Решение № 1093 от 04.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000501356 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Със съдебно решение № 261562 от 10.03.2021 г., постановено по гр.д. № 5155/2020 г. по описа на СГС, съдът е осъдил, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Н.

К. Х. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу нея наказателно производство по НОХД № 2299/2010 г. на СРС, НО, 103 състав, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и е осъдил ПРОКУРАТУРАТА да й заплати и сумата от 2 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2019 г. до окончателното изплащане. С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78 ал.1 от ГПК съдът е присъдил в полза на ищцата сумата от 225, 27 лв. разноски по делото.

Недоволни от съдебното решение са останали и две страни в процеса.

ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е подала въззивна жалба срещу осъдителната му част, с която обосновава възражение за неправилно приложение от страна на първоинстанционния съд на правилото на чл. 52 ЗЗД, довело съответно до присъждане на прекомерно обезщетение.

Оспорва и правилността на изводите за основателност на претенцията за 1 имуществени вреди като намира, че съдът неправилно е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между претендираните разходи за адвокатско възнаграждение и процесното наказателно производство, в частност сочи, че в хода на последното Н. Х. не е била представлявана от адвокати, упълномощени от соченото в договорите за правна защита адвокатско дружество.

Н. К. Х. е подала въззивна жалба срещу отхвърлителната част от съдебното решение също с доводи за неправилно приложение на правилото на чл. 52 ЗЗД, но съответно довело до присъждане на занижен размер на обезщетението. Същата е подала и отговор срещу жалбата, подадена от другия въззивник, в който е навела подробни доводи за нейната неоснователност.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран от Н. К. Х. с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, съставляващи следствие от образувано и водено срещу нея наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.

Отправените претенции са за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за имуществени в размер на 2 400 лв., ведно с полагащата се законна лихва за забава.

Пред въззивния съд страните не спорят, че срещу Н. К. Х. е образувано ДП № 34020/2007 г. по описа на 4 РУ-СДВР, пр.пр. № 63490/2006 г. по описа на СРС, впоследствие НОХД № 2299/2010 г. по описа на СГС, в рамките на което срещу нея е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.

206, ал.1 НК за това, че на 11.12.2006 г. в гр. София, в хотел „Кемпински – Зографски“ същата противозаконно е присвоила чужди движими вещи – 3 броя бронзови пластики – „Трите грации“, „Движение“ и „Античен мотив“, всички на обща стойност 11 000 лв., собственост на автора В. С., които владеела в качеството й на представител на галерия „Зелена котка“ за декорация на салона в хотел „Кемпински – Зографски“ и не ги е върнала след 2 края на изложбата.

Безспорно е, а се установява и от представените по делото доказателства, че с присъда, постановена по НОХД № 2299/2010 г. по описа на СГС Н. К. Х. е призната за невиновна в така повдигнатото обвинение, като е отхвърлен и предявения срещу нея граждански иск С решение по ВНОХД № 1055/2019 г. оправдателната присъда е потвърдена.

В рамките на въззивното производство страните спорят за вида, характера и размера на причинените неимуществени вреди, включително за наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и образуваното наказателно производство. Спор е налице и по отношение на основателността на претенцията за обезщетение на имуществени вреди.

По така повдигнатия правен спор досежно дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съд намира следното:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения.( както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС на РБ).

При незаконосъобразно образувано наказателно производство, обичайните вреди, изразяващи се в безпокойство и страх за бъдещето, напрежение и стрес от неправдата, недоверието в държавата и нейните институции се предполагат, доколкото са житейски и логически обосновани при съществуващата опасност да бъдат неоправдано засегнати жизненоважни за пострадалия права и интереси. Предвид това неоснователни са възраженията на ПРОКУРАТУРАТА, че Н. К. Х. не е доказала настъпването на каквито и да било вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното наказателно производство.

