Решение № 203 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. П., 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500947 по описа за 2025 година

С Решение № 995/31.07.2025 г. постановено по гр.д. № 20255220101388 по описа на Районен съд – П. са отхвърлени предявените от Й. Г. И., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „В.Л.“ № 64, вх. А, ет. 2, ап. 5, чрез пълномощник – адв. В. П. от АК П. против Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК 112582278, с адрес гр. П., пл. „Константин Величков“ № 1, представляван от Д.Б., искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване уволнението на Й. Г. И., извършена със Заповед № РД-******/13.02.2025 г. и предизвестие № РД-10-0057/13.02.2025 г. за незаконно и за неговата отмяна; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност „главен счетоводител“; за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 26 520 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 13.02.2025 г. до 13.08.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.

Осъден е Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК 112582278, с адрес гр. П., пл. „Константин Величков“ № 1, представляван от Д.Б. да заплати на Й. Г. И., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „В.Л.“ № 64, 1 вх. А, ет. 2, ап. 5, сумата от 3757 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на ищцата за периода от 13.07.2022 г. до 13.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъдена е Й. Г. И., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „В.Л.“ № 64, вх.

А, ет. 2, ап. 5 да заплати на Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК 112582278, с адрес гр. П., пл. „Константин Величков“ № 1, представляван от Д.Б., сумата в размер на 2574,75 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 250 лева за възнаграждение на вещото лице.

Осъдена е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК 112582278, с адрес гр. П., пл. „Константин Величков“ № 1, представляван от Д.Б., да заплати по сметка на РС П. сумата от 150,28 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството и сумата от 50 лева за възнаграждение на вещото лице. С Определение № 3066 от 26.10.25 г., ПОС е оставил без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските. Против решението и определението, в законоустановения срок, са постъпили въззивна и частна жалби от Й. И., чрез адв. П. с изложени доводи за незаконосъобразност и на двата акта. Въззивната жалба е изключително пространна, с оплаквания свързани с това, че решението не е мотивирано, съдът не се е произнесъл по довода, свързан със закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. Твърди се, че не са събрани доказателства за това, че щатът е съкратен законосъобразно, поради което изводите в противоположния смисъл на районния съд са неоснователни. Съдът не бил обсъдил всички доказателства, представени по делото, а други са обсъдени само частично. Не било установено, че работодателят е поискал разрешение от Инспекцията по труда за да извърши уволнението. Неправилно съдът е приел, че не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като по делото било установено, че е имал предварителното намерение да прекрати договора на ищцата веднага след възстановяването й на работа. Излагат се доводи против решението и в частта за разноските. Твърди се, че адв. А. не е била надлежно упълномощена за първата инстанция, тъй като първоначално представеното пълномощно съдържало електронен подпис от страна на театъра, който нямало как да бъде удостоверен, а допълнителното пълномощно е с доста по- 2 късна дата. По всички тези възражения са изложени пространни доводи и съображения, с генерално искане решението на РС да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което всички предявени искови претенции да бъдат уважени с присъждане на разноски.

Предявена е и частна жалба, в която се твърди, че е било поискано изменение на решението в частта за разноските само относно частта, с която съдът е отказал са присъди разноски на ищцата по иска с правно основание чл.

224 от КТ. В останалата част на решението в частта за разноските страната не била искала съдът да се произнася по реда на чл. 248 от ГПК, поради което това произнасяне било плюс петитум. Искането е определението да бъде отменено в частта, с която съдът е отказал да присъди разноски на ищцата по иска с правно основание чл. 224 от КТ и да бъде постановено определение в противоположен смисъл. В останалата част определението да бъде обезсилено като недопустимо.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ДКТ „К. Величков“, чрез адв. А., в който е взето отношение по изложените от жалбоподателката доводи и доводи в подкрепа на извода за правилност на постановеното решение, с искане то да бъде потвърдено.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната и частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Драматично – куклен театър „Константин Величков“ ищцата Й. Г. И. е твърдяло, че е била в трудово правоотношение с ответника по трудов договор № 26/05.01.1998 г. като е заемала последователно длъжностите „билетен касиер”, „касиер” и от 05.01.2016 г. „главен счетоводител”.

Със заповед с рег. № РД 10-13/13.07.2022 г. на директор на ДКТ „К.

Величков”- П. - Гр и г о р Антонов трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Заповедта била обжалвана пред РС П., като същата била отменена и уволнението било признато за незаконно и отменено. Ищцата била възстановена на работа на заемната преди уволнението длъжност „главен 3 счетоводител”.

