не доказано сигурното реализиране на полза от ищеца, ако не би било допуснато обезпечението. СРС се позовал единствено на свидетелски показания на свидетел, който бил допуснат в нарушение на чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК и при това бил заинтересован, тъй като бил адвокат на ищеца по други дела. Нямало допусната експертиза за средния пазарен наем. Неправилно СРС отказал да разгледа възражението за прихващане.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. Сочи, че предвид деликтното основание на претенцията няма ограничения да се доказва със свидетелски показания твърдението му за несключен поради обезпечението договор за наем и наемната цена.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност 2 въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът претендира сумата от 6645 евро – обезщетение за имуществени вреди за периода 01.07.2011г. - 10.10.2011г. от спиране на изпълнението по изп. дело №2011851040000321 на ЧСИ М.П. с обезпечителна мярка допусната с определение от 27.06.2011г. по гр.д.№5136/11г. на СГС , I ГО , 12 състав, което изпълнение е с предмет предаване на владението на магазини №1,5,6,7 и прилежащите към тях стаи в гр.

София, ул. ****, понастоящем обединени в един магазин с лице към бул. „Дондуков“; ведно със законната лихва от 22.08.2012г. до окончателното заплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че поради допуснатото обезпечение не е могло да се извърши въвод във владение в имота по посоченото изпълнително дело и е лишен от възможността да ползва имота лично или чрез другиго вкл. да извлича граждански плодове като го отдава под наем, като непосредствено преди допускане на обезпечение водил преговори и постигнал принципна договорка за отдаване под наем за сумата от 2000 евро на месец, но до подписване на договор не се стигнало поради обезпечението и отлагането на въвода във владение.

Ответницата оспорва иска, като противопоставя възражение за прихващане до размер на предявения иск със свое вземане по чл. 72 ЗС, като добросъвестен владелец за неоснователно обогатяване под формата на увеличена стойност на имота поради извършени от нея след 27.05.2005г. подобрения при общ размер на вземането от 120000,00 лева (след уточнение пред настоящият съд в ОСЗ на 12.10.2023г.).

Според уточнителна молба на Ф. от 20.12.2012г. подобренията са правени в период 27.05.2005г-02.11.2011г. и са следните: премахване на стара и изграждане на нова алуминиева витрина на 40 кв.м. с врата 90/220; къртеж, демонтаж на изгнил, мухлясал под и полагане на гранитогрес с площ 115,3 кв.м, всички стени и колони са облечени в гипсокартон, шпакловка и латекс на три ръце; изграждане на санитарен възел, мивка, батерия, тоалетна чиния и под гранитогрес; подмяна на електрическа инсталация, кабели за интернет и кабелна телевизия под пода на помещенията; подмяна на три броя врати с алуминиеви; подмяна на входна врата с блиндирана метална; монтиране на ново електрическо табло; монтиране на нови водомери два броя: полагане на инсталация за СОТ; полагане на инсталация за климатик в цялото помещение, включително отточни ПВЦ тръби; окачен таван с осветителни тела.

Пред въззивния съд не се поддържат доводите на ответницата, че е собственик на имота.

3

Не се спори между страните, че въз основа на влязло в сила през 2006г. съдебно решение от 26.08.1999 г по гр.д.№3210/96г. на СГС (л.8-12) ищецът е бил въведен във владение в имота на 02.11.2011 г. (л.97-100 от делото на СРС) по горепосоченото изп.дело.

Ответницата е била приобретател на спорно право, защото е придобила имота с нот. акт №110, том I, нот. дело №92 от 27.05.2005 г. (л.40-41) - в хода на посоченото гр.д. 3210/96г., водено срещу нейния праводател С.Д..

Издадена е обезпечителна заповед от 30.06.2011 г по гр.д. № 5136/11г. на СГС, I ГО, 12 състав (л.61) за спиране на изпълнението по изп.дело №2011851040000321 на ЧСИ М.П. за процесния имот, като обезпечение на предявения от Ф. по това дело отрицателен установителен иск за собственост върху имота срещу настоящият ищец.

С определение № 1793 от 10.10.2011г. по ч.гр.д.№ 3209/11 г на САС , ГО , 7 състав обезпечението е било отменено (л.62-64).

