Решение № 399 от 08.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Сливен, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230104463 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основаните чл. 49 от ЗЗД и цена 1132,80 лева.

Твърди се, че на 15.10.2023г. в гр. Сливен, на бул. „Панайот Хитов“ настъпило ПТП, при което ищецът, управлявайки собственото си МПС непосредствено след Новоселски мост, посока изток, попада в необезопасено и несигнализирано препятствие – напречен ров на платното, в което се движел. Той бил попълнен с чакъл и други инертни материали и се създавало впечатление, че със скоростта от 40 км/ч, с която се движел, можел да премине. Настилката пропаднала около десет сантиметра надолу и изгубил контрол над волана, като автомобилът се насочил надясно и предното дясно колело се ударило в бордюра на тротоара. Сочи какви са претъпените щети по автомобила и направените разходи за ремонтни дейности, вложени части и материали. Твърди, че заедно с него била М.М., която непосредствено след инцидента била психически стресирана и изпитвала болка и световъртеж и потърсил такси да я откара до дома й. След като се завърнал на мястото се обадил на свой приятел, който го изтеглил до дворното си място. Твърди, че Общината като собственик на улицата носи отговорност по чл.49 от ЗЗД за вредите причинени виновно от съответните физически лица, при или по повод на възложените им задачи, а в конкретния случай се касае за бездействие, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране на дупка на 1 пътното платно.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната Община Сливен да заплати на ищеца сумата 1132,80 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, в резултат на настъпило на 15.10.2023 г. в гр. Сливен, на бул. „Панайот Хитов“ ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, като се изразява становище за допустимост на предявения иск, но се излагат доводи за неговата неоснователност. Оспорват се твърденията на ищеца за настъпило ПТП и за механизма на произшествието, както и се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредите и механизма на произшествието.

Излагат се твърдения, че водачът има вина за настъпване на ПТП и не е уведомил органите на „Пътна полиция“ и механизмът на ПТП е недоказан.

Оспорват се и вредите по размер, а също така, при условията на евентуалност, се прави и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца в размер на 95 %, тъй като е управлявал превозното средство с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание.

От съда се иска да отхвърли предявения иск като неоснователен, като се претендират разноските по делото.

В съдебно заседание, редовно призованият ищец се явява лично и с пълномощник. Исковата претенция се поддържа и се моли да бъде уважена.

Ответната Община Сливен, редовно призована се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му като неоснователен. Претендират се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 15.10.2023г. в гр. Сливен, на бул. „Панайот Хитов“ настъпило ПТП, при което ищецът, управлявайки собственото си МПС с рег.№СН****АС, непосредствено след Новоселски мост, посока изток, попада в необезопасено и несигнализирано препятствие – напречен ров на платното, в което се движел. Заедно с него била М.М., която получила лека телесна повреда, за 2 която и е издадено съдебно медицинско удостоверение №86/2023г., в което са описани подробно нейните изявления относно настъпилото ПТП.

В резултат на пропадането на автомобила настъпило ПТП с материални щети, а именно- спукана предна дясна гума, деформирана предна дясна джанта, увредени горен и долен десен носач и два броя биалета. За ремонт на автомобила ищецът заплатил общо сумата 1132,80 лева. Действителния размер на вредата съобразно неоспореното заключение на вещото лице е 1112 лева.

Не се установява водачът на автомобила да е управлявал с превишена или несъобразена скорост, както и да е имал техническа възможност да предотврати ПТП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 1132,80 лева за имуществени вреди от непозволено увреждане е допустим и частично основателен.

Безспорно се установи, че при движение в гр.Сливен, управлявания от ищеца автомобил е пропаднал в необезопасена и несигнализирана отводнителна шахта на платното за движение и в резултат на това е настъпило увреждане на превозното средство.

Ответната община не е изпълнила задълженията си да осигури необходимите условия за безопасно движение Разпоредбата на чл.167 от Закона за движението по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Ответната страна не е изпълнила тези си задължения. Отворът се е намирал на пътното платно и не е бил обезопасен или сигнализиран. Това ангажира отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД за бездействието на работниците и служителите, на които е възложена дейността по поддържането на улицата, като вината на последните се предполага на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД до доказване на противното, а тази презумпция в случая не е опровергана.

3

Изложеното дава основание да се приеме, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната община за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане. Размерът на вредите е безспорно установен и възлиза на сумата 1112 лева. До посочения размер исковата претенция е основателна.

Не се установява наличие на виновно поведение от страна на водача на автомобила при настъпването на ПТП, поради което не може да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Поради това исковата претенция по чл.49 от ЗЗД следва да се уважи частично в размер на сумата 1112 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба на 15.11.2023г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата над уважения до пълния претендиран размер да се отхвърли като неоснователна.

По правилата на процеса следва на страните да се присъдят разноските по делото, които за ищеца съобразно уважения размер на иска са 834,39 лева, а за ответника съобразно отхвърления размер на иска са 9,18 лева.

Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца е неоснователно.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване: гр.Сливен, бул.

„Цар Освободител” №1 ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. И. с ЕГН-********** от гр.**********************, както следва:

-на основание чл.49 от ЗЗД главница в размер на сумата 1112 /хиляда сто и дванадесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.11.2023г. до окончателното й изплащане;

-сумата 834,39 лева /осемстотин тридесет и четири лева и 39 стотинки/, представляваща разноски по делото, съобразно уважения размер на иска.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД в останалата му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер, 4 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Т. С. И. с ЕГН-********** от гр.********************** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване: гр.Сливен, бул.

„Цар Освободител” №1 сумата 9,18 лева /девет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърления размер на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5