Определение № 1549 от 22.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1549 гр. София, 22.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002900517 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. Р., чрез пълномощника му адв. Р. М. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 1013/11.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 10/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Р. Р. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди над сумата от 27000 лв. до 60000 лв., изразяващи се в изживени болки и страдания вследствие настъпило на 13.11.2016 г. застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 13.11.2016 г. до окончателното му заплащане. Въззивното решение като необжалвано е влязло в частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение е уважен за разликата от 17000 лв. до присъдения размер от 27000 лв., а първоинстанционното решение като необжалвано в частта, в която този иск е уважен до сумата от 17000 лв., 1 респ. в частта, в която е отхвърлен над 60000 лв. до пълния му предявен размер от 100000 лв. (за част от претендираната сума от 150000 лв.).

Касаторът навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяването му апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на решението и до незаконосъобразно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, а именно при определяне на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди не са съобразени всички факти, релевантни за приложението на уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост. Счита, че необосновано – в противоречие със събраните по делото доказателствени средства, въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че в пряка причинно-следствена връзка чрез своето противоправно поведение (пресичане на главен път на необозначено и необезопасено място за това в тъмната част на денонощието при възможност за възприемане на приближаващия се автомобил над 300 м. разстояние) пострадалият е допринесъл в единния, цялостен съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност до настъпване на вредоносния резултат, респ. определеният принос (40%) не съответства на действителното казуално участие на ищеца при причиняване на травматичните му увреждания.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1.

„Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение, кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди в резултат на ПТП - в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?”; 2. „Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост?”; 3. „Следва ли съдът при приложението на чл.

2

52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС № 4/1968 г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им, да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?”; 4. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия, както и последиците за здравето и психиката му?”; 5. „Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?”; 6. „Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика, регламентирани в ППВС 4/1968 г.?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие както със задължителната практика, намерила израз в ППВС № 4/23.XII.1968 г., така и с казуалната практика решение № 31/25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1203/2013 г., II т. о.; решение № 121/09.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 60/2012 г. на II т. о.; решение № 151/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 486/2012 г., II т. о.; решение № 130/9.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 669/2012 г., II т. о.; решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., II т. о. на ВКС; решение № 215/03.02.2017 г. на ВКС по т. д № 2908/2015 г., I т. о.; Решение № 95/23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5805/2013 г., III г. о.); 7. „Следва ли при определяне на размера на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната, съществуваща към датата на увреждането?”; 8.

„Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело?”; 9.

„Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се съобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на 3 обезщетения при аналогични или сходни случаи?” (по правните въпроси от т.

7 до т. 9, вкл. се твърди противоречие с решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, II т. о.; решение № 157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, I т. о.; решение № 141/19.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 453/ 2012 г., II т. о.; решение № 9/4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о.; решение № 27/15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.); 10. „Трябва ли възражението за съпричиняване да се заяви от страната по изричен начин като такова – с оглед надлежното му релевиране в процеса?”; 11. „Може ли въззивният съд да разгледа възражение за съпричиняване, без същото да е изрично релевирано от страната?”; 12. „Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка е ПТП?”; 13. „Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпилото ПТП?”; 14. „Необходимо ли е да се докаже приносът за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?”; 15. „При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?”; 16. „При определяне на степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат? (по правните въпроси от т. 10 до т. 16, вкл. се твърди противоречие с решение № 92/24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012 г., I т. о.; решение № 18/24.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 696/2020 г., II т. о.; решение № 105/09.09.2019 г., на ВКС по т. д. № 2291/2018 г., II т. о.; решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о.; решение № 16/04.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.; решение № 54/22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение № 47/05.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 504/2018 г., II т. о.; решение № 64/16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о.; решение № 27/22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 239/2021 г., I т. о.; решение № 169/02.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о.; решение № 206/12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о.; решение № 4

50/18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 598/2016 г., II т. о.; решение № 36/2.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1354/2018 г., II т. о.; решение № 118/27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о.; решение № 50123/20.10.2022 г. на ВКС по т. д.

№ 1387/2021 г., I т. о.; решение № 15/12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1423/2017 г., II т. о.; решение № 50/18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 598/2016 г., II т. о. и решение № 137/20.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1775/2019 г., II т. о.) и 17.

„Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 3/15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2015 г., III г. о.; решение № 548/06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2009 г., III г. о.; Решение № 37/29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 241/2011 г., I г. о.; решение № 331/04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2010 г., IV г. о.; решение № 36/24.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2366/2013 г., II т. о.; решение № 69/23.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1874/2013 г., I т. о., ТК; решение № 126/18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1785/2018 г., II т. о.; решение № 43/27.05.2021 г. на ВКС по т. д.№ 200/2020 г., II т. о.; решение № 222/30.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3466/2013 г., I т. о., решение № 14/03.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 937/2018 г., I т. о. и решение № 160/26.07.2017 г. по гр. д. № 60244/16 г., ВКС, IV г. о.).

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

5

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени в процеса на доказване всички правопораждащи предявеното спорно материално право юридически факти – 1) противоправно виновно поведение на застрахования водач, 2) неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, 3) причинно следствена връзка между противоправното поведение на делинквента и релевантния вредоносен резултат и 4) през процесния период ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на МПС, причинил травматичните увреждания на ищцата, като правният спор пред въззивната инстанция се съсредоточава относно размера на дължимото застрахователно обезщетение (съобразно критериите за справедливост, предписани в чл. 52 ЗЗД), относно наведеното от ответното застрахователно дружество материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез своето противоправно поведение, респ. относно неговия принос в единния цялостен съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност, както и относно началния момент, от който се дължи претендираната законна лихва върху главното парично притезание. Съобразил е, че размерът на заместващото обезщетение за преживените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това понятие - по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При телесните увреждания тези факти биха могли да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.