Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 15.08.2024, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 286/2024
Вид
Решение № 120
Подписан
15.08.2024
В сила
27.02.2025
Състав
Росен Димитров Костадинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Силистра, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20243420200286 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от „И С Б“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Хан Омуртаг“ №1, представлявано от управителя В С П против Наказателно постановление № 19-2400009, издадено на 13.02.2024 г. от директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Силистра, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

В депозираната жалба и в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП. Твърди се, че наказващият орган не е изяснил фактите и обстоятелствата по случая, както и че не е извършено административно нарушение. Сочи се още, че при определяне на санкцията АНО не е съобразил разпоредбите на ЗАНН, включително чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на процесното НП.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

При редовно призоваване за жалбоподателя се явява процесуален представител.

Поддържа жалбата. В хода по съществото посочва, още че е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда доводи, че АНО не е извършил преценка на фактите и е посочил неправилно правната квалификация. Посочва, че в текста на кодекса са посочени 1 кумулативно наличието на няколко предпоставки, сключен трудовия договор, подадено уведомлението до НАП и допускане до работа на работника, като не било описано от фактическа страна, че било подадено такова уведомление . По тази причина изразява мнение за липса на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като според защитата същото се поглъщало от това по чл.62, ал.3 КТ. Отделно изразява становище за маловажност на случая. Моли съда да отмени оспорваното НП и да присъди направените от дружеството разноски. Твърди се, че санкцията е несъразмерно тежка, предвид и невъзможността на дружеството да участва в процедури по обществени поръчки.

За въззиваемата страна се явява упълномощен представител – юрисконсулт Ангелов, който оспорва жалбата. Подробно анализира доказателствата и взема отношение по възраженията на жалбоподателя. Счита НП за материално и процесуално законосъобразно.

Моли съда да за неговото потвърждаване и претендира юрисконсултско възнаграждение.

При редовно призоваване Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства в с.з., прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.01.2024 г., в 10,19 часа служители на Д“ИТ“ гр.Силистра извършили проверка по работните места в строителен обект: „Текущ ремонт на част от сградите на ПГМСС „Никола Вапцаров", с. Средище, община Кайнарджа, финансиран от Европейския съюз – Next Generation EU по процедура BG-RRP.1.014- „Изграждане на център за високи постижения в професионалното образование и обучение", обособена позиция „Текущ вътрешен ремонт на част от сграда за образование с идентификатор 6857.90.273.5 с учебна ферма „Растениевъдство и животновъдство", находящ се в с. Средище, ПГСС, с изпълнител на СМР „И С Б" ЕООД, ЕИК ******. На место е установено лицето М Й Д, ЕГН:

**********, който извършвал дейност свързана с ремонт и подмяна на портални врати на ремонтираното хале.

Работника саморъчно попълнил и подписал декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.

От документа се установява, че М Й Д е приет на работа на 05.01.2024 г., като по указание на управителя В С П изпълнява длъжността „заварчик" на строителния обект, находящ се в с. Средище, ПГСС, с разпределение на работното време от 08,30 до 16,00 часа и почивка от 12,00 до 13,00 часа пет дни седмично, почивни дни събота и недела и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв..

На 16.01.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Силистра е представен трудов договор № 032/03.01.2024 г., сключен между „И С Б" ЕООД и М Й Д, ЕГН: **********, длъжностна характеристика за изпълнение на длъжността „заварчик" и Уведомление по чл.

62, ал. 5 от КТ с вх. № 18388243000822/05.01.2024.

От трудовия договор се установява, че договореното месечно възнаграждение е 933 лв. за осем часов работен ден, като работника се е задължил се е задължил да постъпи на работа на 05.01.2024г..

2

В хода на проверката е извършена справка за актуалното състояние на действащите трудови договори към дата 05.01.2024г. в търговското дружество, като е видно, че към този период трудов договор № 032/03.01.2024 г. не фигурирал.

От Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 18388243000822/06.01.2024г., 11 47 ч., издадена от НАП, било констатирано, че работодателят е допуснал М Й Д до работа на 05.01.2024 г. преди връчване на заверено копие от уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ за регистрация на трудовия договор.

На 23.01.2024г. М. Д. Г. съставила протокол от извършената проверка с № ПР 2400567, како съставила и АУАН против М Й Д. Преценката на актосъставителя е, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Срещу акта в срок е постъпило писмено възражение.

С оспорваното НП наказващият орган наложил на жалбоподателя в качеството на работодател на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл.414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл.

63, ал. 2 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. От посочените факти става ясно, че е налице нарушение на 05.01.2024 г., когато работодателят е допуснал на работа работникът без да му връчи уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Освен това, че е налице престиране на труд без връчване на уведомлението, е установено и при посещението на место. От фактите става ясно и кое е мястото на нарушение – мястото на работа, където работника е допуснат до работа без да му бъде връчено заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ.

Налице са всички белези, чрез които може да се идентифицира жалбоподателя, данните за актосъставителя и тези, визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.

Отразените факти отговарят на посочената правна квалификация. Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, всички белези, чрез които може да 3 се идентифицира жалбоподателя, данните относно актосъставителя, данните, визирани в т.

2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. От посочените факти става ясно, че вече е налице нарушение на 05.01.2024 г., когато работодателят е допуснал на работа работникът без да му връчи уведомление по чл.62, ал. 3 от КТ. Освен това, че е налице престиране на труд без връчване на уведомлението, е установено и при посещението в цеха в с. Средище от проверяващите на 05.01.2024 г.. От фактите става ясно и кое е мястото на нарушение – мястото на работа, където работника е допуснат до работа без да му бъде връчено заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Отразените факти отговарят на посочената правна квалификация. В НП е посочена законовата разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на санкцията.

Приложените писмени доказателства, а именно заповеди доказват компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Не са събрани доказателства, опровергаващи посоченото в акта.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита. АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление - в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като наказващия орган се е произнесъл до едномесечен срок от получаване на преписката.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Съгласно чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда работодател, който наруши разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Според чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника преди да му предостави документите по ал. 1 от КТ. Текстът на чл. 63, ал. 1 от КТ сочи, че работодателят е длъжен да предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника преди да му е връчил и двата документа по чл. 63, ал. 1 от КТ.

Поради това невръчването на който и да е от двата документа е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение. Допускането на работа преди да е имало връчване, на който и да е от двата документа по ал. 1, представлява административно нарушение. Доколкото според фактите работодателят е допуснал М Й Д до работа на 05.01.2024 г. преди връчване на заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрация на трудовия договор( регистрацията е от 06.01.2024г., 11,47ч.), е налице 4 нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

В Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по т.д. № 7/2010 г. е посочено, че специалния състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице предпоставките на чл. 415в от КТ. Според чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ не е маловажно. Посоченото изключва приложението на специалния състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

По отношение размера на наложената имуществена санкция:

Според посочената по-горе разпоредба на чл. 414, ал. 3 на работодателя може да бъде наложено имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000. Наказващият орган е наложил санкцията малко над нейния минимум, съобразявайки критериите в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Все пак се касае за нарушение допуснато при реализацията на проект финансиран от ЕС.

Предвид горното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът е отхвърлил оспорването на НП по отношението неговата материала и процесуална незаконосъобразност. Ето защо и предвид изхода на делото, преценката на съда е, че няма основание за присъждане на направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат. Исканите от процесуалния представител на административнонаказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция ТДжалбоподател следва да заплати на Дирекция „ИТ“ гр.Силистра разноски в размер на 100.00 (сто) лева.