Решение № 373 от 22.12.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Смолян, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от С. Златанова Гражданско дело №

20225440100400 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от С. Й. Ц. срещу „***“ ЕАД. Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи като погасени по давност сумите по Изпълнителен лист от 02.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 2005/2011 г. по описа на Смолянски районен съд: главница 3305,44 лева - по договор за потребителски паричен кредит с № **** от 17.01.2009 г., 1704,41 лева - надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, 785,48 лева мораторна лихва за периода от 18.09.2009 г. до 28.11.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски по делото в размер на 215,91 лева, за събирането на които е образувано изп. дело № 20208810400524/2020 г. по описа на ЧСИ **. с рег. № *** в КЧСИ.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното: На 17.01.2009г. между нея и „***“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит. През 2011 година по заявление на „ ***“ ЕАД е образувано ч.гр.д № 2005/ 2011 г. на PC Смолян, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и в изпълнение на същата на 02.02.2012 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който е осъдена да заплати следните суми: 3305,44 лева - главница по договор за потребителски паричен кредит е № *** от 17.01.2009 г.; 1704,41 лева - надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема; 785,48 лева - мораторна лихва за периода от 18.09.2009 г. до 28.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011 г. до окончателното изплащане 1 на сумата, както и съдебни разноски по делото в размер на 215,91 лева, представляващи заплатената от заявителя държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

През 2020 г. получила съобщение от ЧСИ ** за образувано срещу нея изпълнително дело с взискател „***“ ЕАД като за изпълнителен титул е посочен именно изпълнителният лист от 02.02.2012 г. по ч.гр.дело № 2005/2011 г. на PC- Смолян. При извършена справка по делото установила, че между „***“ ЕАД и „*** ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на която е настъпило частно правоприемство и „***“ ЕАД е встъпило в правата на кредитора по договора за паричен кредит.

От момента на издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, а именно 28.12.2011 г. до образуване на изпълнително дело № 524/ 2020 г. по описа на ЧСИ ** са минали 9 години, в който период кредиторът е бездействал, като не е предприел никакви действия за удовлетворяване на вземанията си по горепосочения изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от постановяването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно, и която съставлява съдебно изпълнително основание /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Съгласно чл.

116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определения изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. В процесния случай датата на настъпване на изискуемостта е 28.12.2011 г. - датата на издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д № 2005/ 2011 г. Пет - годишната давност е изтекла на 28.12.2016 г. В случая липсват действия, които да са довели до спиране или прекъсване на давността.

Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист както и изложените съображения за погасяване на вземането по давност обуславят правния й интерес за предявяване на иска по чл. 439 ГПК. На основание чл. 119 ЗЗД счита, че с погасяването на главното вземане следва да бъдат погасени и всички произтичащи от него допълнителни вземания за законна лихва и вземането за съдебни разноски, вследствие на 2 които задълженията й към момента са в двоен размер.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на деловодните разноски. Излага съображения за неоснователност на исковете, свеждащи се до следното: По молба на взискателя „***“ ЕАД, на 24.08.2013 г. е образувано изп.д. № 2199/2013 г. по описа на ЧСИ К. П., с предприетите действия, по което е прекъсната погасителната давност. На 24.09.2013 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, а на „**“ АД и „**“ АД са изпратени запорни съобщения. На 20.06.2016 г. е конституиран нов взискател „***“ ЕАД, което също смята, че прекъсва погасителната давност. На 21.03.2017 г. ЧСИ П. е издал разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, което валидно изпълнително действие прекъсва погасителната давност. На 15.06.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „**“ АД. На 11.04.2019 г. взискателят е депозирал молба за насрочване на опис на движими вещи. На 02.11.2020 г. взискателят е депозирал молба за прехвърляне на изпълнителното дело по компетентност на ЧСИ М., пред когото е образувано с нов номер 524/2020 г. На 31.01.2022 г. взискателят е депозирал молба за насрочване на дата за опис на движими вещи. Всяко действие по изпълнителното дело прекъсва давността. В съдебната практика е направено разграничение между перемпционния и давностния срок, като първият е без значение за прекъсване на давността.

