Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 678 от 10.05.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 509/2022
Вид
Решение № 678
Подписан
10.05.2022
В сила
07.09.2023
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000500509 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 11.04.22г. /с участието на секретаря Андреева/ въззивно гражданско дело № 509/22г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-11 състав от 28.10.21г. по г.д. № 7737/20г. са уважени /изцяло: до размера на сумата 40 000 лева – главница и законна лихва върху същата от 03.07.20г. до цялостното й изплащане/ искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на И. Т. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.

Решението се обжалва /за сумата над 8 000 лева/ от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните /и преценени в съвкупност/ по делото /в рамките на процеса пред СГС/ доказателства /писмени, гласни и експертни; в това число и обясненията на вещите лица от съдебните заседания/ установяват, че:

На 22.10.19г.е настъпило ПТП-е и в резултат на същото - ищцата /като пътник в МПСво - автобус/ е претърпяла /при падане в автобуса/ физически увреждания – травми /като следствие от това: физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/. Произшествието е причинено от Х. М. /водач на автобуса/. Всички относими към инцидента обстоятелствата /деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинноследствената връзка между деянието и резултата, и вината на Х. М./ са удостоверени по делото. Не се спори, че към датата на ПТП-е Х. М. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /които са надлежно доказани в процеса – от една страна и, 1 които не се явяват спорни към момента - от друга страна/ удостоверяват всички предпоставки от състава на чл. 432 от ТЗ.

Спорни към момента /предвид съдържанието на въззивната жалба/ се явяват единствено въпросите: какъв размер /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ обезщетение се следва на ищцата /пострадалата/.

Жалбата е неоснователна /решението на първата инстанция е правилно – постановено в съответствие със закона/:

Досежно предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

От една страна:

Събраният по делото доказателствен материал, касаещ механизма на инцидента /в тази насока основно –експертен, но също – писмен и гласен/ установява, че: непосредствено преди настъпването на ПТП-е - ищцата /като правостоящ пътник в автобуса/ се е била хванала /държала се е/ за метална тръба в МПС-во /предназначена за обезопасяване именно на пътници – пътуващи прави/. В такава хипотеза /предвид тази изрична констатация на вещото лице от приетата автотехническа експертиза/ в случая не може да се приеме, че И. Т. е бездействала /по смисъла на чл.

51, ал. 2 от ЗЗД/ да осигури своята безопасност.

От друга страна:

Събраният по делото доказателствен материал, касаещ здравословното състояние на пострадалата преди и след настъпването на ПТП-е /основно в тази насока – експертен, но и писмен – медицински документи, съответно - гласен/ обосновава извода, че: физическите травми от инцидента /и произтеклите от последните – психически страдания – неимуществени вреди/ се явяват пряко следствие от самото ПТП-е /а не от съпътстващите – съществуващи отпреди злополуката заболявания на пострадалата – конкретно и „остеопороза"/, съответно, че: последните такива заболявания /подробно изброени от медицинската експертиза/ не са удължили възстановителния - лечебен период. Съдържанието на изброеният доказателствен материал /преценен в съвкупност/ не може да обоснове извод за противоправни действия /бездействия/ на ищцата във времето на лечението й /на възстановителния период/.

Досежно размера на иска:

Събраните в процеса: писмени доказателства /медицински документи/, медицинска експертиза и свидетелски показания /преценени в съвкупност/ удостоверяват /подробно и конкретно/ вида и естеството на претърпените от ищцата физически увреждания – травми /и произтеклите от същите – психически страдания/; предприетите спрямо пострадалата лечения /медицински интервенции/; възстановителния период /като изтекло време и като оздравителен процес/; настоящото здравословно състояние на И. Т.; перспективата за възстановяването /лечението/ й. В същата връзка: наличието на психически травми – страдания /неимуществени вреди/ следва да се – и презумира /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза – физическата болка винаги създава психическо страдание/.

Всички изброени доказателства /преценени по съдържание в съвкупност; в контекста на възрастта на ищцата и в контекста на липсата на основание за прилагане на санкцията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ обосновават определяне на обезщетение /за неимуществени вреди/ в размер на сумата 40 000 лева /колкото са присъдени от СГС/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено /в това число и 2 по отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД; досежно тази претенция първоинстанционният съдия е изложил съображения и настоящият съдебен състава препраща към същите при условията на чл. 272 от ГПК/.

Съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-11 състав от 28.10.21г.. по г.д. № 7737/20г.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на И. Д. Т. 1 490 лева – съдебни разноски /адвокатски хонорар/ за производството пред САС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3