Определение № 272 от 24.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Варна, 23.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500148 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на С.

Н. С. и Д. С. Н., чрез адв. Цветанова и адв. Н. срещу решение № 8/15.01.2024г., постановено по гр.д. № 133/2022г. на ОС – Силистра, с което е уважен предявеният от КОНПИ срещу въззивниците иск с правно основание чл.153 ЗОНПИ, като е постановено отнемане в полза на държавата на следното имущество: от Д. С. Н.- поземлен имот с идентификатор ***, гр.Дулава, с площ от 834 кв.м. на стойност 13000 лева; от С. Н. С. – лек автомобил „***“, модел „***“ с рег.№ *** на стойност 1500лв.; сума в размер на 50 092лв., представляваща нА.чна сума в края на проверявания период по срочен депозит№ 2528125893 в „Банка ДСК“ЕАД.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не се е произнесъл в пълното по заявения в депозираната от ищеца молба частичен отказ от предявените претенции по отношение на сумата от . 14500/ 13000 лв. стойност на недвижимия имот и 1500лв. – лек автомобил/. Счита, че по отношение на посоченото имущество е нА.це произнасяне по оттеглена претенция, поради което и решението в тази част е недопустимо. Твърди се, че с недопускането и неприемането на представени от въззивниците веществени доказателства е възпрепятствана възможността да се установят наведени с отговора на исковата молба твърдения, че през 2011г. същите са имА. приходи от 24 860лв., представляващи суми, получени като обичайни дарения от сватбено тържество, а през 2016г. са имА. приходи от 2135лв., получени като дарения при сюнет на детето С.. Оспорват като неправилни и необосновани изводите на съда, че посочените в исковата молба и получени от въззивниците парични преводи не са съ законен източник, с оглед 1 установеното по с влязъл в силасъдебен акт, постановен по НОХД № 328/2020г. по описана ОС Силистра, който съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК е задължителен за гражданския съд. Неправилно съдът не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства относно това, че числения състав на домакинството на въззивниците е бил различен през отделни периоди в рамките на целия проверяван период. Излага се, че решението в частта с която е постановено отнемане на сумата от 50 092лв. – сума по срочен депозит е в противоречие с разрешението дадено с т.2 на ТР № 4/2023г. на ОСГК на ВКС. Счита за необоснован извода на съда за нА.чност на сумата поради това, че за нея е издадена обезпечителна заповед, без да се изследва въпросът за нА.чностна сумата по посочената банкова сметка. Изложени са и оплаквания, че направените от съда изводи относно отговорността за сторените в производството разноски са в противоречие с нормата на чл.78, ал.4 ГПК. Посочва се, че е нА.це прекратяване на делото по отношение на конкретна част от исковата претенция поради заявен от ищеца частичен отказ, който не е породен от поведението на ответниците, поради което на същите следва да се присъдят разноски съобразно прекратената част от производството съгласно направения от ищеца частичен отказ от исковете.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговори от КОНПИ, чрез А. И. – главен инспектор към ТД Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

При преценка редовността на настоящото производство съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Наведеното в жалбата оплакване относно неправилно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и съответно неправилен и необоснован отказ да се присъдят, следващите се в полза на въззивниците на разноски за частта, в която производството е прекратено, съставлява по съществото си искане за изменение на обжалваното решение в частта му за разноските. Това е така, тъй като актът на първоинстанционния съд относно разноските не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което при евентуално потвърждаване на решението въззивният съд не може да разглежда за първи път възраженията срещу разноските.

Ето защо, следва да се приеме, че е нА.це сезиране по см. на чл.248 ГПК, по което компетентен да се произнесе е ОС - Силистра.

Това налага настоящото производство да бъде прекратено и делото върнато на първостепенния съд за предприемане на следващите се процесуални действия, след изпълнение на които въззивната инстанция ще може да се произнесе по депозираната жалба.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 148/2024г. по описа на АпС - Варна и ВРЪЩА делото на ОС - Силистра за произнасяне по искането на С.

Н. С. и Д. С. Н. КОНПИ за изменение на обжалваното решение в частта му за разноските, на основание чл.248 ГПК,

След изпълнение на горното делото да се върне на АпС за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3