Във връзка с това на 13.02.2025 г., в началото на работния ден /в 09:00 часа/ се явила в сградата на ответника, както й било указано, като депозирала в деловодството заявление за възстановяване на работа. Със заявлението поискала да заеме длъжността, на която е възстановена, да бъде допусната до работното си място за изпълнение на трудовите й функции, да се впише в трудовата й книжка и в електронния трудов запис отмяната на уволнението й, да се извърши промяна в трудовото възнаграждение с оглед настъпилите промени.

След разговори с директора на театъра на ищцата й била връчена Заповед № РД-09-0087 от 13.02.2025 г., с която била възстановява на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” в ДКТ „К.

Величков”, считано от 13.02.2025 г. В заповедта било посочено, че следва да се яви на 13.02.2025 г. в 11:30 часа и да изпълнява служебните си задължения съгласно длъжностната си характеристика. Ищцата е твърдяла, че не й е била връчена длъжностна характеристика при възстановяването й на работа.

Заповед № РД-09-0087 от 13.02.2025 г. й била връчена срещу подпис и посочване на датата на връчване. Връчен й бил и екземпляр от „констативен протокол”, съгласно който на ищцата се предоставял кабинет на втория етаж на сградата за осъществяване на трудовите й задължения съобразно длъжностната характеристика.

В присъствието на пълномощника й адв. П. на ищцата било казано, че след обяд с комисия ще бъде отворено помещението, в което е работила преди уволнението, за да си вземе от там личните вещи.

В 13:28 часа на същата дата 13.02.2025 г. на ищцата й било връчено Предизвестие № РД - ****** от 13.02.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, в което била цитирана Заповед № РД-10-0088 от 13.02.2025 г. Тази последна заповед обаче не й била връчвана.

В 13:29 часа на 13.02.2025 г. на ищцата била връчена нова Заповед № РД-10-0089, съгласно която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предадено предизвестие с изх. № РД-10-0057/13.02.2025 г. трудовото й правоотношение с ответника се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата; в заповедта било посочено още, че поради неспазване 4 на едномесечното предизвестие на ищцата следва да се изплатят обезщетения по чл. 224, ал. 1, т. 1, от КТ, по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ. В заповедта не бил изписан нормативният акт, от който произтичало основанието за уволнението.

Ищцата е твърдяла, че предизвестието и процесната заповед били изготвени от лице с имена Р. С., като нямало положен подпис от това лице, а на ищцата не било известно и лице с такова име да работи при ответника.

Твърдяла е, че трудовите й права били драстично нарушени, тъй като работодателят бил действал недобросъвестно и бил злоупотребил с работодателските си права в ущърб на ищцата.

Изложени са твърдения и за други документи, изготвени от лицето с имена Р. С., за което ищцата твърди, че не работи при ответника.

В заповедта от 25.02.2025 г. било посочено, че тя следва да се връчи на лицето и на главния счетоводител, т. е. в самата уволнителна заповед се съдържали данни, че длъжността „главен счетоводител” в ДКТ „К. Величков” гр. П. не е съкратена. Също така в издадено на ищцата от работодателя удостоверение от 21.02.2025 г. имало подпис на главен счетоводител и бил поставен печат. Тези обстоятелства обосновавали извод, че няма реално съкращаване на длъжността „главен счетоводител“.

Ищцата е твърдяла, че търпи имуществени вреди, тъй като не получава трудово възнаграждение от датата на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за втори път, т. е. от 13.02.2025 г. Позовала се е на практика на СЕС, съгласно която на работника му се дължи изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. Поради това счита, че към 13.02.2025 г. й се дължи обезщетение за неползвания платен годишен отпуск в размер на 3616 лева – 18 дни.

Твърдяла е, че в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ съдебният контрол не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, но контролът на съда за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ включвал и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно. Посочила е, че в конкретния 5 случай е въвела възражение за злоупотреба с право, като е посочила последователността на събитията, довели до прекратяване на трудовото правоотношение на 13.02.2025 г. - 2 часа след като е била възстановена на работа.

Посочила е фактическия състав, който поражда правото на ответника да прекрати трудово правоотношение с ищцата на основание чл. 328. ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ и цитира съдебна практика.

Ищцата е твърдяла, че в случая първоначално й било връчено предизвестие, в което нямало посочено каква длъжност заема, не било посочено и кой щат ще бъде съкратен и се цитирала заповед, която не й била връчена.

По-късно й била връчена процесната Заповед № РД-10-0089 от 13.02.2025 г., която счита за немотивирана. Съществено било нарушено правото й на защита и поради разминаването между отразеното в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение основание и посоченото в уволнителната заповед. При прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, отправено от работодателя до работника или служителя, противоречието между основанието за прекратяване, визирано в предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание също обуславяло незаконосъобразност на извършеното уволнение, доколкото за работника и служителя не съществувала яснота на какво основание е бил прекратен трудовият му договор, за да може да защити правата си.