Решение № 2936 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2936 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20231100109931 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. И., ЕГН ********** за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетения на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ както следва:

1./ Сума в размер на 50 000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно „задържане под стража", като мярка за неотклонение, взета поради повдигнато обвинение по досъдебно производство № ЗМ 819/2010г. по описа на 07 РУПСДВР., пр.пр. НСН№ 12/2012г. на СРП - която била отменена;

2./ Сума в размер на 100 000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство № ЗМ 819/2010г. по описа на 07 РУП-СДВР., пр.пр. НСН№ 12/2012г. на СРП и образувано въз основа на тях НОХД №10542/2014г. на 116 състав на СРС като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда;

3./ Ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.01.2023г. до окончателното изплащане.

Посочва, че в продължение на 190 дни по отношение на ищеца е била приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която довела до съществена промяна в обичайния му начин на живот и е ограничила реализирането на ангажиментите му в личен, семеен и обществен интерес. Заявява, че бил лишен от възможността да упражнява родителските си права, както и да изпълнява моралните си задължения да издържа семейството си. Твърди, че в следствения арест рязко се влошило здравословното му състояние, повишило се кръвното му налягане, оплаквал се от задушаване, изпотяване, крайниците му изстивали, често се разтрепервал, страдал от безсъние, подтиснато настроение, психиката му се разбила, получил Страхова невроза от това, че може да бъде осъден и да се наложи да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода.

Посочва, че тежестта на повдигнатото му обвинение, необходимостта от участието му в множество процесуално следствени действия, опасността да бъде признат за „престъпник“ го засегнали дълбоко, като му причинили неимуществени вреди, изразяващи 1 се в болки и страдания от морален, психически и здравословен характер, изразяващи се в силна стресова реакция за него и семейството му, в уронване на моралния му облик, влошаване на здравословното състояние. Принуден бил да обяснява пред роднини и приятели, че не е извършител на престъпление, отдръпнал се от социалните си контакти, след освобождаването му от ареста, имал вид на травмиран, измъчен човек, изглеждал видимо състарен. Спрял да полага грижи за детето си и се отчуждил от съпругата си.

Обвинението имало негативно отражение и в професионално отношение.

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на РБ, в който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани по основание и размер. По отношение на самостоятелната претенция за обезщетяване на вреди от наложена мярка за неотклонение, ПРБ посочва, че съгласно т. 13 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. дело №3/2004г. на ОСГК при ВКС, когато лицето е оправдано, обезщетението за неимуществени вреди от задържането не следва да се определя самостоятелно, а се поглъща от обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Отбелязва се, че Държавата отговаря за неимуществени вреди на основание чл. 2, т. 1 от ЗОДОВ и се присъжда самостоятелно обезщетение, когато задържането е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебното производство. Исковете се оспорват като недоказани, като се посочва, че не са представени никакви доказателства за претърпени вреди. Сочи се и, че на обезщетяване не подлежат вреди тьрпени съгласно твърденията в исковата молба от членовете на семейството на ищеца поради строго личния им характер и невъзможността да се претендират от трети лица, както и вредите, които ищецът е търпял вследствие на престоя му в ареста и лошите битови условия там, доколкото ПРБ не носи отговорност за условията в местата за изтърпяване на мерки за неотклонение. Сочи се също, че преди предявяване на процесното обвинение, както и през част от процесния период, срещу ищеца са водени и множество други наказателни производства за престъпления от общ характер, по някои от които е осъден с влезли в сила присъди на ефективно наказание „лишаване от свобода“. Твърди се да е житейски логично това обстоятелство вече да е променило в негативен аспект отношението на околните към ищеца, да е накърнило доброто му име и репутация, ако се е ползвал с такива в обществото. Освен това липсвали доказателства органи на Прокуратурата на РБ да са извършвали спрямо ищеца действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство, както и с тяхно разрешение да е разпространявана информация за обвинението или представител на ответника да е правил изявления в публичното пространство, поради което твърдяното от ищеца злепоставяне в обществото не било пряк резултат от действия на ответника, а за действия на трети лица не следвало да се ангажира неговата отговорност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

По делото е изискано и приложено досъдебно производство № ЗМ 819/2010г. по описа на 07 РУП-СДВР., пр.пр. НСН№ 12/2012г. на СРП, от което е видно, че производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител, за това, че за времето от 08.00ч. на 06.03.2010г. до 18.50ч. на 07.03.2010г. в гр.София от апартамент в Студентски град, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи. Към това производство са присъединени още 6 досъдебни производства, в следствие на което с Постановление за привличане на обвиняем от 14.02.2011г. на Д. Г. И. е повдигнато обвинение за това, че за времето от 18.11.2009г. до 23.05.2010г. на различни адреси в гр.София, в съучастие като съизвършител с Г. Б.П. е прониквал в апартаменти и е отнемал чужди движими вещи – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр. чл.194, ал.1 НК. Събирани са множество доказателства – разпит на свидетели, огледи, претърсване и изземване, разпознаване и др. От справка на ГДИН от 23.03.2011г. на стр.305 в том 2 на досъдебното производство, се установява, че към датата на справката Д. Г. И. е бил в затвора за изтърпяване на наказание с присъда по НОХД 1059/2010 на РС-Благоевград – 3 г. и 1 м. лишаване от свобода. Разследването е предявено на Д. Г. И. на 28.05.2011г. и с Постановление от 18.06.2011г. отново е привлечен за обвиняем. Отново е привлечен като обвиняем с Постановление от 15.01.2014г.

