Определение № 525 от 17.05.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525 гр. Враца, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20241400500358 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. Ч. от САК, преупълномощена от П. Х. Ч. с ЕГН: ********** и с постоянен адрес: ***, против разпореждане № 1391/05.04.2024 година, постановено по гр. дело № 596/2024 година по описа на Районен съд - гр. Враца, с което е върната исковата молба, подадена от Х. П. Ч., ЕГН **********, против Общинска служба „Земеделие“ - Враца, поради недопустимост на предявения иск, и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Твърди, че в случая се касае до възстановяване на собствеността на гори и че по всяка вероятност тези гори са включени в ДГФ, поради което приложимия закон е Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ - Обн. в ДВ, бр. 110 от 25.11.1997 г./, който урежда и процедурата по възстановяване правото на собственост върху горите и земите от Горския фонд. Счита за неправилно изложеното от първоинстанционния съд, че в настоящия казус бил приложим параграф 5б от 2007 година от ПЗР на ЗВСГЗГФ, тъй като правото на собственост на общата наследодателка е било признато с решение на ПК-Враца още на 29.12.1998 година и остава реално да бъде възстановено, най-напред със съдебното решение, а след това от ОС „Земеделие" - гр. Враца и в този смисъл посоченият 3- месечен срок е неприложим. Моли съда да отмени като неправилно обжалваното разпореждане на Районен съд - гр. Враца и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

По аргумент от чл. 130, пр. последно от ГПК препис от частната жалба не е връчван на другата страна.

1

Врачанския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

Производството пред районния съд е образувано по повод искова молба, уточнена с молба вх. № 4308/27.03.2024 г., депозирани от Х. П. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Г. Ч. /преупълномощена от пълномощника и син на ищеца П. Х. Ч., ЕГН **********/, против Общинска служба „Земеделие“ Враца.

В исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на ОСЗ Враца правото на възстановяване на собствеността върху гори от горския фонд в землището на гр. Враца, притежавани от наследодателя на ищеца М. Х. Ч., б. ж. на гр. Враца, починала на *** За да приеме, че искът е недопустим и за да прекрати производството по делото и върне предявената искова молба, първоинстанционният съд е приел в обжалваното разпореждане, че за лицата, пропуснали да поискат възстановяване право на собственост върху гори и земи от горския фонд от съответната Общинска служба по земеделие, разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е предвиждала възможност заинтересованите лица да поискат от Районния съд да установи това тяхно право, че с §5б (ДВ бр. 13 от 2007 г.) от ПЗР на Закона тази възможност била ограничена с 3-месечен срок, считано от влизането на това изменение в сила, поради което към настоящия момент не съществува правна възможност за предявяване на такъв иск.

Настоящия състав на Окръжен съд - Враца споделя изводите на районния съд досежно недопустимостта на предявения иск по следните съображения:

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ лицата по чл. 3 подават заявление за 2 възстановяване правото си на собственост върху горите и земите от горския фонд в общинските служби по земеделие по местонахождението им при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона. Срокът за подаване на заявленията е до 30 юни 1999 г. Ако е пропуснат този срок ЗВСГЗГФ е предоставил възможността за възстановяване правото на собственост с установителния иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Искът се предявява срещу общинската служба по земеделие, предмет на иска е право на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, а пропускането на срока по чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ е процесуална предпоставка за допустимостта му. Според § 5б от ПЗР на ЗИД на ЗВСВГЗГФ (Нов - ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.), ал.1 исковете по чл. 13, ал. 2 се предявяват в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 13.05.2007 г., който срок е краен, преклузивен.

От изложеното е видно, че правото на иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е обусловено освен от правен интерес, още и от неподаването в срок на заявление пред общинската служба по земеделие и от предявяване на искова молба в срока по § 5б, ал. 1 от ПЗР към ЗВСГЗГФ .

В случая исковата молба е подадена на 28.02.2024 г., след изтичане на този срок.

При отсъствието на положителната процесуална предпоставка за подаване на иска в преклузивния срок, същият е недопустим и правилно районният съд е прекратил производството по него.

Несъстоятелни са доводите в частната жалба за неприложимост на § 5б, ал. 1 от ПЗР към ЗВСГЗГФ, поради признаване на правото на собственост на общата наследодателка с решение на ПК-Враца още на 29.12.1998 г.

Посочената разпоредба определя тримесечен преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Налице е трайно установена съдебна практика относно характера на срока по § 5б, ал. 1 от ПЗР към ЗВСГЗГФ. Така в определение № 288 по ч. гр. д. № 294/2009 г., I г. о., ВКС приема, че срокът по § 5б е преклузивен и изтича на 13 май 2007 г.; неупражняването на правото на иск в този определен законов срок погасява субективното материално право за възстановяване на собствеността, поради което предявен по-късно иск е недопустим и производството подлежи на прекратяване служебно. В определение № 333 по ч. гр. д. № 1443/2008 г., IV г.

3 о., касационният съд приема, че възстановяването на собствеността върху гори и земи от горския фонд е предпоставено от подаване на заявление в общинската служба по земеделие и гори по местонахождение на имота, и то в сроковете по чл. 13, ал. 1 от закона; на лицата, пропуснали да подадат заявление в този срок, се дава възможност правото на възстановяване да се упражни с иск, предявяването на който също е ограничено със срок, който е преклузивен, за спазването на който съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК когато съдът при проверка на исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба (прекратява производството по предявен недопустим иск), т. е. изпълнявайки задълженията си съдът е длъжен да се произнесе по допустимостта на предявените искове. За допустимостта на предявеният иск съдът следи служебно през процеса.

С оглед на изложеното и установената недопустимост на предявения иск, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане на РС-Враца, с което производството по делото е прекратено, е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

На основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 6 от ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА разпореждане

№

1391/05.04.2024 година, постановено по гр. дело № 596/2024 година по описа на Районен съд - гр.

Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5