Счита, че по процесното вземане срещу ищцата не е прекъсвана давността, като за целта се позовава на съдебна практика на ВКС, вкл. и тълкувателни решения. На 22.04.2016 г. вземането е прехвърлено на „***“ ЕАД от „***“ ЕАД, като уведомлението за цесията е връчено на ищцата чрез нейната майка на адреса в *** удостоверено с обратна разписка.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. О. поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Адв. О. моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът не се представлява. В писмена молба процесуалният представител юр. Н. поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По повод депозирано на 06.12.2011 г. заявление за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „****” ЕАД срещу С. Й. Ц. е образувано ч.гр.д. № 2005/2011 г. по описа нa Районен съд - Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3600/28.12.2011 г.. С нея е разпоредено длъжникът С. Ц. да заплати на кредитора „****” ЕАД сумите: 3305,44 лева главница по договор за потребителски паричен кредит с № PLUS - 01326582 от 17.01.2009г., 1704,41 лева – надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, 785,48 лева – мораторна лихва за периода от 18.09.2009г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски по делото в размер на 215,91 лева, представляващи заплатената от заявителя държавна такса и за юрисконсултско 3 възнаграждение.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение на 02.02.2012 г. е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя за присъдените суми.

С молба от 24.08.2013 г. „ ****” ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист е поискало образуване на изпълнително дело срещу С. Ц. пред ЧСИ К. П. за събиране на вземането. С молбата е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Така е образувано изп.д. № 2199/20133 г.

На 24.09.2013 г. ЧСИ П. е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника Ц., с която я е уведомил за образуваното изп. дело и е посочил размера на задължението – общо 7 607,14 лв., от които 3305,44 лева – главница; 2 489,89 лв. неолихвяеми вземания /сборът от печалбата на кредитора от 1704,41 лева и 785,48 лева – мораторна лихва за периода от 18.09.2009 г. до 28.11.2011 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011 г. до 08.10.2013 г. в размер на 612,43 лв., както и присъдените съдебни разноски в размер на 215,91 лева, и 150 лв. разноски в изпълнителното дело.

Длъжникът е уведомен, че ЧСИ е наложил запор върху банковите му сметки в „**“ АД и „**“ ЕАД. Определен е двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Липсват данни за връчване на поканата на длъжника.

ЧСИ П. е изпратил на 24.09.2013 г. запорни съобщения до „**“ АД, „**“ ЕАД, с които е наложен запор на сметките на длъжника Ц. до пълния размер от 7 607,14 лв..

На 22.04.2016 г. между „****” ЕАД като продавач и „***“ ЕАД като купувач е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който са прехвърлени вземанията на продавача срещу длъжници по потребителски кредити, които не се изпълняват. Видно от приложение 1 към договора с пореден номер 8681 е прехвърлено и вземането срещу длъжника Ц. в общ размер на 7 689,14 лв. по изп.д. № 2199/2013 г. на ЧСИ П.. С уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията ищцата е била уведомена за извършената цесия и че всички плащания следва да се извършват към новия кредитор.

Уведомлението е връчена на длъжника на 10.06.2016 г. чрез Даниела Ц. с известие за доставяне /л. 37/.

С молба от 20.05.2016 г. „***“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изп.д. № 2199/2013 г. на ЧСИ П. въз основа на договора за цесия. С резолюция от 20.06.2016 г. същото е конституирано като взискател.

С разпореждане от 21.03.2017 г. на ЧСИ П. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника С. Ц., находящи се на адрес в гр. **** С молба от 10.04.2017 г. взискателят „***“ ЕАД е поискал извършване на справка в ел.регистър на БНБ за разкритите банкови сметки на името на длъжника.

Със запорно съобщение от 15.06.2017 г. е наложен запор върху вземания на длъжника в банковите сметки и депозити на нейно име в „**“ АД до размера от 9 796,16 лв., изчислен към 29.06.2017 г..

4

С молба от 27.03.2019 г. взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника, находящи се на домашния му адрес.

С друга молба от 04.06.2020 г. взискателят е поискал извършване на справка в ел.регистър на БНБ за разкритите банкови сметки на името на длъжника.

С преводно нареждане от 14.08.2020 г. „***“ ЕАД е превело по сметка на ЧСИ П.

1 997,50 лв. такси по т. 3 и т. 31 ТТРЗЧСИ.