Решение № 3934 от 27.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3934 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Административно наказателно дело № 20231110211257 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. М. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в *********** чрез адв. К. А. със съдебен адрес ********, ул. ********* срещу Наказателно постановление № BG29012023/4000/P8-87/21.06.2023 г., издадено от Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си за недоказаност на авторството на процесното нарушение, доколкото датата на установяването му се различава от тази на извършването му. Нарушението е установено чрез техническо средство, интегрирано в Електронната система на АПИ, което не предоставя 1 данни за лицето, което е управлявало съответното ППС, а само такива, относно позиционирането и изминатото разстояние в рамките на платената пътна мрежа, неговата маса, както и декларираните за него тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние и установяване на размерът им. В случая посоченото ППС не е собственост на жалбоподателя, а на търговско дружество, извършващо международен превоз на товари. На следващо място се акцентира, че водачите не са задължени субекти по отношение плащането на тол такси, от което следва, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя в това му качество. Твърди се също така, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че е налице разминаване между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. В акта за установяване на административно нарушение, както и в наказателното постановление не е посочена нарушената разпоредба, а единствено санкционната такава.

Мястото на нарушението също не е посочено ясно и разбираемо. Като допълнителен аргумент за отмяна на процесното наказателно постановление е посочено, че тол декларациите се подават от Националните доставчици на услугата. Нито водачът, нито собственикът подават тол данни към съответния доставчик на услугата. Данните биват подавани или от бордовото устройство или при закупуване на маршрутната карта. Затова преди ангажиране на административно-наказателната отговорност е следвало да се провери дали бордовите устройства работят. В заключение жалбоподателят се позовава на презумпцията за невиновност, забраната доказателствата и средствата за тяхното установяване да имат предварително определена сила в административнонаказателното производство, принципът на пропорционалност, както и приложението на по-благоприятния закон.

Въззиваемата страна – Директор на Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния си представител моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди 2 доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № ВG29012023/4000/P8-87 от 29.01.2023 г., съставен от И.Ю.И., на длъжност „инспектор“ в "Териториална дирекция в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ към ТД „Митница Русе“, е установено, че на 29.01.2023 г. в 10:00 часа в направление „излизане“ от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт „Оряхово-ферибот“, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № ***********, вид: влекач, марка и модел „***********“, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя А. М. К.. След извършена проверка от страна на контролните органи е констатирано, че на 11.01.2023 г., в 13:06 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ***********, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 11.01.2023 г., в 13:06 часа, по път № 18, км 3+843, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път № 18, км 3+843, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението № *************, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10201) - част от системата.

3

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Въз основа на горепосочения АУАН, е издадено процесното наказателно постановление.

При извършена справка в Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от МВР е установено, че процесното ППС е с обща техническа допустима маса 18 000 кг. За същото на посочената дата 11.01.2023 г., в 13:06 часа няма получени тол декларации и закупени маршрутни карти и не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката /10201/, на която е отчетено нарушението. Изпратено е писмо до „Интелигентни Трафик Системи“ АД за изразяване на становище, видно от което извършената проверка в системата им показва, че към момента на регистриране на посоченото нарушение бордовото устройство, асоциирано към ППС с peг. № ***********, е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване или с изчерпана батерия. Съгласно сключените договори при общи условия, задължение на клиентите е да поддържат бордовите устройства включени по време на пътуване и да следят индикаторите винаги да светят в зелено, което ангажира отговорността на клиента.

От собственика на процесното ППС „************“ ООД е изискано потвърждение относно самоличността на водача, който е управлявал превозното средство на дата 11.01.2023 г. От страна на дружеството са представени доказателства, от които се установява, че към датата и часът на извършеното нарушение процесното ППС е управлявано от жалб.А. М. К..

В хода на извършената проверка е установено, че на 29.01.2023 г. жалб.К. е заплатил дължимата, независимо от съответната санкция такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 133,00 лв., видно от издадената квитанция.

По изложените съображения, административно-наказващият орган приел за безспорно установено извършеното нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и неговият автор. Доколкото за извършеното нарушение в закона се предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер, мотиви в тази насока не са изложени.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема от правна 4 страна следното: Жалбата е процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя. АУАН е съставен от оправомощено лице, в присъствието на един свидетел. Така съставеният АУАН отговаря на императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл. 42 от ЗАНН. Актосъставителят е спазил срока по чл.

34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.

47, ал. 2 от ЗАНН орган, предвид инкорпорираните в производството писмени доказателства. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП, с оглед първият да е годна основа за издаване на втория акт.

Съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Настоящата съдебна инстанция счита, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице или да са препятствали възможността ефективно да я организира, които да са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП предвижда конкретно задължение за водачите на пътни превозни средства – "... преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и 5 заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице".

В тази връзка е безспорно, че санкционираното с НП лице отговаря на специфичните критерии на субекта на задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП - "водач на превозното средство", съгласно тълкуването, дадено в т. 25 на § 1 от ДР на ЗДвП към момента на съставяне на АУАН. Няма спор също така, че превозното средство, което е посочено в АУАН и НП отговаря на критериите в чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата - "... с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9... ". С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства.

Предвидени са такси на база време и на база изминато разстояние. За пътните превозни средства, отговарящи на критериите на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата заплащането на тол такса дава право да се измине определено разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените такси за съответните тол сегменти. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, изминатото разстояние, категорията на пътното превозно средство, броя на осите и екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата вменява задължение за плащане на тол такси на собственика или на ползвателя на съответното превозно средство.