Същевременно по делото е установено настъпването и на вреди, който надхвърлят обичайните терзания на личността при образувано незаконосъобразно наказателно производство. От събраните доказателства, се установя, че Н. К. Х. е преживяла значителни отрицателни емоции поради повдигнатото срещу нея обвинение. Съобразно приетите по делото свидетелски показания на К. Б., които съдът кредитира като непротиворечащи на житейската логика, се доказва, че Н. К. Х. е изпитвала силен стрес от това, че несправедливо е обвинена в извършването на престъпление, който чувствително се е отразил на емоционалния й свят, засегнати са били честта и 3 достойнството й, разбирани като вътрешно уважение и самооценка, в резултат от което същата е била напрегната, подозрителна към хората и въпреки, че е била общителен и контактен човек е започнала да се отдръпва от общуване с близки и познати. Този процес е бил двустранен, доколкото от показанията става ясно и че нейното обкръжение от приятели и познати също е започнало да се отнася мнително към нея, да мисли, че същата е извършила нещо нередно и в крайна сметка към ден днешен тя изгубила голяма част от приятелите си. Установяват се отрицателни изменения и по отношение на професионалната й репутация и липса на доверие към нея в дейността й като галерист, което като последици се подкрепя не само от показанията, но и от житейската логика, тъй като повдигнатото обвинение поражда подозрение в обществото за извършено от нея неправомерно поведение в пряка или косвена връзка с професионалната й дейност и е обективно годно да подрони авторитета й в творческите среди. При преценка на неимуществените вреди следва да се вземе предвид и периодът през който Н. К. Х. е била принудена да живее в несигурност и страх за бъдещето си, а той в настоящия случай не е маломерен, доколкото производството по делото е продължило около девет години и половина. В тази връзка обаче следва да се има предвид, че по делото безспорно е установено, че за неразумната продължителност на производството Н. К. Х. е получила обезщетение в рамките на проведена административна процедура по глава IIIа ЗСВ в размер на 3 600 лв. Това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на настоящето обезщетение по реда на чл. 2 ЗОДОВ, като съобразно приетото с ТР № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението по двете линии следва да е глобално, съответно при уважаване на настоящия иск вече изплатеното обезщетение следва да бъде съобразено.

Въпреки горното по делото не се доказва настъпването на твърдените отрицателни промени в здравословното състояние на Н. К. Х., както и наличието на отражение на повдигнатото обвинение върху отношенията с годеника, понастоящем съпруга й. Няма категорични данни, че именно наказателното производство е било причината за отлагане на сватбата, доколкото няма представени доказателства, че такава изобщо е била насрочвана за период по-ранен от момента на приключване на процесното дело. Затова и съдът намира, че не следва да кредитира свидетелските показания в частта, с която се сочи обратното. Не се доказва по делото и процесното наказателно производство да е довело до толкова силно засягане на професионалната репутация на Н. К. Х., че същата да е трябвало да премести професионалната си дейност извън територията на страната или че е изпаднала в невъзможност да работи и да се издържа от труда си.

С оглед изложеното, при отчитане и на безспорната между страните неразумна продължителност на процесното дело, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от Н. К. Х. неимуществени вреди е в размер на 10 600 лв. При съобразяване, че част от този размер вече е получен от пострадалата по реда на глава III а ЗСВ в размер на 3 600 лв., то по 4 настоящето дело следва да се присъди сумата от 7 000 лв. или изводите на първоинстанционният съд по приложението на чл. 52 ЗЗД са правилни и законосъобразни, а възраженията и на двамата въззивници са неоснователни и недоказани.

По повдигнатия правен спор за основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настоящият съд намира следното:

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.11.2011 г., от който е видно, че адвокатско дружество „Д., А. и СЪДРУЖНИЦИ“ е поело задължение да осъществи защитата на Н. К. Х. по образувано срещу наказателно производство срещу договорено и изплатено (съобразно писмените доказателства) адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС. Налице е и договор за правна защита и съдействие между същите лица, сключен на 20.03.2019 г., по силата на който са уредени условията за осъществяване на процесуално представителство на Н. К. Х. в рамките на ВНОХД №1055/2019 г. по описа на СГС срещу възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС. Посочените писмени доказателства не са оспорени в рамките на първоинстанционното производство, където е направено единствено възражение по размера на заплатените възнаграждения, с довод, че не са ангажирани доказателства за обема на защитата.

При така установеното, въззивната инстанция намира, че Н. К. Х. е съумяла в хода на първоинстанционното производство да докаже пред съда реализирането на разходи в размер общо на 2 400 лв. за ангажиране на професионална защита, които се явяват пряко причинени от образуването и воденето на наказателното производство имуществени вреди. Наведените едва във въззивната жалба възражение, че в действителност не това дружество и упълномощени от него адвокати са осъществили защитата на Н. К. Х. в рамките на процесното наказателно дело, не подлежат на разглеждане поради преклудирането им, но за пълнота следва да се посочи, че дори и в действителност Н. К. Х. да е използвала услугите и на други адвокати в рамките на продължилото все пак девет години наказателно производство, това е нейно право и доколкото тя не претендира обезщетение за разходите във връзка с това, въпросът се явява ирелевантен за настоящия правен спор.