Решение № 484 от 30.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Б., 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500622 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд Б. е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от М. М. ОВЧ., с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.“...“ № 5, вх.А, ет.2 чрез адв. И.Г. Д., САК, с адрес гр.София, ул.“.“ 14, партер, срещу Решение № 93095/06.04.2021г., постановено по гражданско дело № 1977/2020г. по описа на РС Б., с което са отхвърлени предявените от ищцата /въззивник/ искове с правно основание чл.439 ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се, че за да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекла приложимата в конкретния случай погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист. Сочи се, че за да стигне до този извод, съдът е приел, че постановеното ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което се отменя ППВС №3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение, като по време на действие на постановлението не е текла погасителна давност, като без да излага други мотиви районния съд е отхвърлил исковете. Посочва се, че тези изводи на съда са неправилни. На първо място е изложено в жалбата, че цитираното Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС е постановено при действието на ГПК /отм./ от 1956г. Процесният изпълнителен лист е издаден на 01.12.2009г. при действието на ГПК от 2007г., който въвежда изцяло нова законодателна уредба, както на заповедното производство така и на изпълнителния процес. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА е посочено, че тълкуването на нормативен акт има действие от деня, в който е влязъл в сила актът, който се тълкува. От изложеното следва, че дадените разрешения и тълкувания с постановеното ТР произвеждат действие от 01.03.2008г., когато влиза в сила действащия ГПК, като обратното действие в случая е правило, а не изключение, и е регламентирано от закона, като ППВС № 3/1980г. следва да се смята за отменено от 01.03.2008г., като същото е загубило силата си и задължителния си характер. В жалбата е посочена съдебна практика в поддържаната насока. Излага се, в 1 конкретния случай, че погасителната давност е започнала да тече от датата на последното изпълнително действие в съответствие с постановките на ТР №2/2013г. на ОСГТК и към датата на завеждане на исковата молба вземането по процесният изпълнителен лист е погасено по давност, тъй като са изтекли три години. Поддържа се довод, че относно момента, от който започва да тече давността е налице задължителна съдебна практика, съгласно която давността тече от последното валидно предприето изпълнително действие – в тази връзка ТР № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място се поддържа в жалбата, че дори да се приемат за правилни мотивите на първата инстанция относно приложимост на ППВС № 3/18.11.1980г. към конкретния случай и се приеме, че погасителната давност е започнала да тече от датата на прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело, то отново се излага, че процесните вземания са погасени по давност към датата на приключване на устните състезания по делото – 19.03.2021г. Твърди се, че последното валидно извършено изпълнително действие по изп.дело № 281/2013г. на ЧСИ Е.Х. е извършено на 07.06.2013г., когато е образувано изпълнителното дело. След тази дата в продължение на повече от две години не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 07.06.2015г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. След прекратяване на изпълнителното производство последващите изпълнителни действия, се явяват недопустими и не произвеждат правно действие по отношение на страните. Поддържа се, че от момента на прекратяване на изпълнителното производство до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция са изминали повече от пет години, в който ответникът в качеството му на взискател по изпълнителното дело не е предприел действия срещу ищцата за събиране на вземането, като подаването на бланкови молби по прекратеното изпълнително дело не може да се приеме като валидно изпълнително действие. Цитира се съдебна практика на ВКС в горния смисъл. Изложено е във въззивната жалба, че факта на изтеклата погасителна давност следва да се преценява към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция, тъй като е факт настъпил в хода на процеса, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде взет предвид, тъй като е от значение за спорното право. В тази се връзка се посочва решение № 209 от 02.02.2016г. по т.д.№ 1248/2013г. I т.о на ВКС.

