Решение № 1612 от 27.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1612 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20211100514429 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20193590 от 04.10.2021г., постановено по гр. д. № 58305 по описа за 2020г. на СРС, 165 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в правната сфера на "Софийска вода" АД съществуват следните вземания към Л.С. М.- Г.: за сумата от 2654,36 лева, представляваща неплатена цена на вода, доставена в периода от 16.09.2017г.17.05.2020г. в имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к.

“****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 16.09.2020г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата 797,46 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от м. 09.2017г. до м.

10.2020г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 44598/ 2020г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за установяване съществуването на вземането на ищеца за цена на доставена питейна вода над сумата 2654,36 лева до сумата 4623,51 лева и за обезщетение за забава над сумата 797,46 лева до сумата 1631,81 лева, като неоснователни, поради погасяването им по давност.

Недоволен от постановеното решение в частта, в която са уважени 1 предявените искове, е останала ответницата, която е подала въззивна жалба.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано, като заявява искане същото да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – съответно отхвърлени.

Развива доводи, че неправилно решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК. Сочи, че решението почива на предположения.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е кредитирал заключението на изслушаната в хода на производството експертиза, тъй като вещите лица са работили въз основа на документи, изхождащи от ищеца. Счита, че съдът е разгледал делото едностранно и е уважил исковете в разрез със събраните доказателства.

В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания по правилността на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната от ответника част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми или на процесуалните правила, налагащо отмяна на решението на съда на това основание.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С проекта си за доклад на делото първоинстанционният съд е посочил правната квалификация на предявените искове, като правилно е очертал кръга на правнорелевантните факти, разпределил е доказателствена тежест за същите, като с оглед направените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания, по делото не са отделени като безспорни факти и обстоятелства.

Възражението, че исковата молба е нередовна е неоснователно. Същата отговаря на изискванията за редовност, посочени в разпоредбата на чл. 127 ГПК.

Ищецът е изложил ясно обстоятелствата, на които основава исковете си. В случая се касае за периодично вземане и за да бъде индивидуализирано е достатъчно да бъдат посочени периода, за който се претендира и размера на същото.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, 2 свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005г.) е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл.

2, ал. 1 от Общите условия на ищеца).

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ответницата е имала качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т.

1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот (право на собственост) през този период. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност- арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.

София е ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство 3 съдът приема за ноторен факт.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по- горе адрес.

По отношение на оплакванията, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещите лица по комплексната съдебно- техническата и съдебносчетоводна експертиза следва да се посочи, че същата е изготвена от експерти, притежаващи необходимите специални знания из областта на съответните науки, отговорили са обективно и пълно на поставените им задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото, само защото ответникът е оспорил същите. По делото е установено, че през процесния период измервателните уреди в имота на ответника са били отчитани от служители на ищеца, както и че за показанията им регулярно са били подавани самоотчети от потребителя. Последното според въззивния състав на съда представлява извънсъдебно признание на ответника, респективно на негов представител, че в имота са ползвани услуги, доставяни от ищеца, респективно за тяхното количество. Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и едностранно съставени документи.

Изводът на първоинстационния съд е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи. Ето защо и поддържаните с въззивната жалба в тази връзка доводи са неоснователни.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт– договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.09.2020г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.09.2017г., са погасени по давност.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съгласно заключението на КСТСЕ, цената на питейната вода, доставена в периода м. aприл 2017г.- 15.09.2017г. е 1598,37 лева. С оглед изложеното и предвид уточненията, 4 направени от вещото лице в съдебно заседание, цената на питейната вода, доставена в периода м. 09.2017г. до м. 10.2020г. е в размер на 3025,14 лева. В случая въззивният съд е сезиран с жалба от ответницата. Съобразявайки забраната за влошаване положението на жалбоподателя, настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е признато за установено съществуването на вземането на ищеца за цена на питейна вода.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на претенцията за мораторна лихва се предпоставя от наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Предвид изводите, до които съдът достигна по отношение на иска за главница, то основателен е и искът за заплащане на лихва за забава, доколкото падежът на задължението по всяка фактура е установен в приложимите към договора общи условия- чл. 33, ал. 2, вр. чл. 44падежът на съответното месечно вземане настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на съставяне на всяка фактура, след който момент се дължи мораторна лихва в размер на законната. Настоящият състав на съда споделя изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, като е приел за частично основателен иска за обезщетение за забава в изплащането на главното вземане. Не е налице необходимост за изпадането в забава на длъжника да бъде изпращана нарочна покана или фактурите да бъдат публикувани в интернет, каквито доводи са наведени с жалбата.

При липсата на други доводи, ангажирани с жалбата, и доколкото изводите на настоящия състав на съда изцяло съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на решението, въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с приложимия материален и процесуален закон.