Решение № 470 от 16.10.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Монтана, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН И. при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело № 20241630100358 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД- за неимуществени и имуществени вреди и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД.

Ищцата И. Л. И., ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к.,,Люлин‘‘бл.616, вх.А, ет.2, ап.3 е предявила срещу ответника ЗД ,,БУЛ ИНС‘‘АД, ЕИК ,,, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул.,,Джеймс Баучер‘’87 обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата:

-сума в размер на 13 000 лв., като частична искова претенция от общо 20 000 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания от ПТП, настъпило на 26.04.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.12.2022 г.- датата, на която е предявена застрахователната претенция от увреденото лице по чл. 429, ал.3 от КЗ до окончателното изплащане;

- сумата от 276,90 лв., представляваща имуществени вреди, свързани с лечението й- заплатена потребителска такса за рехабилитационни процедури в ,,СБР-НК‘‘ЕАД, филиал Вършец и закупени тренировъчни ластици.

Претендира деловодни разноски.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

На 26.04.2019 г. около 15:50 ч. на път II-81, километър 91+700 в област Монтана, лек автомобил марка БМВ 318Д, ДК№ СВ 6139 ВА, управляван от 1

А. Л. И., нарушавайки правилата за движение по пътищата навлиза в лентата за движение на л.а. марка Мазда 323, ДК № М 5085 ВХ, управляван от Димитър Ивов Димитров и го блъска, вследствие на което са настъпили травматични увреждания на пътничката на автомобил БМВ 318Д- И. И., изразяваща се в: счупване на метатарзална кост закрито на левия крак/ тарзални и метатарзални кости/, оток и палпаторна болка в ляво стъпало, както и други леки наранявания.

За случая било образувано НОХД № 833/2021 г. пред РС-Монтана и ВНОХД № 170/2023 г. пред ОС-Монтана. С влязла в сила присъда по горецитираните дела е призната вината на А. И.-лицето причинило ПТП.

Увреждащото МПС било застраховано при ответното дружество към датата на ПТП със застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите.

От преживяното ищцата И. получила физически наранявания с бавен възстановителен период от повече от 6 м., както и това й се отразило много негативно на психиката-причинен стрес, безпокойство, раздразнение, социална изолация и т.н.

Освен това ищцата търпяла и имуществени вреди- средства от 276,90 лв. за проведеното лечение и рехабилитация след инцидента.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор, в който исковете се оспорват изцяло-като неоснователни и недоказани.

На първо място не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите за процесния лек автомобил ,,БМВ 318Д‘‘ с рег. № СВ6139ВА.

На следващо място се твърди липса на деликт- оспорва се твърдения в исковата молба механизъм на ПТП.

По-нататък ответникът твърди, че са налице предпоставките на чл. 51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.

На следващо място се оспорва твърдените от ищцата причинени й увреждания да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва се събитието да се отразило негативно на психиката на ищцата и да е причинило стрес и душевни страдания- това било силно преувеличено и недоказано.

Оспорва се оздравителният процес да е бил продължителен.

На следващо място исковете се оспорват и като размер като силно завишени.

Предвид горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като изцяло неоснователни и недоказани.

Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено 2 следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството.

Разгледани по същество, съдът намира: искът за неимуществени вреди з а частично основателен, искът за имуществени вреди за изцяло основателен.

Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

По делото са приети множество относими писмени доказателства, бяха приети и изслушани заключения на вещите лица по назначените: съдебноавтотехническа и съдебно-медицински експертизи, бяха разпитани двама свидетели в съдебно заседание- А. И. Начев/брат на ищцата/ и Любен И.

Начев/баща на ищцата/.

Съдът, от събраните по делото писмени, гласни доказателства и експертизи, намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.04.2019 г. около 15:50 ч. на път II-81, километър 91+700 в област Монтана, лек автомобил марка БМВ 318Д, ДК№ СВ 6139 ВА, управляван от А. Л. И., нарушавайки правилата за движение по пътищата навлиза в лентата за движение на л.а. марка Мазда 323, ДК № М 5085 ВХ, управляван от Димитър Ивов Димитров и го блъска, вследствие на което са настъпили травматични увреждания на пътничката на автомобил БМВ 318Д- И. И., изразяваща се в: счупване на метатарзална кост закрито на левия крак/ тарзални и метатарзални кости/, оток и палпаторна болка в ляво стъпало, както и други леки наранявания.

За случая било образувано НОХД № 833/2021 г. пред РС-Монтана и ВНОХД № 170/2023 г. пред ОС-Монтана. С влязла в сила Присъда по горецитираните дела е призната вината на А. И.-лицето причинило ПТП.

Увреждащото МПС било застраховано при ответното дружество към датата на ПТП със застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите.

Видно от приложена на л. 8 от делото Епикриза, издадена от МБАЛ ,,ДР СТАМЕН И.‘‘АД Монтана, И. Л. И. е постъпила в болничното заведение на дата 26.04.2019 г., изписана на 27.04.2019 г. с окончателна диагноза,,счупване на метатарзална кост, закрито‘; с оток и палпаторна болка в ляво стъпало. Направена й е операция- ,,закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация‘‘.

Видно е от приложените на л.9-14 от делото 6 бр. болнични листове за временна неработоспособност, че ищцата е била в отпуск по болест за периода от 26.04.2019 г. до 22.10.2019 г. Посоченото означава, че за този шестмесечен период ищцата не е била в състояние, което да й позволи да ходи на работа, респективно била е във възстановителен период от травмите.