С определение от 24.10.2011г. СГС (л. 120) е прекратил производството по гр.д.

№5136/11 г на СГС. (обезпечения иск), като определението е потвърдено от САС с определение от 13.01.2012г. (л. 121-123) и от ВКС, II ГО (л. 124-126). Производството по обезпечения иск е било прекратено поради формирана между страните (същите като по настоящият процес) СПН на решението по гр.д.№ 3210/96г. на СГС, с което настоящият ищец е признат за собственик на процесния имот спрямо праводателя на настоящата ответница и предвид това, че тя е придобила имота от несобственик в хода на висящият процес срещу нейния праводател.

От приложеното към настоящото производство гр.д. 31161/2008г. на СРС се установява, че настоящата жалбоподателка (ответник) е предявила по гр.д.

31161/2008г. срещу настоящият ищец частичен иск за сумата 20000,00 лева – от общ размер 120000,00 за същите подобрения, които са предмет и на настоящият процес, макар в мотивите на решението на ВКС по к.гр.д. 5522/2016г. (с което настоящият спор е върнат за ново разглеждане от нов състав на СГС –настоящият) да е прието, че по гр.д. 31161/2008г. не е предявена претенция за окачен таван и осветителни тела в процесния магазин. Този разход е релевиран и в дело 31161/2008г. Това е видно от уточнителната молба от 05.02.2016г. по гр.д. 31161/2008г. (т.10 на л. 135 от гр.д.

31161/2008г.).

Приложеното към настоящото производство гр.д. 31161/2008г. е образувано (видно от определението на л. 2-3 от него) след отделянето на исковата молба на Ф. срещу кооперацията от производството по гр.д. 11974/2005г. на СРС. Последното от своя страна е образувано (видно от решението по него приложено на л. 70-80 от първоинстанционното дело по настоящото производство) по искова молба от ТПК „Щастие“ срещу Ф. по чл. 108 ЗС за процесния имот. Това дело е приключило с прекратяване поради недопустимост на производството по иска по чл. 108 ЗС на 4 кооперацията срещу Ф. - отново поради формирана СПН между тях по гр.д. 3210/96г. на СГС, водено срещу нейния праводател С.Д.. Прекратяването е потвърдено от СГС и ВКС (л.81-88 от делото на СРС).

С решението по гр.д. 31161/2008г. частичния иск на Ф. за сумата 20000,00 е отхвърлен изцяло като погасен чрез съдебно прихващане с вземания на ТПК „Щастие“ срещу Ф., установени с влезли в сила решения.

Видно от решението по гр.д. 31161/2008г. същото е влязло в сила на 01.04.2017г.

В мотивите и диспозитива на това решение е прието, че подобренията предмет на това дело са извършени в периода 27.05.2005г.-21.04.2007г. и че при извършването им Ф. е била недобросъвестен владелец (видно от изричните мотиви в тази насока и посочената в диспозитива правна квалификация по чл. 74, ал. 1 от ЗС на иска който се отхвърля).

Тъй като предявеният от Ф. по гр.д. 31161/2008г. на СРС частичен иск с предмет същите подобрения е отхвърлен единствено поради прихващане, то следва да се приеме, че решението по гр.д. 31161/2008г. на СРС е формирало СПН по правопораждащите нейното вземане факти, защото, за да се отхвърли осъдителен иск поради прихващане се предпоставя от установяването, че искът е основателенвземането негов предмет се е установило, че съществува в предявения с иска размер и следва да се възприеме разрешението по ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г.

ОСГТК на ВКС за действието на съдебното решение по изцяло уважения частичен иск, защото с разясненията по т. 2 от друго ТР (Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК) се прие, че за непредявената горница от активното вземане решението при уважаване на възражение за прихващане формира сила на пресъдено нещо, подобно на решението по изцяло уважения частичен иск – за правопораждащите факти на активното вземане. Неприемливо би било в такъв случай да се отрече наличието на СПН за правопораждащите факти на пасивното вземане, ако искът за него е отхвърлен само поради прихващане (какъвто именно е случаят по гр.д. 31161/2008г. на СРС). Следователно настоящият състав е обвързан от решението по гр.д. 31161/2008г. по отношение факта на извършените подобрения, периода на извършване на подобренията и в какво качество са извършени от И. Ф..