П о обвинителен акт от 21.05.2014год. е образувано НОХД №10542/2014г. по описа на СРС, 116 състав. Видно от ОА по отношение на Д. Г. И. не е взета мярка за 2 неотклонение. От протокол от първо съдебно заседание е видно, че Д. Г. И. е бил нередовно призован, а защитника му е била на планирана почивка. От изявленията на адвоката, който е бил упълномощен да представлява Д. Г. И. в ДП се установява, че същия от 2 години живеел в Испания и към момента на съдебното заседание 22.08.2014г. е следвало да се явява по още 2 висящи наказателни производства. В о.с.з. от 29.10.2014г. Д.

Г. И. отново не се е явил, като призоваването му е било нередовно, а защитника от ДП е уведомил съда, че Д. Г. И. е обявен за общодържавно издирване и по двете други дела. С протоколно определение от 29.10.2014г. Д. Г. И. е обявен за общодържавно издирване и по НОХД №10542/2014г. по описа на СРС, 116 състав. Проведени са още 2 с.з., като не е даден ход на делото и с Определение от 22.04.2015г. наказателното производство по НОХД №10542/2014г. по описа на СРС, 116 състав е спряно до намирането и установяването н а Д. Г. И.. Производството по делото е възобновено на 30.01.2018г. С протоколно определение от 28.03.2018г. поради невъзможността Д. Г. И. да бъде намерен, му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, издадена е Европейска заповед за арест и производството отново е спряно. Установява се по делото, че Д. Г. И. е бил задържан на 10.10.2020г. в Испания, но ЕЗА не е изпълнена и лицето не е върнато в страната. На 18.01.2022г. същия е подал декларация за счупена лична карта в ГК на Република България във Валенсия. На 17.03.2022г. Д. Г. И. е следвало да бъде предаден на българските власти, като лицето е било призовано да се яви на летище Бахарас, което не е сторил, поради което е задържан от испанските власти на 27.04.2022г. На 24.05.2022г. Д. Г. И. е постъпил в Софийския затвор след екстрадиция, т.е. бил е задържан в Испания за периода 27.04.2022г. 24.05.2022г. О.с.з. по НОХД №10542/2014г. на 116 състав на СРС е насрочено за 22.06.2022г., когато не е даден ход поради отсъствие на защитник на другия подсъдим. Не е проведено и заседание от 18.07.2022г. поради нередовно призоваване на другия подсъдим.

Разпоредително заседание по НОХД №10542/2014г. по описа на СРС, 116 състав е проведено на 08.09.2022г. Съдебни заседания са проведени на 12.10.2022г. /в него е оставено без уважение искането на Д. Г. И. за изменение на мярката му за неотклонение/, 18.10.2022г., 08.11.2022г., 09.11.2022г., 29.11.2022г., 30.11.2022г. и 10.01.2023г. и 11.01.2023г. За всички съдебни заседания Д. Г. И. е привеждан от СЦЗ. В последно съдебно заседание Д. Г. И. заявява, че е благодарен, че е напуснал България и станал човек със семейство, с работа, с дете.

С Присъда от 11.01.2023г. Д. Г. И. е признат за невиновен в извършване на деянията, за които е обвинен. Присъдата е влязла в сила като необжалвана на 27.01.2023г.

От справка на ГДИН, Затвора-гр.София е видно, че Д. Г. И. е бил в затвора за периодите 19.06.2007г.-27.05.2008г.; 05.10.2010г.-29.03.2013г. и 24.05.2022г.-11.01.2023г.

Видно от електронна справка за съдимост, представена към отговора на исковата молба, Д. Г. И. е осъден за първи път с Присъда, влязла в сила на 02.04.1998г., има и още 16 осъждания за същите деяния като тези, за които е било повдигнато обвинение по НОХД №10542/2014г. по описа на СРС, 116 състав.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

По делото ищецът претендира самостоятелно присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно „задържане под стража", като мярка за неотклонение и обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение. Съгласно т.13 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК обаче Държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно. Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража. Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед особеностите на всеки конкретен случай.

В случая взетата по отношение на Д. Г. И. мярка за неотклонение не е отменена по реда на инстанционен контрол, а едва с оправдаването му с Присъдата по делото, поради 3 което и не се дължи отделно обезщетяване на вредите от наложената мярка за неотклонение, а те се поглъщат от общите вреди от незаконно повдигнато обвинение. Поради изложеното първия предявен иск – за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно „задържане под стража", като мярка за неотклонение, следва да се отхвърли.

Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл приключването на наказателното производство с оправдателна присъда не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.