От приложеното заключение на изготвената СМЕ по делото, което съдът кредитира в цялост, като компетентно, обосновано и безпристрастно дадено се установи по несъмнен начин: Вследствие на ПТП от 26.04.2019 г. ищцата 3 получава фактура на трета метатарзална кост вляво на крака. Налице е счупване на костта, като на пациентката е направена репозиция и гипсова имобилизация, като този вид счупване се получава при директна травма на ходилото; Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и диагностицираното счупване; Обичайният срок за срастване на подобен тип счупвания варира от 30-45 дни, в зависимост от степента на разместване, типа счупване, степента на раздробяване и енергийността на травмата; След постъпване на пациентката е направена репозиция и гиспова имобилизация за 35 дни, след което имобилизацията е свалена и са назначени физиопроцедури за възстановяване и пациентката е провеждала неколкократно терапевтични курсове; При извършен на дата 11.09.2024 г. преглед на ищцата не се установил оток на лявото ходило, като има наличие на умерена палпаторна болка в областта на трета метатарзална кост и пациентката се оплаква от болка в областта на ходилото, засилваща се при стоеж и натоварване; Подобен тип счупвания като процесното се характеризират с умерена до силна болка по време на травмата, както и умерена болка след претърпяната травма и първите дни след имобилизацията;

За срока за имобилизацията се ползват помощни средства/патерици и канадки/, като не се стъпва на имобилизирания крайник и след сваляне на имобилизацията в първите 10-15 дни се ползват помощни средства с цел да се облекчи натоварването на фрактурирания крайник, като след това те не се необходими; Вещото лице не може с категоричност да потвърди, но и да отрече, че уврежданията на лумбо-сакралните коренчета на ищцата са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

От заключението на вещото лице по назначената САТЕ, на което съдът дава вяра, като професионално и обективно изготвено се доказа: Вещото лице даде заключение в смисъл, че по-скоро без оглед на това дали ищцата е или не е била с поставен колан по време на ПТП, тя е щяла да получи процесните травми и обезопасителният колан не би спомогнал за тяхното избягване/ограничаване. Вещото лице потвърди твърдяните време, място, механизъм на настъпване на ПТП, вината на водача на - А. Л. И..

Свидетелят А. Л. И. също потвърди обстоятелствата около инцидента и не отрече своята съпричастност за настъпването на сблъсъка.

Свидетелят Любен И. Начев даде показания пред съда, че след ПТП ищцата била много уплашена, имала охлузни рани, кракът много я болял.

Ищцата И. приемала в болницата болкоуспокояващи, била гиспирана и на другия ден била изписана от болницата и се прибрала в гр.Видин. Била 32-33 дни в гипс, постоянно се оплаквала, че има болки. Боляли я и гърдите. След сваляне на гипса кракът й бил с много голям оток. В периода на лечение пак приемала болкоуспокояващи, мазила, възстановителният процес бил около месец и половина. Отначало ищцата била на количка и не можела на стъпва на крака, защото много я болял, докато свикне с канадките и патериците. След това ищцата започнала да ходи на рехабилитация, раздвижвания и постепенно отокът започнал да спада. Рехабилитацията продължила около месец и половина, след което ищцата още не се била възстановила напълно и след консултация с лекари я закарали в гр.Вършец на балнеосанаториум за една 4 седмица. Болките в крака продължили и след лечението. Около 3-4 месеца ищцата имала нужда от помощ, от някой да я придружава при извършване на ежедневните битови дейности. От друга страна, травмата се отразила на ищцата и в психологически аспект, променило я- затворила се в себе си, а преди инцидента била жизнена.

Предвид гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД ,,всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму‘‘. Фактическият състав на деликтната отговорност е кумулативна съвкупност от следните елементи: противоправно деяние, извършено виновно, вреда, пряка и непосредствена причинноследствена връзка между деянието и настъпилата вреда. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че е налице непозволено увреждане, извършено от страна на водача на лекия автомобил А.

Л. И., за което следва да бъде зачетена и задължителната сила на влязлата в сила присъда, съобразно чл.300 от ГПК.

Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ/ пряк иск на увреденото лице/, ,,увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ при спазване на предпоставките на чл. 38 от КЗ : Налице са предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на застрахователя, което се установява от събраните по делото доказателства.

Предвид изложените съображения предявените искове за обезвреда на претърпените неимуществени вреди са доказани по основание.

Досежно размера на претендираните неимуществени вреди от 13 000 лв., съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение върху пострадалото лице на увреждащото го деяние. В настоящия случай, неимуществените вреди са във формата на болки и страдания, стрес и уплаха, понесени от ищцата, като последица от претърпяното пътно транспортно произшествие. При определяне размера на обезщетението, съдът отчита: спецификата на инцидента; интензитета на претърпените болки и страдания, които към момента не са напълно изчезнали; тежкият и дълъг възстановителен период на ищцата, включващ и оперативна интервенция; преживените неудобства в битов план и невъзможността й за сравнително дълъг период от време- около 4 м. да се обслужва без чужда помощ; отражението на инцидента върху психическото състояние на ищцата5 преживените стрес и уплаха, изолация; невъзможността ищцата да полага труд за период от около половин година и ограничаване на социалните й контакти.