Предвид изложеното в жалбата, е направено искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявените искове, да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия „****“ ЕАД, с ЕИК ****, чрез пълномощника юрисконсулт Н.В.. В отговора е изложено, че подадената жалба е процесуално допустима, но изцяло неоснователна. Поддържа се становище, че постановеното решение от първоинстанционният съд е в синхрон с материалния и процесуалния закон, както и с тълкувателната практика на ВКС. Излага се, че в обжалваното решение правилно е прието, че ТР № 2/26.06.2015г. следва да се прилага във времето след неговото постановяване, като преди това релевантно за съществените по делото въпроси е ППВС № 3/18.11.1980г. В тази връзка е посочено, че заключението на съда, че при действието на постановлението погасителната давност не е текла относно вземанията за които е имало висящо изпълнително производство е правилно. Сочи се, че по този въпрос е установена практика, както на ВКС, така и на окръжните съдилища. Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства на практиката на ЕС, цитирана в отговора, според която при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС, отменящи стари ППВС и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд прокламирано в чл.6, пар.1 КЗПЧОС. Цитирана е съдебна практика на ВКС в отговора, според която се посочва, че извършената с т.10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015г. Заявено е в отговора, че основателно първоинстанционният съд е взел предвид постановките на Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС, по гр.д.№ 1747/2020г., че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемцията е настъпила, съдебния изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ-той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, като единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебния изпълнител следва да образува 2 новото искане в ново, отделно дело изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Излага се, че в цитираното решение е прието, че новото искане на свой ред прекъсва давността независимо дали съдебния изпълнител го е образувал в ново дело или не, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Направено е възражение в отговора, че изложеното във въззивната жалба становище, че при постановяване на решението, следва да се отчете фактът на евентуално изтекла погасителна давност по време на висящия исков процес е неоснователно. В тази насока се твърди, че чл.115, б.ж от ЗЗД определя, че давност не тече докато трае съдебния процес относно вземането, като това води до извод, че за да е основателен предявения иск, давността следва да е изтекла още преди депозиране на исковата молба в съда, което в настоящия случай не е налице.

Прави се искане обжалваният акт да бъде изцяло потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в тежест на въззиваемия, на основание чл.78, ал.5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника, като се иска същото да бъде намалено.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явяват, не се представляват. С писмени становища се поддържа подадената въззивна жалба и отговора към нея.

По делото пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжен съд-Б., след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Б. е сезиран с искова молба подадена от М. М. ОВЧ., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ул. „...“ № 5, вх. А, ет. 2 - партер, чрез пълномощника адв. И. Д., САК против "****" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София 1336, район ".", бул. "П.В.“ № 21, ... „. 6“, ет. 2, представлявано от изпълнителните директори Я.Й.О. и Б.Р..

Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист (ИЛ) от 07.02.2013г., издаден по ч.гр.д.№ 1887/2012г. по описа на РС-Д. ищцата била осъдена да заплати на "****" АД следните суми: 1804,97 лева - главница по договор за кредит, сумата в размер на 391,65 лева - лихва от 20.12.2010г. до 18.11.2011 г., сумата в размер на 238,98 лева - мораторна лихва от 20.01.2011г. до 26.06.2012г., както и сумата в размер на 148,71 лева - разноски по делото.

Сочи, че гореописаните вземания произтичали от Договор за потребителски кредит № **** от 04.11.2008г., по който имала качеството на кредитополучател. Навежда, че въз основа на издадения в полза на "****" АД ИЛ било образувано на 07.06.2013г. изп.д. № 281/2013г. по описа на ЧСИ Е.Х., с район на действие ОС-Кюстендил. Поддържа, че след образуване на изп.д. били извършвани действия с цел проучване на имущественото състояние на длъжника, както и че била изпратена покана за доброволно изпълнение. Смята, че последното изпълнително действие, което прекъсвало давността било молбата за неговото образуване от 07.06.2013г., като след тази дата не били извършвани други изпълнителни действия. Твърди, че на 20.05.2016г. като взискател по изп.д. бил конституиран ответникът "****" ЕАД. Излага се, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД, поради което се иска да бъде установено, че ищцата не дължи на ответника посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1887/2012г. по описа на РС Д..

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е подаден писмен отговор от ответника.

В същия е посочено, че се оспорва предявения иск. Заявено е в отговора, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В тази връзка сочи, че освен молбата за образуване на изп.д., молбата от 20.05.2016г. за конституирането му като нов взискател също прекъсвала давността. Счита, че в тази връзка е и най-новата съдебна 3 практика.

Пред районния съд са събрани писмени доказателства.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото правилно е изяснена от първата инстанция.

Не е спорно по делото, че на 07.02.2013г. по ч.гр.д.№ 1887/2012г. по описа на РС-Д. бил издаден ИЛ в полза на "****" АД, с който ищцата М. М. ОВЧ. била осъдена да заплати на "****" АД следните суми: 1804,97 лева - главница по договор за кредит, сумата в размер на 391,65 лева - лихва от 20.12.2010г. до 18.11.2011 г., сумата в размер на 238,98 лева мораторна лихва от 20.01.2011г. до 26.06.2012г., както и сумата в размер на 148,71 лева разноски по делото;